Решение № 8423 от 21.8.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба, подадена от Агенция Митници при Министерство на финансите със седалище и адрес на управление в София, на ул. Георги С. Раковски 47 срещу решение 6770 от 14.11.2022 г., постановено по адм. дело 5212 по описа на Административен съд София-град за 2022 г. в осъдителната за този жалбоподател част. Касаторът твърди, че частично обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК. Изтъква доводи за липса на фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Иска решението в осъдителната част да бъде отменено, а предявеният от Брочов Текстил ЕООД иск отхвърлен изцяло. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и касационното производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Брочов Текстил ЕООД с [ЕИК] и със седалище и адрес на управление в София, на [улица], я оспорва, като неоснователна, в писмен отговор, подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска решението в обжалваната му част да остане в сила. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Участващият по делото представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебното решение в осъдителната му част е неблагоприятно за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град се е развило по исковата молба на Брочов Текстил ЕООД против Агенция Митници при Министерство на финансите за осъждането й да му заплати обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в общ размер на 21 439.00 лв., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на подаване на исковата молба 09.06.2022 г. до окончателното й изплащане и причинени му от отменени, като незаконосъобразни, по надлежния ред административни актове на ответника по иска Решение, рег. 32-270580/16.09.2020 г. към митническа декларация (МД) с MRN 19BG002002000225R9/11.01.2019 г. и Решение, рег. 32-257497/03.09.2020 г. към МД с MRN 19BG002002001015R3/23.01.2019 г., издадени от директора на Териториална дирекция (ТД) Северна Морска в Агенция Митници (понастоящем ТД Митница Варна). Ищцовото дружество претендирало имуществена обезвреда за сумата от 11 329.98 лв., представляваща законната лихва върху главница от 78 131.51 лв. за периода от 06.10.2020 г. датата на внасяне на обезпечението по чл. 221, ал. 3 от Закона за митниците (ЗМ) до 11.03.2022 г. датата на възстановяване на сумата от Митница Варна при Агенция Митници и за вреди, причинени му от отмененото Решение, рег. 32-270580/16.09.2020 г. към МД с MRN 19BG002002000225R9/11.01.2019 г., както и за сумата от 10 109.19 лв. законна лихва върху главница от 59 656.58 лв. за периода от 17.09.2020 г. датата на внасяне на обезпечението по чл. 221, ал. 3 ЗМ до 19.05.2022 г. датата на възстановяване на сумата от Митница Варна при Агенция Митници за вреди, причинени му от отмененото Решение, рег. 32-257497/03.09.2020 г. към МД с MRN 19BG002002001015R3/23.01.2019 г. С частично обжалваното решение Агенция Митници е осъдена да заплати на Брочов Текстил ЕООД обезщетение за имуществени вреди общо в размер на 21 437.54 лв., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на предявяване на исковата молба 09.06.2022 г. до окончателното й изплащане, от които: 11 329.07 лв., причинени на дружеството от Решение, рег. 32-270580/16.09.2020 г. към МД с MRN 19BG002002000225R9/11.01.2019 г. на директора на ТД Северна Морска в Агенция Митници за периода от 06.10.2020 г. датата на внасяне на обезпечението до 11.03.2022 г. датата на възстановяване на сумата от Митница Варна и 10 108.47 лв., причинени на дружеството от Решение, рег. 32-257497/03.09.2020 г. към МД с MRN 19BG002002001015R3/23.01.2019 г. на директора на ТД Северна Морска в Агенция Митници за периода от 17.09.2020 г. датата на внасяне на обезпечението до 19.05.2022 г. датата на възстановяване на сумата от Митница Варна. Със същото решение предявеният от Брочов Текстил ЕООД иск е отхвърлен в останалата му част над присъдения размер до пълния претендиран такъв от 21 439.00 лв. Наред с това Агенция Митници е осъдена да заплати на Брочов Текстил ЕООД разноски по делото в размер на 3 325.00 лв. Административният съд е установил следната фактическа обстановка: На 23.01.2019 г. Брочов текстил ЕООД декларирало с МД MRN 19BG002002001015R3/23.01.2019 г. под режим допускане на свободно обращение стоки 502 колета с бруто тегло 12 285.80 кг., внос и произход от Китайска народна република, с условие на доставка CFR Варна. С Решение, рег. 32-257497/03.09.2020 г. към МД с MRN 19BG002002001015R3/23.01.2019 г. директорът на ТД Северна Морска в Агенция Митници , на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, във връзка с чл. 74, § 2, буква б от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, във връзка с чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, във връзка с чл. 5, т. 39 и чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка чл. 77, § 1, буква а , във връзка с чл. 85, § 1, във връзка с чл. 101, § 1, във връзка с чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 15, ал. 2, т. 8 и чл. 19, ал. 1 и ал. 7 ЗМ, във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 59 АПК отказал да бъде приета декларираната митническа стойност на стоки с 1 и 2 в МД MRN 19BG002002001015R3/23.01.2019 г., като определил нови митнически стойности на двете стоки, разпоредил да бъде коригирана МД и установил мита за досъбиране в размер на 20 810.43 лв., както и ДДС в размер на 38 846.15 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания. Това решение на директора на ТД Северна Морска в Агенция Митници е отменено с решение 2267 от 06.04.2021 г., постановено по адм. дело 9491/2020г. по описа на Административен съд София-град, оставено в сила с решение 2044 от 02.03.2022 г. по адм. дело 6519/2021 г. по описа на Върховния административен съд. На 11.01.2019 г. Брочов текстил ЕООД декларирало с МД MRN 19BG002002000225R9/11.01.2019 г. данни за доставка на стоки за режим допускане за свободно обращение на 4 стоки, в 657 колета, с тегло 14 767.00 кг. бруто, внос от Китайска народна република, на обща стойност 16 241.95 евро при курс за митнически цели 1.95583 за 1 евро. Стока 2 10 560 бр. мъжко долно бельо е декларирана с код по ТАРИК: 6107120000 и 539 кг. нетно тегло; с декларирана митническа стойност за 1 бр. 0.10 лв./бр. или 1.99 лв./кг.; Стока 3 207 624 бр. дамско долно бельо, декларирана с код по ТАРИК 6108220000 и 8 087.5 кг. нетно тегло, с декларирана митническа стойност за 1 бр 0.10 лв./бр. или 2.51 лв./кг. и Стока 4 19 200 бр. дамско долно бельо, декларирана с код по ТАРИК: 6108210000 и 1 222.00 кг. нетно тегло, с декларирана митническа стойност за 1 бр. 0.15 лв./бр. или 2.34лв./кг. С Решение с рег. 32-270580/16.09.2020 г. към МД с MRN 19BG002002000225R9/11.01.2019 г., директорът на ТД Северна Морска в Агенция Митници , на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, във връзка с чл. 74, § 2, буква б от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл. 5, т. 39 и чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 77, § 1, буква а , във връзка с чл. 85, § 1, във връзка с чл. 101, § 1, във връзка с чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 15, ал. 2, т. 8 и чл. 19, ал. 1 и ал. 7 ЗМ, във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС, във връзка с чл. 59 АПК, отказал приемането на митническата стойност на декларираните стоки с 2, 3 и 4 по МД с MRN 19BG002002000225R9/11.01.2019 г., определил нова митническа стойност за стоките с посочените номера, коригирал МД с MRN 19BG002002000225R9/11.01.2019 г. и определил дължими суми за досъбиране, както следва: мита в размер на 27 255.18 лв. и ДДС в размер на 50 876.33 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания. Това решение на директора на ТД Северна Морска в Агенция Митници е отменено с решение 4529/07.07.2021 г., постановено по адм. дело 10353/2020 г. на Административен съд София-град, оставено в сила с решение 1005/03.02.2022 г., постановено по адм. дело 8633/2021 г. на Върховния административен съд. По искане на ищцовото дружество, допуснатото с решенията на директора на ТД Северна Морска в Агенция Митници предварително изпъленение е спряно след представяне на обезпечение в размер на главницата мито и ДДС по всяко от двете решения. По МД с MRN 19BG002002001015R3/23.01.2019 г. с преводно нареждане от 17.09.2020 г. е внесено обезпечение в размер на 59 656.58 лв., от които: мито в размер на 20 810.43 лв. и ДДС в размер на 38 846.15 лв. По МД с MRN 19BG002002000225R9/11.01.2019 г. с преводно нареждане от 06.10.2020 г. е внесено обезпечение в размер на 78 131.51 лв., от които: мито в размер на 27 255.18 лв. и ДДС в размер на 50 876.33 лв. На 11.03.2022 г. на Брочов текстил ЕООД е възстановено заплатеното на 06.10.2020 г. обезпечение след приспадане на задължения на дружеството. Преведената сума е в размер на 58 644.76 лв. На 19.05.2022 г. е възстановено и обезпечението, заплатено на 17.09.2020 г., отново след приспадане на задължения на дружеството. Преведената сума е в размер на 47 352.65 лв. По искане на ищеца в първоинстанционното производство е допусната съдебно-счетоводна експертиза, извършена от вещо лице финансист-икономист А. Даданска, заключението от която е прието от страните, без възражение. При така установената фактическа обстановка, административният съд е приел, от правна страна, чe предявеният от Брочов текстил ЕООД иск е допустим, доказан по основание и частично основателен по размер до присъдения такъв от 21 437.54 лв., ведно със законна лихва за забава. Счел, че по делото се установява кумулативно наличие на елементите от сложния фактически състав на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ причинена на ищцовото дружество имуществена вреда в пряка причинно-следствена връзка с отменени по надлежия ред незаконосъобразни индивидуални административни актове, издадени от директора на ТД Северна Морска в Агенция Митници . Посочил, че за претендираните искови периоди, а именно от датата на внасяне на обезпеченията до тяхното възстановяване, ищецът е бил лишен от възможността да ползва собствените си средства, като е понесъл вреди под формата на реални пропуснати ползи. Приел е, че, в случая, обективен измерител на стойността на нарушеното право е законната лихва по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за периода на задържане на сумата на обезпеченията, платени на основание чл. 221, ал. 3 ЗМ. Подчертал, че така определеният размер на имуществените вреди не следва да се доказва изрично. Кредитирал заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Позовал се на практика на Съда на Европейския съюз (СЕС), съгласно която при възстановяване на събрани в нарушение на правото на Съюза вносни сборове, в това число антидъмпингови мита, за държавите членки е налице задължение, произтичащо от Общностното право, да заплатят на правните субекти, които имат право на възстановяване, съответните лихви, считано от момента, в който възстановените мита са платени от тези правни субекти. Допълнил, че учредяването на обезпечение за задълженията по процесните решения на компетентния административен орган обосновава пряка причинно-следствена връзка между отмяната на актовете и претендираните имуществени вреди. Формирал решаващият извод, че ищецът се е справил с доказателствената тежест да установи наличието на кумулативните предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Агенция Митници за имуществени вреди от незаконосъобразна административна дейност. С тези мотиви уважил предявения от Брочов текстил ЕООД иск до присъдената сума, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 09.06.2022 г. до окончателното й плащане. Присъдил разноски, съобразно изхода на спора. Решението в обжалваната част е валидно и допустимо, но е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. При митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от същия, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които, при необходимост, трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно данните по делото, са налице искания на Брочов текстил ЕООД за спиране изпълнението на подлежащите на предварително изпълнение на основание чл. 221, ал. 1 ЗМ решения с рег. 32-270580/16.09.2020 г. към МД с MRN 19BG002002000225R9/11.01.2019 г. и с рег. 32-257497/03.09.2020 г. към МД с MRN 19BG002002001015R3/23.01.2019 г. на директора на ТД Северна Морска в Агенция Митници , от които се претендира имуществената обезвреда. Доколкото в резултат на обжалваните решения, за дружеството са възникнали задължения за плащане на вносни мита и ДДС, спирането на изпълнението на тези решения е било възможно след предоставяне на обезпечение. Такова спиране е постановено по отношение и на двете решения от компетентния административен орган, като дружеството е предоставило обезпечение по всяко от решенията, равняващо се на установената за досъбиране сума по т. 6 от тези решения, включваща мита и ДДС. Върху тези обезпечения съответно главница от 78 131.51 лв. и от 59 656.58 лв. се претендира имуществената обезвреда, определена от ищцовото дружество до размера на законната лихва върху посочените главници за периода на задържане на сумата на обезпеченията. При тази фактическа и правна установеност, първоинстанционният съд, уважавайки частично исковата претенция, не е преценил дали внесените и върнати обезпечения по чл. 221, ал. 3 ЗМ обхващат частта от декларираната и неприета митническа стойност на конкретно идентифицираните по Решение с рег. 32-270580/16.09.2020 г. и Решение, с рег. 32-257497/03.09.2020 г. стоки. За неприетата от адинистративния орган декларирана по двете декларациии на дружеството митническа стойност не са налице решения на този орган, които да са отменени по съдебен ред. При положение, че декларираната и неприета митническа стойност е елемент, който е участвал при установяването на сумата за досъбиране по твърдените за вредоносни актове, първоинстанционният съд е следвало да постави задача на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, чрез отговора на която, прецизно да установи как е определен размерът на установената за досъбиране сума по т. 6 от решенията на директора на ТД Северна Морска в Агенция Митници . Отговорът на този въпрос е от съществено значение за правилното изчисление на размера на законната лихва за забава, която се претендира като обезщетение. По тези въпроси касационната инстанция не може да вземе становище за първи път в настоящото решение предвид разпоредбата на чл. 220 АПК и правото на страните да защитят правата си пред две съдебни инстанции. По горните съображения съдебното решение в обжалваната осъдителна част следва да се отмени, като неправилно, а делото, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 да се върне за ново разглеждане в тази му част от друг състав на първоинстанционния съд за изясняване на всички относими за правилното решаване на спора обстоятелства, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен акт. Тъй като разглеждането на делото продължава, разноски на страните не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия