Решение № 5820 от 3.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3846/2025 г.

ВАСПърво отделение03.06.2025 г.докладчик Милена Златкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 426/28.02.2025 г. на Административен съд Враца, постановено по адм. д. 665/2024 г.

ОСЪЖДА М. С. Д. с [ЕГН] и с адрес: гр. Враца, [улица]да заплати на Община Враца разноски в размер на 360 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА Членове: /п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА/п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по касационната жалба на М. С. Д. с [ЕГН], от гр. Враца, подадена чрез пълномощника му адв. Янчев, против Решение 426/28.02.2025 г. на Административен съд (АС) Враца, постановено по адм. д. 665/2024 г., с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК (АУЗД) 3892-91/05.01.2024 г., издаден от младши експерт в общинската администрация Враца. С доводи за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло оспореният АУЗД, алтернативно, само в частта му относно таксата за битови отпадъци (ТБО). Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция Местни данъци и такси при Община Враца - оспорва същата чрез пълномощника си юрк. Стаменова по съображения, изложени в писмен отговор. Иска да бъде оставено в сила решението на административния съд и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 360 лв. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Враца е АУЗД 3892-91/05.01.2024 г., издаден от младши експерт в общинската администрация Враца, упражняващ правата и задълженията на орган по приходите съгласно Заповед 425/19.03.2021 г. на кмета на Община Враца, потвърден с Решение от 08.02.2024 г. на директорът на Дирекция Местни данъци и такси при Община Враца. Със същия са установени на М. С. Д. допълнителни задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в размер на 435.53 лв. и ТБО в размер на 2 908.84 лв. за услугите по чл. 62 ЗМДТ за периода 2019 г. 2023 г. заедно с лихви за забава към датата на акта в общ размер 897.67 лв. Страните не спорят, че тези допълнителни задължения произтичат от облагането на недвижимия имот като нежилищен вместо като жилищен. Делото се разглежда за втори път от административния съд в изпълнение на Решение 11871/05.11.2024 г. на Върховния административен съд по адм. д. 5636/2024 г. Видно от мотивите на това решение касационната инстанция приема, че първото решение по делото на първоинстанционния съд е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неизясняването на спора от фактическа страна. В изпълнение на дадените указания по реда на чл. 224 АПК по делото са събрани доказателства за предоставянето на услугите по чл. 62 ЗМДТ от общината. Въз основа на пълно и точно установените факти АС Враца обосновава изводи за валидност на акта като издаден от компетентен орган от общинската администрация, определен със заповед на кмета на общината, както и за неговата материална законосъобразност. Доводите на касатора за допуснато от съда съществено процесуално нарушение, изразяващо се в събиране на доказателства относно изпълнението на услугите по чл. 62 ЗМДТ след преклузивните срокове, са неоснователни. Както вече беше посочено, тези доказателства са събрани в изпълнение на задължителните указания на касационната инстанция. Не е ясно от жалбата му какви са преклузивните срокове, които са нарушени. Доводите му за неправилно приложение на материалния закон са следните: = С декларацията от 13.11.2023 г. той не е декларирал промяна на предназначението на сградата, нито промяна в обстоятелствата, които са от значение за облагането, а е декларирал констативния си нотариален акт за собственост. = Чрез свидетелските показания се доказва, че имотът винаги се е ползвал като жилищен. = Дори и да се приеме, че са декларирани нови обстоятелства, то облагането въз основа на тях следва да се извърши за напред. = От хотелите се очаква генериране на по-големи обеми битови отпадъци, поради което и ТБО е по-голяма. Тъй като имотът не е ползван като хотел, а като жилище, то не се дължи ТБО в размерите по АУЗД. = От сбраните доказателства може да се приеме, че общината е предоставяла услугите, но не и конкретно за процесния имот, при това в обем, предполагащ по-висок размер на таксата от вече заплатения. По съответствието на оспореното решение с материалния закон настоящият съдебен състав приема следното: Правилно съдът е потвърдил акта в частта му относно установените с него допълнителни задължения за ДНИ. Безспорно е установено по делото, че за имот, находящ се в гр. Враца на [улица], е подадена декларация от М. Д. с вх. ДК14003953/28.11.2012 г., с която той е декларирал земя 1 690 кв. м. и жилище с РЗП 88.75 кв. м. заедно с мазе с площ 60 кв. м. За имота с партиден 6106171983003 (земя и сграда) са внесени дължимите ДНИ и ТБО за периода 2019 г. 2023 г. с оглед декларирането на сградата като жилище. С декларация с вх. 5603006459/01.12.2023 г. Д. представя Нотариален акт (НА) 100/23.11.2023 г., с който е признат за собственик на: 1. ПИ с площ 1 690 кв. м. с адрес: гр. Враца, [улица]; сграда със застроена площ 34 кв. м. с предназначение - сграда за търговия; 2. сграда със застроена площ 32 кв. м. с предназначение - сграда за търговия; сграда със застроена площ 152 кв. м. на два етажа с предназначение хотел. С Разрешение за ползване 559/17.05.2001 г., издадено от началника на ДНСК, е разрешено ползването на строеж Частен хотелски комплекс еднофамилна хотелска сграда 1 със строителен предприемач М. С. Д. и инвеститори М. С. Д. и БУЛНЕД ООД според НА 15/28.02.2000 г. С НА 15/28.02.2000 г. БУЛНЕД ООД продава на М. С. Д. 1/5 идеална част от парцел заедно с построената в него еднофамилна хотелска сграда, част от хотелски комплекс в незавършен вид, на два етажа със сутерен и гараж, със застроена площ 148.75 кв. м. По така представените документи издателят на акта правилно приема, че сградата, декларирана през 2012 г. като жилище, всъщност е с предназначение за хотел и за периода 2019 г. 2023 г., определя допълнително дължим ДНИ. Независимо от това дали с декларацията от 2023 г. деклараторът е декларирал или не промяна на предназначението на сградата, то според чл. 18, ал. 1 ЗМДТ в приложимата редакция към 2012 г. и към 2023 г. служителят на общинската администрация проверява подадената декларация, като за целите на тази проверка той може да иска допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява данните от декларацията с документите, въз основа на които имотът се притежава или се ползва. Въз основа на фактите, които се установяват от представените документи, е констатирано, че предназначението на сградата не е за жилище, както е декларирано през 2012 г. Обстоятелството, че през 2012 г. такава проверка явно не е извършена, не означава, че задълженията за ДНИ следва да се определят само занапред, т. е. за периода след 2023 г., противно на доводите на жалбоподателя. Независимо от това, че жалбоподателят е ползвал сградата като жилище, а не като хотел, съгласно чл. 13 ЗМДТ данъкът се дължи от него като собственик (чл. 11 ЗМДТ) в размерите, определени с наредбата на Общинския съвет по чл. 1, ал. 2 ЗМДТ (чл. 22 ЗМДТ). Решението на АС Враца е правилно и в частта му, потвърждаващо акта относно установените с него допълнителни задължения за ТБО. Според чл. 62 ЗМДТ в приложимата редакция таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът й се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно (в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи според чл. 66). Тя се заплаща от лицата по чл. 11 (чл. 64 ЗМДТ). Правилно съдът приема, че ТБО за услугите сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване се дължи, ако услугите са предоставени от общината по аргумент на противното от правилото на чл. 71, т. 1 и т. 2 ЗМДТ в приложимата редакция преди изменението му, обн. ДВ, бр. 101 от 2013 г., а от т. 3 на чл. 71 следва, че се събира такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, когато има такива. Правилни са изводите му, че ответникът по делото е доказал наличието на функциониращо депо в м. Орешака, землище Враца, като съгласно договора с Екопроект ООД дружеството извършва услугите по приемане и депониране на отпадъците. Доказано е и представянето на услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, както и услугите сметосъбиране и сметоизвозване. Имотът на жалбоподателя попада във втори район според заповедта на кмета по чл. 63 ЗМДТ, който е включен в представените графици. Обстоятелството, че в пътните листове не фигурира изрично [улица], не е достатъчно, за да се приеме, че услугите сметосъбиране и сметоизвозване не са предоставяни от общината. Тезата на жалбоподателя е, че ако имотът функционира като хотел, той следва да разполага със съдове за разделно събиране на отпадъци съгласно чл. 21, ал. 2 от Наредбата за управление на отпадъците, поддържане и опазване на чистотата на територията на община Враца, приета от Общинския съвет. Според него това означава, че хотелът генерира повече отпадъци, поради което заплаща по-висока ТБО. Тъй като от жилището му не са генерирани такива обеми битови отпадъци, счита, че не дължи по-голяма такса. Доводите са неоснователни поради следното: От данните по делото се установява, че жалбоподателят е подал през 2018 г. заявление, с което е поискал да му бъдат предоставени индивидуални кофи за битови отпадъци. На това заявление зам. кметът е отговорил с писмо рег. 9400-0-1652(1)/20.04.2018 г., с което е обяснил, че на [улица]е създадена организация на сметосъбиране и сметоизвозване чрез общи съдове, които съгласно заповедта на кмета по чл. 62 ЗМДТ се извозват ежедневно. Не са подавани от него заявления до Дирекция Местни данъци по чл. 14б от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права, приета от Общинския съвет, за определяне на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване според количеството битови отпадъци за процесните години. Независимо дали имотът е ползван като хотел или като жилище, това е регламентираната в наредбата възможност за заплащане на таксата според количеството битови отпадъци. По изложените съображения оспореното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация се дължи претендираното юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение