Решение № 192 от 9.07.2015 г. на ВКС по н. д. № 512/2015 г.

Решение № 192 от 9.07.2015 г. на ВКС по н. д. № 512/2015 г., I н. о., НК, докладчик председателят Елена Величкова Производството е за възобновяване на нохд. № 13/2014 г. на Районен съд гр. Нови Пазар и внохд. № 313/2014 г. на Окръжен съд гр. Шумен, образувано по искане на осъдения М. С. М. В съдебно заседание искането се поддържа лично от осъдения и защитник, като са ангажирани основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура, счита искането на осъдения неоснователно и моли да бъде оставено без уважение, тъй като не са налице законовите основания за възобновяване на производството. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 28.10.2014 г. постановено по внохд. № 313/2014 г. на Окръжен съд гр. Шумен е потвърдена присъда по нохд. № 13/2014 г. на Районен съд гр. Нови Пазар, с която М. и още две лица са признати за виновни да са извършили квалифицирани кражби на вещи (главно ел. проводници ), за времето от м. октомври 2012 г. до 9.05.2013 г., в различни села на [област], като стойността на отнетото за подсъдимия тогава М. е 5444,80 лв., за което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 НК вр. с чл. 195, ал. 1 НК вр. с чл. 29, ал. 1 б. "а" и "б" НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години, което да изтърпи при първоначален строг режим. М. е частично оправдан до пълния размер на първоначално предявеното му обвинение за кражба, и изцяло за престъплението по чл. 330, ал. 1 НК вр. с чл. 20, ал. 2 НК. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване: Доводите са за допуснати съществени процесуални нарушения, с отказа на въззивния съд да бъде призован свидетеля Х. К., с което не била изяснена фактическата обстановка по делото, и нарушени правата на осъдения тъй като не могъл да се защити. Доводът е неоснователен. С определение от 30.09.2014 г. въззивният съд е отменил ход по същество на делото и е дал възможност на страните да ангажират доказателства, като направил опит да издири лицето Х. С. К. от г. С., за което и пред ВКС осъденият твърди, че е "истинския извършител" на кражбата от дома на св. Р. Х. Установено е от въззивния съд, от писмо изх. № 2872/6.10.2014 г. на ГДИН, че това лице е братовчед на осъдения и го е посетил в ареста на 12.06.2013 г. (както твърди осъдения, като уточнява че посещението е с цел заплахи, за да не го издаде). Х. К. е допуснат като свидетел по делото и е започнало издирване на адрес за призоваване. От писмо с изх. № 3075/15.10.2014 г. на МП ГДО е видно, че лицето Х. К. е в Г., заедно със семейството си, но местопребиваването му не е установено, поради което и К. е заличен като свидетел по делото, или въззивния съд е направил всичко възможно да уважи доказателственото искане на осъдения, не е допуснал нарушение на процесуалните правила, още по малко правото на защита на осъдения. Инстанционните съдилища са събрали, при спазени процесуални правила, необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства. В последващия доказателствен анализ се взети предвид всички, по отделно и в съвкупност, изложени са подробни съображения, кои обстоятелства от значение се приемат за установени и на коя доказателствена основа. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение констатира, че по делото е допуснато процесуално нарушение, но то не от категорията на т. н. "абсолютни" и не води до възобновяване и отмяна на присъдата. Съществено е нарушен чл. 305, ал. 4 НПК - в диспозитива на присъдата освен отговори на въпросите по чл. 301 НПК, са изброени всички вещи отнети от подсъдимите тогава, които са и конкретизирани в детайли (например-два петела местна порода, десертни лъжички, малки вилички, покривка в сладко розово с къдрички, елпроводници със сечение метраж и т. н.), което очевидно силно е затруднило изпълнение на задълженията на съда по чл. 310, ал. 1 НПК. Друг е въпроса, че в мотивите на присъдата тези вещи са възпроизведени (със същата конкретизация) още два пъти. В този вид е и въззивното решение. При правилно установени факти и закона е приложен правилно. Осъдения М. в инкриминирания период от време е извършил квалифицирана кражба на вещи и по този закон е осъден, т. е. приложен е закона който е следвало да бъде приложен. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено на М. съда е взел предвид всички обстоятелства от значение, налице е висока степен на обществена опасност на извършените деяния, както и на личната обществена опасност на дееца, съобразено е и тежкото семейно положение на осъдения и доброто му процесуално поведение. Наказанието е определено при значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства и не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение при спазване на процесуалните правила и закона, а искането на осъдения изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл. 426 НПК вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ