Решение № 14164 от 29.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7247/2013 г.

Решение № 14164 от 29.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7247/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 177/25.04.2013 г. по административно дело № 1253/2012 г., Административен съд - Велико Търново е отхвърлил жалбата на Милена Делчева Русинова от гр. Велико Търново срещу заповед № 7897/20.12.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Велико Търново. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Милена Делчева Русинова. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, касаторът моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен и делото да се реши по същество. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Велико Търново, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли атакуваното с нея решение да бъде потвърдено. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и навежда доводи за правилност на съдебното решение, което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед на основание чл. 7, ал. 8 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) и чл. 19, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца (ППЗСПД) е отпусната на Милена Делчева Русинова месечна помощ за детето Валентина Иванова Блажева, считано от 01.12.2012 г. Считайки, че месечната помощ за дъщеря й е следвало да бъде отпусната от по-ранна дата - 01.09.2008 г., Русинова е атакувала заповедта по съдебен ред. За да не уважи сезиралата го жалба, Великотърновският административен съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с относимите материалноправни норми и целта на закона. Съдът правилно е приел, че в случая се касае за първоначално отпусната помощ за дете с увреждане. Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Решението на Административен съд - Велико Търново, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно тълкуване и прилагане на закона (относимите в случая норми на ЗСПД и ППЗСПД в приложимата им редакция). Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесната заповед) е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, убедителните съображения в подкрепа на които в мотивите на проверяваното решение се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено адекватно на всички относими инвокирани възражения. Неоснователни са доводите на касатора за материална незаконосъобразност на съдебното решение. С ЕР на ТЕЛК № 2544 от 08.09.2005 г. на Валентина Блажева е определен срок на инвалидност поради заболяването "Цьолеакия" до 01.09.2008 г., до който срок е отпусната семейна помощ за детето с трайно увреждане на майка му. След изтичане на този срок и до декември 2012 г. детето не се е явило за преосвидетелстване, като липсват и медицински доказателства за наличие на трайно увреждане във връзка с конкретно заболяване през този период. С ЕР на ТЕЛК № 3525/10.12.2012 г. е била направена нова оценка на работоспособността на детето, за срок от една година - до 01.12.2013 г., като е установено друго трайно увреждане по вид и степен - водещата диагноза вече е "Атопичен дерматит". Съгласно чл. 25 от Наредба № 19/2000 г. за медицинската експертиза на деца до 16-годишна възраст (понастоящем отменена, но приложимо право за казуса), ако детето не се яви за преосвидетелствуване, какъвто е настоящият случай, следва да се определи нова дата на инвалидизиране. Именно от тази нова дата (01.12.2012 г.) е възникнало правото за получаване на месечна помощ за детето с увреждане, което законосъобразно е приел административният орган. Както прецизно е посочено в мотивите на проверяваното решение, в случая не може да се твърди, че се касае за трайно увреждане еднакво по вид и степен и предполагащо заплащане на семейна помощ за дете на основание чл. 7, ал. 8 от ЗСПД със задна дата към изтичане на срока на инвалидизация по предходното експертно решение на ТЕЛК, тъй като се касае за първо освидетелстване и определяне на вид и степен на увреждане на детето за друго заболяване, поради което претендираната семейна помощ се дължи занапред. Като е достигнал до същите изводи, Великотърновският административен съд обосновано и в съответствие с приложимия материален закон е преценил жалбата до него за неоснователна. От изложеното явства, че първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,