Решение № 7458 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16331/2009 г.

Решение № 7458 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16331/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Румен Викторов Иванов от с. Сталийска махала, община Лом, срещу решение от 21.10.2009 г. постановено по адм. дело № 438/2009 г. по описа на Административен съд - Монтана, на посочено основание чл. 257 АПК, във връзка с "жалба" срещу бездействие на администрацията и кмета на община Лом, да изпълнят задълженията си, пряко произтичащи от чл. 87, ал. 2 и чл. 223, ал. 1 ЗУТ във връзка с предотвратяване на периодичните наводнения в недвижим имот, находящ се в с. Сталийска махала, собственост по делба на майка му Милка Николова Георгиева. Касаторът навежда изключително общи и неясни доводи за неправилност на постановеното решение, поради което касационната проверка следва да бъде извършена в съответствие с изискването на чл. 218, ал. 2 АПК. Ответната страна не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от легитимирано лице, поради което е допустима. За да се произнесе Върховният административен съд, трето отделение, взе предвид следното: Първоинстанционното производство е образувано по "жалба" вх. № 2333/24.06.2009 г. подадена от Румен Викторов Иванов от с. Сталийска махала, община Лом. Във връзка с твърденията и исканията, изложени в нея и уточнителна молба от 20.07.2009 г., от административният съд е прието, че лицето търси защита срещу неоснователни бездействия на кмета и на служители на администрацията на община Лом по задължения, пряко произтичащи от Закона за устройство на територията за поддръжката на водостоци и отводнителни канали и осъществяването на контрол по спазване на нормативната уредба за устройство на територията, вследствие на което периодично стават наводнения в недвижим имот в с. Сталийска махала, собственост на на майката на жалбоподателя. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо /предявено от сина на собственичката на имота, който живее заедно с нея/, но като неоснователно е отхвърлил искането по съображения, че кметът на община Лом е изпълнил задължението си по чл. 87, ал. 2 ЗУТ и поради това не е налице бездействие по смисъла на тази законова норма. Настоящият съдебен състав не споделя становището на първоинстанционния съд, че е налице пряк и личен правен интерес от оспорването за Румен Викторов Иванов, доколкото твърдените от него неоснователни бездействия не засягат пряко негови субективни права и законни интереси. Правният интерес се обуславя от непосредственото негативно въздействие в правната сфера на лицето, засегнато от бездействие по смисъла на чл. 257 АПК. В случая липсва спор, че подателят на жалбата няма каквито и да било самостоятелни права върху имота в с. Сталийска махала, община Лом, а оттам и за него не е налице защитен от закона интерес да оспорва бездействия, в резултат от които твърди, че е засегнат същия имот. Само по себе си обстоятелството, че лицето обитава този имот не обуславя извод в обратен смисъл, доколкото процесуално легитимирани да подават жалби и искания в защита на имоти са техните собственици или носителите на ограничени вещни права върху тях. Съгласно чл. 257 АПК бездействието на административен орган по задължение, пряко произтичащо от нормативен акт може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове, в т. ч. и правилото на чл. 159, т. 5 АПК, че жалбата се оставя без движение, а образуваното по нея съдебно производство се прекратява, когато оспорващият няма правен интерес от оспорването. При липсата на правен интерес, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на искането по чл. 257 АПК, необоснован и неправилен е направеният от административният съд извод за допустимостта на това, по което е образувано първоинстанционното производство. Според чл. 218, ал. 2 АПК допустимостта на обжалваното решение е предмет на касационната проверка, независимо дали този порок е посочен като отменително основание в касационната жалба. След като вместо да остави без разглеждане и да прекрати производството, с което е сезиран, инициирано от лице без установен правен интерес от търсената защита, административният съд се е произнесъл по същество, същият е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да бъде обезсилено. Образуваното по недопустима жалба съдебно производство пред Административен съд - Монтана също е недопустимо, поради което следва да бъде прекратено. Водим от горното Върховният административен съд, трето отделение