Решение № 11641 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13775/2015 г.

Решение № 11641 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13775/2015 г., VI о., докладчик председателят Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Бюро по труда" /БТ/ гр. С., чрез пълномощника юрисконсулт М. И., против решение № 173/22.10.2015 г., постановено по адм. дело № 232/2015 г. по описа на Административен съд гр. С., с което е отхвърлена жалбата му против решението от 24.02.2015 г. на директора на дирекция "БТ" гр. С.. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба и в писмени бележки, моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - П. В. Д. от гр. С., не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. С. е отменено по жалба на засегнатото лице решението от 24.02.2015 г. на директора на дирекция "Бюро по труда" - гр. С. за прекратяване на регистрацията на П. В. Д.. За да постанови този акт съдът е приел, че оспореното решение на директора на дирекция "БТ" гр. С. е постановено от компетентен орган и в писмена форма, но при съществено нарушения на административно производствени правила. Според съда органът не е изпълнил задълженията си по чл. 26, ал. 1 и чл. 34, ал. 1 АПК да уведоми засегнатото лице за започване на административното производство и да му даде възможност да изрази становище, освен това не е изложил фактически основания за издаване на акта, който поради това е немотивиран. Липсата на мотиви препятства проверката за законосъобразност на акта относно спазването на материалния закон и затова представлява самостоятелно основание за отмяна. Настоящият касационен състав намира така постановеното решение за правилно. От фактическа страна е безспорно, че П. В. Д., ответник в касационното производство, е регистриран като безработен в "Бюро по труда гр. С., считано от 03.10.2012 г. С решение от 24.02.2015 г., издадено от директора на дирекция "БТ" - гр. С., което е предмет на оспорването пред първата инстанция, регистрацията на П. Д. в "Бюро по труда" е прекратена на основание чл. 20, ал. 4, т. 4 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/. От съдържанието на заповедта е видно, че в нея не е направено никакво изложение на фактически основания за издаването й, както обосновано е приел първоинстанционният съд. Решението за прекратяване на регистрацията е обжалвано по административен ред, като по подадената жалба е издаден акт на директора на Регионална дирекция по заетостта - гр. С., оформен като писмо с рег. № 10-06-266#3/28.08.2015 г., адресирано до П. Д.. В това писмо е изложено, че в качеството си на лице, което е "продължително безработен" по смисъла на § 1, т. 2 ДР ЗНЗ П. Д. е задължен да приеме предложената му подходяща работа или включването му в програми и мерки за заетост и обучение; на 11.02.2015 г. същият бил насочен за участие в център "Работа" за подбор и включване в обучение по проект "Уча и успявам в България" на 23.02.2015 г., вследствие на покана за участие в групово мероприятие за подбор и включване в обучение, същият се явил в дирекция "Бюро по труда", но отказал да попълни предоставените му заявление за участие и регистрационен фиш за участие, което съгласно разпоредбите на Закона за насърчаване на заетостта било основание за прекратяване на регистрацията и затова на основание чл. 20, ал. 4, т. 4 ЗНЗ регистрацията му била прекратена. Д. П. В. Д. /по повод негова жалба или молба от 25.05.2015 г., непредставена по делото/ е изпратено и писмо с рег. № 10-06-839#1/06.08.2015 г. от директора на дирекция "БТ" - С., в което е изложено, че независимото от това, че в индивидуалния план за действие е имало заложена стъпка за посещение на трудов посредник на 09.04.2015 г., Д. бил поканен на 23.02.2015 г. да вземе участие в подбор за включване в обучение по проект "Уча и работа в България", на който подбор присъствал само в началото, не взел участие в груповото мероприятие, не попълнил данните си във формуляра за групово консултиране, не попълнил заявление за участие в обучение, което се считало за отказ от предложение за възможност за участие в обучение за устройване на работа. От правна страна, в чл. 18, ал. 1 ЗНЗ е предвидено, че всеки български гражданин, който търси работа, може да се регистрира в териториалното поделение на Агенцията по заетостта, като според ал. 2 търсещите работа лица се регистрират в една от посочените групи, сред които по т. 1 е посочена групата "безработни". Според чл. 19, ал. 1 ЗНЗ, за всяко регистрирано безработно лице се подготвя план за действие и график за посещения, а според ал. 2, т. 1, лицата, които търсят работа, регистрирани в групата на безработните, могат да ползват правата по чл. 17, ал. 1, т. 1 - 8 от закона, по специално в т. 7 /в приложимата редакция/ е регламентирано правото на лицата да ползват включване в програми и мерки за заетост и обучение. В чл. 20, ал. 1 ЗНЗ е предвидено, че лицата, които са регистрирани като безработни, са длъжни да изпълняват препоръките на трудовия посредник, както и предвидените действия, срокове и график за посещения, а в ал. 2 е предвидено, че при писмена покана от поделението на Агенцията по заетостта безработните лица са задължени да се явят на посочените дата и час. В чл. 20, ал. 4 ЗНЗ са предвидени основания, при които се прекратява регистрацията на безработните лица, като по т. 4 /посочена като правно основание за издаване на оспореното пред съда решение на директора на дирекция "БТ"/ е предвидено, че регистрацията се прекратява, когато регистрираните лица откажат да приемат предложената им подходяща работа и/или включване в програми и мерки за заетост и обучение за възрастни по този закон, както и в програми и проекти, финансирани със средства от европейски и други международни фондове. Останалите хипотезите, предвидени в същата алинея са, както следва: т. 1 - регистрираните лица не изпълнят препоръките на трудовия посредник или действията, сроковете и графика за посещения, включени в плана за действие; т. 2 - лицата не се явят на посочените дата и час в писмената покана от поделението на Агенцията по заетостта или в срок три работни дни след тази дата; т. 3 - регистрираните лица не спазват определения им график за посещения в поделението на Агенцията по заетостта, т. 5 - прекратят участието си в курс за обучение на възрастни; т. 6 - не изпълнят изискванията на чл. 18, ал. 5, изречение второ; В конкретния случай оспореното пред съда решение от 24.02.2015 г. на директора на дирекция "БТ" - гр. С., за прекратяване на регистрацията на П. Д. е издадено на основание чл. 20, ал. 4, т. 4 ЗНЗ, без да е посочено по коя от изброените в тази точки хипотези е издадено решението. Както се посочи по-горе, в съдържанието на заповедта липсва каквото и да било изложение на фактически обстоятелства, поради което дори и чрез тълкуване на съдържанието на решението не може да бъде направен извод относно това коя хипотеза е приета за изпълнена. Следователно, в решението няма изложение на фактическите основания за издаването му, а посоченото правно основание е непълно, поради което решението не отговаря на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, както правилно е заключил първоинстанционният съд. Освен това, към решението за прекратяване на регистрацията липсва отделен документ, в който административният орган - директорът на дирекция "БТ" гр. С., да е изложил фактическите и правни основания за издаването му, липсва и акт на помощен орган, издаден в рамките на административното производство, в който да са изложени мотивите за издаването на акта. Писмо с рег. № 10-06-16-839#1/06.08.2015 г., на което се позовава в касационната си жалба административния орган, е издадено по повод подадената жалба против решението за прекратяване на регистрацията и има разяснителен характер, поради което не изпълнява изискванията на законовите норми на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 АПК за мотивиране на акта. Становището в касационната жалба, че мотивите на акта се съдържали в административната преписка /заявление-декларация за регистрация, план за действие на безработно търсещо работа лице, график за посещение в дирекция "БТ" за поддържане на регистрацията/ не може да бъде възприето, тъй като описаните документи представляват част от преписката и са съставени, за да обективират осъществени действия по повод административното правоотношение по регистрацията на лицето в Бюрото по труда, но тези документи не представляват мотиви на акта. При положение, че актът имаше мотиви, описаните документи от административната преписка биха могли да обосновават законосъобразността на акта, но само факта на съществуването им не се приравнява на мотиви на акта. Изложението на мотиви за прекратяване на регистрацията на Добриков, което е направено в писмо на директора на Регионална дирекция по заетостта - гр. С. с рег. № 10-06-266#3/28.08.2015 г., представляващо по своето естество акт на по-горестоящия административен орган по повод подадена жалба против първоначалния акт, не игнорира действието на императивните законови норми на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 АПК относно изискването за мотивиране на акта. Дори и да се приеме, че в акта на по-горестоящия орган са изложени мотиви, то при преценката относно законосъобразността на първоначалния акт се налага извода, че посочените фактически основания не съответстват на обективната действителност, според представените доказателства по преписката и затова не е налице хипотезата по чл. 20, ал. 4, т. 4 ЗНЗ, при която се твърди че е издаден актът - регистрираното лице да е отказало включване в обучение за възрастни по този закон. Този извод се налага предвид това, че по преписката липсват доказателства за уведомяването на П. Д. за започване на обучение по проект "Уча и успявам в България" /както се твърди в писмата от 06.08.2015 г. и от 28.08.2015 г./, за датата на започване на това обучение, за периода на обучение, за темата, предмета и целта на обучението и т. н., което е от значение за преценката дали въпросното обучение представлява "обучение за възрастни по този закон" по смисъла на чл. 20, ал. 4, т. 4 ЗНЗ. Липсват също доказателства за отказ на П. Д. да попълни документи за участие /заявление и формуляр или фиш, както се твърди в цитираните писма/. Следва изрично да се отбележи, че съдържанието на записването в последното поле на документа, означен като "План за действие на безработно търсещо работа лица" рег. № 10010406/03.10.2012 г. П. В. Д., не удостоверява нито че същият е бил надлежно уведомен за обучението, нито че е отказал да се включи в такова обучение. Посоченият ред /поле/ от документа е попълнен на дата 11.02.2015 г., когато е била насрочената дата за посещение в дирекция "Бюро по труда" гр. С. за поддържане на регистрацията /първата графа от реда/, лицето е декларирало, че за периода от 06.02.2015 г. до 11.02.2015 г. е безработно и търси работа /втората графа/, в третата графа, озаглавена "Конкретни препоръки и действия за изпълнение" е вписано "Насочен - "Център работа", в четвъртата, която е озаглавена "Срок на изпълнение" е вписано "23.02.2015 г.", а в петата, озаглавена "Цел на посещението/Резултат" е вписано "НеПроведено", следват графи шеста и седма с подписи на лицето и на служител. Като се анализира съдържанието на тези вписвания, очевидно се налага извода, че на дата 11.02.2015 г., когато лицето се е явило в дирекция "БТ" и е удостоверило с подписа си, че е било безработно през предходен период, както и че е насочено към "Център работа", не би могло да се удостовери неявяване или отказ от обучение на дата 23.02.2015 г. /както твърди органът/. Вписването в графата "Цел на посещението/Резултат" е относно явяването на 11.02.2015 г., за което не се спори, че е проведено, а отделно от това няма как лицето с подписа си да е удостоверило неявяването си на дата 11.02.2016 г., за да се приеме за достоверно вписването "НеПроведено". Отделно от това, насочването на регистрираното като безработно лице към "Ц. Р." /вписано в третата графа/ не представлява предложение за участие в конкретно обучение. Предвид изложените съображения, настоящият състав намира, че не е доказано наличието на фактическите основания за прекратяване на регистрацията по чл. 20, ал. 4, т. 4 ЗНЗ, третата хипотеза - отказ от включване в обучение /така както се изложени в писмо рег. № 10-06-266#3/28.08.2015 г., на директора на РСЗ/. Следователно, дори и да се приеме, че с решението на по-горестоящия орган решението за прекратяване на регистрацията в дирекция "БТ" на П. Д. е мотивирано, то изложените фактически основания не съответстват на събраните по делото доказателства, което от своя страна води до извода за липса на твърдяното от органа основание за прекратяване на регистрацията. Правилно първоинстанционният съд е приел, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 26, ал. 1 и чл. 34, ал. 1 и 3 АПК - лицето не е уведомено за започналото административно производство, не му е дадена възможност за направи възражения и да представи доказателства. Според посочената в решението дата - 24.02.2015 г., решението е издадено на следващия ден след датата 23.02.2015 г., когато според твърденията на административния орган лицето е отказало участие в обучение, което прави практически невъзможно да са били осъществени някакви процесуални действия от страна на органа, а такива не се и твърди да са осъществени. По изложените съображения, оспореният пред съда административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствени правила и на материалния закон, поради което правилно е отменен от първоинстанционния съд. Твърдението в касационната жалба, че първоинстанционното решение нямало мотиви, не се подкрепя от съдържанието на решението. Същото отговаря на изискванията за съдържание по чл. 172а АПК, поради което оплакването за съществено нарушение на съдопроизводствени правила е неоснователно. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК се установи, че решението е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,