Решение № 5216 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1122/2019 г.

Решение № 5216 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1122/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Христо Койчев Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по две молби за отмяна на прекратителни определения: определение № 11719/03.10.2018 г., по адм. дело № 11367/2018 г., по описа на ВАС и определение № 10341/20.07.2018 г., по адм. дело № 1905/2018 г., по описа на Административен съд В.. Първата молба е депозирана от Т. Димитрова, като в нея се сочи основанието на чл. 239, ал. 1, т. 5 АПК по съображения, че при постановяване на съдебното решение съдът е нарушил процесуалните правила, като не е била уведомявана за образуваното съдебно производство, макар и да е страна в административното такова. Сочи, че след прекратяване на производството по адм. дело № 1905/2018 г., по описа на Административен съд В., образувано по жалба на Д. Янева и Я. Янев, не е била уведомявана за подадената касационна жалба, нито за образуваното касационно дело № 11367/2018 г., нито за постановеният по него акт. Твърди още, че съдебният акт на ВАС е незаконосъобразен, тъй като съдът неправилно е приел че срокът за произнасяне на административният орган е 14-дневен, а той е 1-месечен, предвид нормата на чл. 57, ал. 5 от АПК. По съображения че молителката е била лишена от възможността да участва в делото следствие на нарушаване на процесуалните правила, се отправя искане за отмяна по чл. чл. 239, т. 5, предложение първо АПК на двете влезли в сила определения. Втората молба е депозирана от Д. Янева и Я. Янев като отново се сочи основанието по чл. 239, т. 5 от АПК – били са лишени от възможност да участват в дело по спор за просрочване на подадената до първоинстанционният съд жалба, тъй като Административен съд В. е прекратил производството поради липса на мълчалив отказ, а ВАС със своя акт е потвърдил това определение но по различни мотиви – приел е че е налице мълчалив отказ, но че подадената жалба от двете физически лица е просрочена. Излагат се доводи, че тъй като страните са били лишени от възможност да участват в съдебното производство по спор за просрочване на жалбата и ВАС след като е констатирал, че е налице мълчалив отказ е следвало да отмени определението на Административен съд В. и до го върне за продължаване на съдопроизводствените правила, а не да прекратява производството поради просрочие, тъй като не е бил сезиран с такава касационна жалба. Молят съда на основание чл. 239, т. 5 от АПК да отмени постановените на различни основания две определения - № 11719/03.10.2018 г., по адм. дело № 11367/2018 г., по описа на ВАС и № 10341/20.07.2018 г., по адм. дело № 1905/2018 г., по описа на Административен съд В.. Ответникът по молбата – Началник СГКК, не изразява становище по нея. Върховният административен съд, петчленен съдебен състав на Втора колегия счита, че молбите за отмяна са подадени от надлежно легитимирани страни и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество, те са неоснователни поради следните съображения. С определение № 10341/20.07.2018 г., постановено по адм. дело № 1905/2018 г., по описа на Административен съд В. е оставена без разглеждане подадена жалба от Д. Янева и Я. Янев против мълчалив отказ на Началника на СГКК В. за произнасяне по заявление вх. № 01-120502/04.04.2018 г. За да постанови своя акт, съдът е приел че в конкретния случай не се касае за мълчалив отказ по подаденото заявление. С определение № 11719/03.10.2018 г., постановено по адм. дело № 11367/2018 г., по описа на ВАС, Второ отделение е потвърден акта на Административен съд В., но с различни мотиви. Касационната инстанция е приела, че е налице мълчалив отказ от страна на административния орган по подаденото заявление, но е приел че жалбата е просрочена. Посочил е че административният орган е следвало да се произнесе по заявлението в 14-дневен срок, което не е извършено и това бездействие е мълчалив отказ, който е подлежал на оспорване в 1-месечен срок от изтичане на срока, в който органа е бил длъжен да се произнесе – от 18.04.2018 г. и е изтекъл на 18.05.2018 г., а жалбата е депозирана пред Административен съд В. на 28.05.2018 г., т. е. жалбата е просрочена. Влезлите в сила съдебни определения, с които се слага край на производството се ползват със стабилитет, който може да бъде разрушен само, ако са налице предпоставките, предвидени при извънредни способ за отмяна. В процесния случай като основание за отмяна на влезли в сила определения молителите сочат разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК, според която на отмяна подлежи съдебно решение, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. От така визираните основания за отмяна, молителката Т. Димитрова се позовава на предложение първо на цитираната норма, като счита, че е била лишена от възможността да участва в делото, като не е била уведомявана за образуваното съдебно производство пред Административен съд В. и пред ВАС. Н. състав намира, че в случая не е изпълнено конкретно визираното основание за отмяна от молителката Димитрова, а така също и нито някое от останалите основания, регламентирани в нормата на чл. 239, ал. 1, т. 5 АПК. Административен съд В., както се посочи по-горе, е бил сезиран със жалба, депозирана от Д. Янева и Я. Янев срещу мълчалив отказ на Началника на СГКК В. за произнасяне по заявление вх. № 01-120502/04.04.2018 г. и е образувано адм. дело № 1905/2018 г. Молителката не е била страна по посоченото административно дело, тъй като не е подателка на жалбата до съда, макар и да е участвала в административното производство като е подала процесното заявление. Производството по делото е било оставено без движение за представяне на доказателства за платена д. т. по жалбата и следващото процесуално действие на съда е било оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството. Молителката би станала страна в образуваното съдебно производство единствено при конституирането и от страна на съда, по аргумент от нормите на чл. 153 и чл. 154 от АПК. В чл. 153, ал. 1 от АПК законодателят е посочил кои са страните в процеса – оспорващият – подателите на жалбата Д. Янева и Я. Янев, органа издал административният акт – Началника на СГКК В. и всички заинтересовани лица – в конкретният случай това е молителката. В чл. 154, ал. 1 от АПК се сочи, че съдът конституира страните служебно т. е. следва двете законови процесуални норми да се тълкуват във връзка една с друга, като съдът след като извърши законово определеното му задължение за конституиране на страните по делото, тогава молителката ще придобие качеството на страна и то по конкретното дело. Посочването на молителката в списъка за призоваване от административният орган, като заинтересована страна, не води автоматично до възникване на такова качество за нея, а това става само с изричен съдебен акт. Както се посочи по-горе, първоинстанционният съд е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото без да извършва други процесуални действия вкл. конституиране на молителката като заинтересована страна по делото и насрочване на открито с. з. Предвид на това, настоящата съдебна инстанция приема, че по отношение на молителката не е налице някое от отменителните основания по чл. 239, ал. 1, т. 5 АПК, тъй като същата няма качеството на страна по делото и съдът не е имал задължение да я уведомява за постановените от него актове т. е. поради факта, че молителката не е била конституирана като страна по процесното административно делото за нея е неприложима нормата на чл. 239, ал. 1, т. 5 от АПК, която изисква лишаването от участие в дело, вследствие нарушаване на съответните правила, да е обвързано с качеството на лицето като страна по делото. Следва да се има в предвид и това, че молителката като участник в административното производство е имала възможност да подаде жалба срещу неблагоприятен за нея административен акт и по този начин да придобие качеството на страна по образуваното съдебно производство – жалбоподател, без нарочен съдебен акт за нейното конституиране. Неоснователна се явява и молбата на Д. Янева и Я. Янев. Безспорно е че двамата са страни в развилото се съдебно производство като податели на жалба срещу административен акт. Сочи се обаче че са били лишени да участват в делото по спор за просрочие т. е. сочат разпоредбата на чл. 239, т. 5, пр. 1 - страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото. Различните мотиви на двете съдебни инстанции, с които производството по делото е прекратено не сочат на предпоставката по чл. 239, т. 5 от АПК, тъй като не се касае за нарушаване на правила водещи до неучастие на страните в делото. Касае е се за едно дело с постановени два акта на различни съдебни инстанции и с различни мотиви. В нормата на чл. 236 вр. чл. 218, ал. 2 от АПК е посочено, че за валидността, допустимостта и съответствието на съдебният акт с материалният закон съдът следи служебно, т. е. ВАС при постановяване на своя акт има право да потвърди обжалваният пред него акт на първоинстанционният съд и по други мотиви, щом прецени че жалбата е недопустима и не е обвързан с констатациите на решаващият съд изложени в оспорваният акт, щом се касае за допустимост. В предвид на това подадената молба се явява неоснователна, тъй като страната не е била лишена да участва в съдебното производство. Изложените и в двете молби доводи, че съдебният акт на ВАС е неправилен, тъй като не е съобразил прилагането на правилната норма на чл. 57, ал. 5 от АПК сочи на оплакване, което е допустимо само при извършване на инстанционен съдебен контрол, каквото е касационното производство по чл. 208 и сл. от АПК. При извънинстанционният контрол, в каквото производство се намират страните по настоящото дело, законодателят е предвидил лимитирано определени предпоставки, при наличието на които може да се допусне отмяната и които не са налични по отношение на депозираните молби. Предвид изложеното по-горе молбите на Т. Димитрова, Д. Янева и Я. Янев са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. Водим от горното и на основание чл. 244 АПК, Върховният административен съд, петчленен съдебен състав на Втора колегия,