Решение № 2010 от 14.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10780/2017 г.

Решение № 2010 от 14.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10780/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. С. А. и Н. Д. А. от гр. Б., срещу решение № 1124 от 20.06.2017 г., постановено по адм. дело № 737/2017 г. по описа на Административен съд - Б.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречието му материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната му. Ответникът - началникът на Регионалната дирекция за национален строителен контрол - Югоизточен район (РДНСК-ЮИР), в съдебно заседание чрез пълномощника си юрк. Михайлова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на П. С. А. и Н. Д. А. против заповед № ДК-02-ЮИР-7 от 01.09.2016 г. на началника на РДНСК-ЮИР, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 във връзка с § 126 ПЗР ЗИД на Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "едноетажна жилищна сграда" с размери 4,50/5,00 м, находящ се в поземлен имот с идентификатор 81178.61.917 по кадастралната карта на гр. Ч., представляващ ползвателски имот № 107 в м. "Митков мост" (стар № 130 по плана на новообразуваните имоти), землището на гр. Ч., извършен от П. С. А.. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на предвидената в чл. 225, ал. 2 ЗУТ процедура и в съответствие с приложимия материален закон. Обосновал е извод, че процесният строеж е незаконен като извършен без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, както и поради наличието на влязъл в сила отказ за узаконяване по подадено от касаторите заявление по реда на § 184, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗУТ. Също така съдът е приел, че строежът не отговаря и на предпоставките за търпимост по § 16, ал. 1 ПЗР ЗУТ, тъй като не е бил допустим както по действащите към момента на построяването му правила и нормативи, така и съобразно разпоредбите на ЗУТ. Обжалваното решение е правилно. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Относимите за спора факти и обстоятелства са правилно установени. Въз основа на тях са направени законосъобразни и обосновани правни изводи. В съответствие с доказателствата по делото е заключението, че процесният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, пета категория с оглед на описанието и характеристиките му, съдържащи се в констативния акт и възпроизведени в мотивите на заповедта. Строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като за него няма одобрен инвестиционен проект и не е издадено разрешение за строеж. Налице е влязъл е сила отказ за узаконяването му по § 184, ал. 4 ПЗР ЗУТ, който съгласно ал. 12 на същата разпоредба съставлява основание за премахването му по реда на чл. 225 ЗУТ. Законосъобразно и обосновано съдът е изследвал условията за търпимост на строежа предвид установения по делото период на довършването му - есента на 1986 г. Една от задължителните предпоставки за приемането на строежа за търпим е той да е бил допустим по действащия градоустройствен план и по правилата и нормативите към момента на изграждането му или съгласно ЗУТ. По делото е безспорно установено, че за имота не е имало одобрен подробен устройствен план към годината на построяване на сградата, както и към настоящия момент. При съобразяване с разпоредбата на чл. 108, ал. 3 и ал. 7 ППЗТСУ (отм., в относимата редакция) относно възможността да се разрешава строеж на едноетажни постройки за сезонно ползване със застроена площ до 35 кв. м. в лични селскостопански имоти и предоставени за ползване имоти, извън регулация и изпълнената масивна жилищна сграда, правилно съдът е приел, че строежът не е бил допустим по правилата и нормите към момента на изграждането му. Твърдението, че строежът е изпълнен в имот, собственост на жалбоподателите, не се подкрепя от доказателствата по делото. Теренът, върху който е изградена постройката, е земеделска земя. Собствеността върху нея е възстановена по реда на ЗСПЗЗ на други лица. Липсват доказателства за собственост или за предоставяне право на ползване на жалбоподателите по реда на някой от нормативните актове, изброени в § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. През 1982 г. с решение на Общински народен съвет, с. Ч. е предоставено право на ползване на Г. Т. Не се установява това право да е предоставено на жалбоподателите по надлежния ред, след като посоченото лице се е отказало от ползването на имота. Няма данни по делото презназначението на земята да е променено. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно приложимата нормативна уредба в ЗУТ относно строителството в неурегулирани територии, както и хипотезите на допустимото такова в земеделска земя без промяна на предназначението й съгласно изискванията на Наредба № 19/25.10.2012 г. С оглед установеното по делото, че теренът, върху който е изпълнена сградата, попада в охранителна зона А съгласно Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, правилно е заключението, че цитираната наредба е неприложима. Като се е позовал на чл. 10 и чл. 17 ЗУЧК, законосъобразно съдът е приел, че строителство в земеделска земя, попадаща в зона А, е недопустимо без промяна на предназначението й. Данните по делото сочат, че строежът е недопустим както по правилата и нормативите, действали към момента на изграждането му, така и съгласно ЗУТ. Поради това изводът, че същият не е търпим и подлежи на премахване, е обоснован. Наведените в касационната жалба доводи в обратен смисъл са неоснователни. Възражението за нарушаване на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на искането на касационните жалбоподатели за спиране на производството по делото поради наличието на висящо гражданско дело относно собствеността на имота, също е неоснователно. Видно от протокола на съдебното заседание, проведено на 03.05.2017 г., съдът се е произнесъл по направеното искане като правилно е оставил същото без уважение. Спорът за собственост по отношение на поземления имот, в който е изграден незаконния строеж, не е преюдициален за производството с предмет заповедта за премахването му. Предвид изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за отмяната му, поради което същото следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд