Решение № 3792 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9437/2010 г.

Решение № 3792 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9437/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ТД "Кочо Честеменски" АД, гр. Пловдив против решение № 826/4.06.2010 г. по адм. дело № 292/2010 г. на Административен съд Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подадена е и частна жалба досежно присъдените разноски. Ответникът по жалбата, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 826/4.06.2010 г. по адм. дело № 292/2010 г. Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на ТД"Кочо Честеменски" АД, гр. Пловдив срещу решение № 16/19.01.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу мълчалив отказ по разпореждане № 1525/18.12.2009 г. на началник отдел "Краткосрочни плащания и контрол" в ТП на НОИ, с което компетентното длъжностно лице не се е произнесло по въпроса за изплащане на законна лихва върху вземането на ТД "Кочо Честеменски" АД, гр. Пловдив в размер на 106629,42 лева считано от 17.05.2007 г. Присъдил е разноски в тежест на жалбоподателя. За да постанови този резултат, съдът е приел, че претенцията за лихви следва да бъде предявена по общия исков ред. Позовал се е на константната практика на Върховния административен съд по подобен род дела, а именно решение № 3882/28.04.2005 г. по адм. дело № 377/2005 г.; решение № 12414/12.12.2006 г. по адм. дело № 6907/2006 г.; решение № 1617/14.02.2007 г. по адм. дело № 10212/2006 г.; решение № 7812/20.07.2007 г. по адм. дело № 3884/2007 г. и др. Настоящият състав на Върховния административен съд счита, че не са налице основания за изоставяне на формиралата се практика по разрешаване на сходни правни хипотези и в този смисъл наведените доводи в касационната жалба за допуснати нарушения на материалния закон са неоснователни. Пловдивският административен съд е постановил правилно решение след като законосъобразно е квалифицирал претенцията на жалбоподателя за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва като частноправна по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите. Вземанията на Националния осигурителен институт са с публичноправен характер, поради което се установяват и събират по специален административен ред. Съгласно чл. 113 от КСО вземанията за невнесени осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнителното задължително пенсионно осигуряване и за неправилно извършени осигурителни разходи се събират с лихва в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода плюс 20 пункта. Цитираната разпоредба обаче не може да бъде тълкувана разширително и приложена в обратната хипотеза при частноправни вземания за лихви върху изпълнени със забава задължения от страна на Националния осигурителен институт. В Кодекса за социално осигуряване не е предвидено изплащане на лихви при забавени осигурителни плащания от страна на Националния осигурителен институт. При липса на нормативна уредба за изплащане по административен ред на частноправни вземания по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите и при отказ на административния орган за доброволно плащане спорът следва да бъде разрешен по общия исков ред. По реда на чл. 115, ал. 4 от КСО се издават разпореждания за изплащане на вземанията, дължими от държавното обществено осигуряване на основание Кодекса за социално осигуряване, но не и за изплащане на вземанията, дължими на основание граждански закони. Правилно съдът е отбелязал, че не е налице и фактическия състав от хипотезата на чл. 129, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност. Подадената частна жалба атакува съдебното решение в частта му за разноските без да отчита, че същото е изменено с определение № 1358/29.06.2010 г. и е присъден дължимия размер юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения същата е неоснователна. В полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение и за настоящата инстанция, които на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд съдът определя на сумата от 1229,96 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение