Решение № 7179 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9425/2014 г.

Решение № 7179 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9425/2014 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Монбат Рисайклинг" ЕАД срещу решение № 291/23.05.2014 г. на Административен съд - Монтана, постановено по адм. д. № 127/2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 32-10579/26.02.2014 г. на началника на Митница Лом, с което е определен нов размер на митнически задължения от 5579,58 лв., от които мито 4664,65 лв. и ДДС 932,93 лв. В касационната жалба се сочат две от отменителните касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост и нарушения на материалния закон. Касаторът счита, че неправилно първоинстанционният съд кредитирал като официален документ писмо на заместник директора на Агенция "Митници", тъй като то представлява вътрешно-ведомствена кореспонденция между централно и местно митническо учреждение. Изтъква, че стоката е със произход ЕС/Чехия, а не с неопределен произход. Касаторът поддържа, че съдебното решение противоречи на чл. 4, ал. 3 от Споразумението за асоцииране на Република Сърбия и ЕО, както и на чл. 28 вр. чл. 30 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Поради това моли решението и обжалваният административен акт да бъдат отменени Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница Лом моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Изтъква, че внесеният в България автомобил не е обхванат от приложното поле на Протокол 3 към Споразумението между ЕС и Сърбия и не отговаря на условията, относно понятието "продукти с произход", поради което и не се ползва от тарифни преференции. Заинтересованата страна - НАП-ТД "Големи данъкоплатци и осигурители" не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, както и допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Монтана е било решение № 32-10579/26.02.2014 г. на началника на Митница Лом, с което е определен нов размер на митнически задължения от 5579, 58 лв, от които мито 4664,65 лв. и ДДС 932,93 лв. От фактическа страна съдът е установил, че на 30.08.2013 г. в МП "Пристанище" - Лом е регистриран ЕАД № 13BG004205H0006474/20130830 под режим "Допускане за свободно обръщение и крайна употреба" на лек автомобил "Шкода Суперб", внесен от Сърбия с получател "Монбат Рисайклинг" ЕАД. Представен е сертификат за движение на стоката EUR1 № А 4845852/28.08.2013 г. с произход Сърбия и код по ТАРИК 87033290, с които деклараторът е ползвал тарифни привилегии при вноса на автомобила. В цитирания сертификат, издаден от сръбската митническа администрация е посочен европейски преференциален произход на автомобила. Дължимите митни сборове в размер на Мито - 0 лв. и ДДС - 9329,31 лв. са взети под отчет с писмо рег. № 722/30.08.2013 г. и заплатени в пълен размер с платежно нареждане от 30.08.2013 г. С писмо № 4410/5 от 21.01.2014 г. на Зам. директора на Агенция "Митници" е изискан сертификатът, с цел извършване на последваща проверка по линия на международно сътрудничество на основание чл. 33 от протокол № 3 към Споразумението за стабилизиране и асоцииране между ЕО и техните държави - членки, от една страна, и Република Сърбия - от друга страна. С писмо № 4410/5 от 6.02.2014 г. Агенция "Митници" уведомява ТМУ Лом, че дружеството неправилно е ползвало тарифни преференции при вноса на автомобила, тъй като не отговаря на условията на това Споразумение, което налага преизчисление на дължимите вземания в нов размер. С писмо изх. № 32-4049/11.02.2014 г. на началник МП "Пристанище" - Лом е уведомено дружеството-жалбоподател за новия размер на задължение към МП "Пристанище" - Лом - общо 5597,58 лв., от които Мито - 4664,65 лв., ДДС - 932,93 лв. и лихви до момента на погасяване на задължението. На основание на писмото и докладна от началника на МП "Пристанище" Лом е издадено обжалваното Решение № 32-10579/26.02.2014 г. на началника на Митница Лом, с което е определен новият размер на митническо задължение - общо 5597,58 лв., от които мито - 4664,65 лв., ДДС - 932,93 лв. и лихви до момента на погасяване на задължението. Административен съд Монтана е отхвърлил жалбата като неоснователна. Обжалваният индивидуален административен акт е счетен за издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че жалбоподателят не черпи права от Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Република Сърбия, от друга страна, доколкото в същото липсват разпоредби за предоставяне на тарифни преференции при внос в ЕС на базата на документи за европейски преференциален произход, издадени от сръбските митнически органи. Този извод е основан на писмо изх. № 4410/5 от 06.02.2014 г. на зам. директора на Агенция "Митници", което е счетено за официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, съответно неоспорен и ползващ се с материална доказателствена сила. Изтъква се също, че споразумението се прилага по отношение на продукти с произход от ЕС при внос в Сърбия и за продукти с произход от Сърбия при внос в ЕС, а процесната стока е с произход в ЕС/Чешка Република и се внася в България. За неоснователни са счетени и доводите на жалбоподателя във връзка с приложението на чл. 28 от Договора за функциониране на ЕС. Решението е постановено при противоречие със събрания доказателствен материал и при неправилно приложение на материалния закон. Действително, формално е спазено изискването за форма на оспорения административен акт. Решение № 32-10579/26.02.2014 г. на началника на Митница Лом съдържа описание на фактическата обстановка, но не и изложение на съображенията на административния орган по приложение на материалния закон, и по-конкретно на Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Република Сърбия, от друга страна /Споразумението/. В административния акт лаконично е посочено, че представеният сертификат за движение на стоката EUR1 не отговаря на условията на споразумението, без да се уточнява защо административният орган е достигнал до този извод. Едно изречение в повече се съдържа в приложеното към преписката писмо на заместник директора на Агенция "Митници" от 10.02.2014 г. - от него става ясно, че митническите органи констатират липса на разпоредби в споразумението за предоставяне на тарифни преференции при внос в ЕС на базата на документи за европейски преференциален произход, издадени от сръбски митнически органи. Поради това административният орган определя допълнителни митнически задължения. Този извод обаче е направен при неправилна преценка на доказателствата по делото и несъобразяване с материално-правни разпоредби. Следва изрично да се подчертае, че по конкретното ЕАД изпращач е лице на територията на Република Сърбия, т.е. държавата на износ е Сърбия. Видно от представения инвойс, касаторът купува автомобила от "Monbat PLC"doo, Сърбия. По делото е приложен сертификат за произход, издаден през 2013 г. от износителя SKODA AUTO a. s. Чешка Република на сръбското дружество AUTO CACAK. По делото е приложена фактура № 44133206 от 3.09.2010 г. за продажбата на автомобила от SKODA AUTO a. s. Чешка Република на посоченото сръбско дружество. Впоследствие, на 24.10.2010 г., видно от представения сертификат за регистрация, автомобилът е регистриран на "Monbat PLC"doo. Следователно, през 2010 г. автомобилът, произведен в Република Чехия /ЕС/, е внесен в Сърбия, а през 2013 г., след по-малко от три години, от Сърбия е внесен в Република България /ЕС/. Действително, разпоредбата на чл. 16.1 от протокол 3 към Споразумението, предвижда кога продуктите с произход от Сърбия при внос в Общността се ползват от условията на споразумението. Безспорно, процесният автомобил, макар да се внася от Сърбия, не е с произход от Сърбия, а от Република Чехия /ЕС/. След като обаче веднъж е внесен на територията на Сърбия през 2010 г. и при липса на други данни следва да се приеме, че митническите формалности при вноса от ЕС към трета държава, при условията на обсъжданото Споразумение са били изпълнени. Освен това, съгласно чл. 4.3 от Протокол 3 към Споразумението, продукти с произход от една от държавите или териториите, посочени в § 1, които не претърпяват никаква обработка или преработка в Сърбия, запазват своя произход, ако бъдат изнесени в една от тези държави или територии. Следователно, процесният автомобил е стока с произход ЕС, по смисъла на цитираното споразумение. Впрочем, въпросът относно произхода на стоката изобщо не е бил спорен, нито в съдебното, нито в административното производство. Съгласно чл. 185 от Митническия кодекс, общностни стоки, които след като са били изнесени извън митническата територия на Общността, бъдат отново въведени в нея и допуснати за свободно обращение в рамките на срок от три години, се освобождават от вносни сборове по искане на заинтересуваното лице. В случая са представени сертификат за произход, издаден от производителя и търговски документи, които представляват доказателства, че стоката е общностна. В крайна сметка, макар действително в случая да не се прилага чл. 16.1 от Протокол № 3 към Споразумението, тъй като стоката не е с произход Сърбия, това не означава, че е налице основание за облагане с мито. В случая се осъществява внос в ЕС на стока с произход ЕС, но от трета държава. Ако Споразумението признава облекчени условия за вноса на сръбски продукти от Сърбия в ЕС, то абсолютно нелогично и в противоречие с принципа на свободно движение е да се счете, че се дължи мито при внос от Сърбия в ЕС на стоки с произход ЕС. Освен това е налице изричната норма на чл. 185 от Митническия Кодекс, която урежда спорния въпрос. При нужда, митническите органи са компетентни да извършат допълнителна проверка за произхода на стоката, макар по делото да са налице достатъчно търговски документи в тази връзка. Това не изключва необходимостта от спазване на съответните митнически формалности, изискуеми от Правилника за прилагане на Митническия кодекс, във връзка с освобождаването от вносни сборове, за което при нужда на вносителя следва да бъдат дадени съответни указания от администрацията. Съсредоточаването на спора пред административния орган и пред съда върху валидността на сертификата за движение, издаден от сръбските митнически органи е било ненужно, тъй като този въпрос е неотносим към спора. При безспорния факт, че стоката е с произход ЕС и се внася обратно в ЕС, директно приложим е Митническият кодекс на ЕС. По тези съображения обжалваното решение е необосновано и постановено при нарушение на материалния закон. Като такова следва да бъде отменено. Тъй като са събрани всички необходими доказателства, на основание чл. 222, ал. 1 АПК спорът следва да бъде разрешен по същество, като решение № 32-10579/26.02.2014 г. на началника на Митница Лом бъде отменено. На основание чл. 160, ал. 1 ДОПК вр. чл. 206в ЗМ, на касатора следва да бъдат присъдени разноски в общ размер 75 лв. за двете инстанции, които представляват държавни такси. Съдът не присъжда адвокатски хонорар, тъй като видно от представения договор за правна защита и съдействие, хонорарът е следвало да се заплати по сметка, а по делото липсват банкови документи, които да удостоверяват действителното изплащане. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение