Решение № 14909 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2065/2014 г.
ВАСV отделение10.12.2014 г.докладчик Илиана Славовска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7582 от 14.12.2013 г. по административно дело № 6051/2013 г. на Административен съд София-град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 14909 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2065/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане (АСП) срещу решение № 7582 от 04.12.2013 г. по административно дело № 6051/2013 г. на Административен съд София-град (АССг), с което е отменена негова Заповед № РД-01-555/14.05.2013 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата на Добрева бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба - Светлана Любомирова Добрева в представен молба от процесуален представител моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, и макар да е спазена процедурата по чл. 93 ЗДСл в нарушение на предвидените административнопроизводствени правила за издаването. Решението е законосъобразно. Обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че обжалваната пред него заповед не отговаря на формалните изисквания на чл. 97, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). В същата не са посочени конкретно кои законови разпоредби от Семейния кодекс, Закона за закрила на детето и Правилника за неговото приложение са нарушени от страна на държавния служител, както и конкретните служебни задължения, които не са изпълнени. Описаните в заповедта нарушения на служебните задължения са посочени общо, като в нарушение на изискванията на чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗДСл липсва описание на конкретното нарушение, както и времето на извършването му. В нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 5 ЗДСл в заповедта не са посочени служебните задължения, които не са изпълнени. Правилно съдът е приел, че при липсата на конкретно описание на извършеното от Добрева нарушение не може да бъде извършена преценка дали в случая е налице неизпълнение на служебни задължения от страна на служителя. При правилно установена фактическа обстановка АССг е извел законосъобразен извод, че така допуснатите нарушения във формата на заповедта са съществени, тъй като са пречка да се установи в какво точно се изразява неизпълнението на служебните задължения и съответно ограничава правото на служителя на защита. Правилен е изводът на съда, че така установените нарушения водят до незаконосъобразност на обжалвания пред него акт. Въпреки наведеният довод в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила липсват конкретни твърдения в тази насока, като при извършената проверка съдът намира, че решението е постановено при спазване на тези правила. Същото е и обосновано - съдът е обсъдил подробно установените по делото релевантни факт, като въз основа на същите е извел законосъобразен извод за постановяване на акта в нарушение на материалния закон и изискванията за форма. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо е и правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение
Цитирани разпоредби
5- чл. 208 АПК
- чл. 228 АПК
- чл. 93
- чл. 97, ал. 1, т. 4
- чл. 97, ал. 1, т. 5