Решение № 9308 от 2.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4011/2015 г.

Решение № 9308 от 2.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4011/2015 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на икономиката като правоприемник на министъра на икономиката и енергетиката, чрез пълномощника му, против Решение № 113/20.01.2015 г., постановено по адм. дело № 1145/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на настоящия касатор за обявяване нищожност на Заповед № КД-14-16-819/20.05.2013 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - гр. Пловдив. В касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на ново, с което да бъде обявена нищожността на заповедта и да се постанови заличаване на ПИ с идентификатор 56784.536.1550 с площ от 3788 кв. м, собственост на Никола Станев Стойнов. Претендират се разноски по делото. Ответникът - Румяна Борисова Маркова, представлявана от пълномощника си, оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения в писмени бележки. Иска присъждане на разноски. Останалите ответници - Величка Николова Немска, Никола Спасов Козанов, Богдан Димитров Козанов, Никола Борисов Станчев, БРСП "Автоелектроника", началникът на СГКК - гр. Пловдив и кметът на Община Пловдив, не вземат становища по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Производството пред Административен съд - Пловдив е образувано по жалба от министъра на икономиката и енергетиката с искане за обявяване нищожност на заповед № КД-14-16-819/20.05.2013 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - гр. Пловдив, в частта й, с която на основание чл. 54, ал. 1 ЗКИР е одобрено изменение на Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48/3.06.2009 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), състоящо се в нанасяне на нови обекти, като се оспорва в частта относно нанасянето на поземлен имот (ПИ) с идентификатор 56784.536.1550 с площ от 3788 кв. м, собственост на Никола Станев Стойнов въз основа на Решение на ПК по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ за възстановяване право на собственост в стари реални граници № Р3381/19.05.2008 г., издадено от ОСЗ - гр. Пловдив, и извършена промяна в границите на съществуващите обекти в КККР на гр. Пловдив относно ПИ с идентификатор 56784.536.58, с площ преди промяната 153002 кв. м и площ след промяната 148589 кв. м, собственост на Министерството на икономиката и енергетиката (с правоприемник Министерството на икономиката). За да отхвърли жалбата, обективираща искане за обявяване нищожност на оспорената заповед, първоинстанционният съд е приел, че административният акт е валиден като издаден от компетентен орган, в рамките на предоставената му компетентност; издаден е на валидно правно основание и при наличие на условията и предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма и липсват такива нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до липса на волеизявление на органа, а оттам - до нищожност на административния акт. Посочил е, че твърдените от жалбоподателя нарушения при издаването на процесната заповед, дори да са налице, не водят до нищожност, а до унищожаемост и относно същите съдът не може да се произнесе, тъй като административният акт е саниран поради влизането му в сила. Така постановеното решение е правилно. Не са налице инвокираните в касационната жалба основания за отмяна. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи за неоснователност на жалбата. Предмет на делото пред първата инстанция е искане, основано на чл. 149, ал. 5 АПК, за прогласяване нищожността на заповед на началника на СГКК - гр. Пловдив. Съобразно това, правилни са изводите на съда, че за да е налице нищожност, следва да са налице съществени пороци, касаещи валидността на акта. За да е нищожен един административен акт, той трябва да е засегнат от толкова тежък порок, който да прави невъзможно и недопустимо оставането му в правната действителност. Съгласно установената съдебна практика, за нищожен се прогласява административен акт, който не отговаря на изискванията за валидност - постановен от компетентен орган (материална компетентност), в рамките на неговата компетентност (степенна и териториална), да е в предписаната от закона форма, да е подписан и да е в съответствие с целта на закона. В случая, при отсъствие на основни недостатъци, засягащи формата, съдържанието, компетентността на органа-издател, заповедта не страда от такива съществени пороци, които да водят до нищожност. Като издадена от началника на СГКК - гр. Пловдив, който черпи правомощията си от разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗКИР (ред., ДВ, бр. 29 от 2006 г.) във връзка със заповед № 300-120/15.08.2003 г. на изпълнителния директор на АГКК, заповедта безспорно е издадена от материално компетентен орган. Същата е издадена в изискуемата от закона форма с посочване на правните и фактическите основания за издаването й, на валидно правно основание и при наличие на визираните в приложимата правна норма предпоставки. Доводите на жалбоподателя за нарушения на административните правила по издаване на заповедта, съставляващи липса на съставен и подписан от заинтересуваните страни акт за непълноти и грешки, правилно са преценени от съда като неоснователни, тъй като, дори и допуснати, такива нарушения не водят до нищожност на заповедта, а до нейната унищожаемост, поради което правилно са отхвърлени. Съдът правилно е установил релевантните факти, приложил е към тях вярната материалноправна норма и е извел верни правни изводи. При неоснователност на касационната жалба и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК настоящият касационен състав счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба Румяна Борисова Маркова за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е основателно и такова следва да бъде присъдено в размер на 750 лв., договорени и платени съгласно договор за правна защита и съдействие № 138941/4.05.2015 г., като касаторът следва да бъде осъден да ги заплати . По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,