Решение № 374 от 22.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 412/2009 г.

Решение № 374 от 22.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 412/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателя Савка Стоянова Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Защитникът на осъдения В. М. П. е направил искане за възобновяване на н.о.х.д. № 761/2008 г. по описа на Районен съд - Петрич, отмяна на влязлото в сила решение № 253 от 18.06.2009 г. по в.н.о.х.д. № 185/2009 г. на Окръжен съд - Благоевград и постановяване на решение, с което подсъдимият бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение. В искането се сочат допуснати нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.1 и 2 НПК, които се поддържат и в съдебното заседание. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е основателно само в частта му относно правилното приложение на материалния закон. Твърди, че съдът не е приложил действащия към момента на извършване на деянието по-благоприятен закон - чл. 235, ал. 6 НК, поради което и влязлото в сила решение следва да се измени, деянието преквалифицира по чл. 235, ал. 6 НК, и се наложи наказание "глоба". Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е направено от осъден за престъпление от общ характер, в предвидения в чл. 421, ал. 3 НПК шестмесечен срок от влизане в сила на съдебния акт, който не е проверяват по касационен ред. Разгледано по същество искането е частично основателно, макар и не по посочените в него съображения. Благоевградският окръжен съд с решение № 253 от 18.06.2009 г. по в.н.о.х.д. № 185/2009 г. е потвърдил присъда № 275 от 23.03.2009 г. постановена по н.о.х.д. № 761/2008 г. на Районен съд гр. П. С присъдата подсъдимият В. М. П. е признат за виновен в това, че на 24.10.2006 г. в местността "Златинов рид", землището на с. Д., общ. Петрич, представляваща отдел 92 "б" на ДГФ, без редовно писмено позволително е извозил 3 куб. м. дъбови дърва за огрев на стойност 126 лв., поради което и на основание чл. 235, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК е осъден на "пробация" при следните пробационни мерки: "задължителна регистрация" по настоящ адрес, "задължителни срещи с пробационен служител" и двете за срок от една година и "глоба" в размер на 1 000 лв. Подсъдимият е признат за невинен и оправдан по обвинението, че без редовно писмено позволително е отсякъл 3 куб. м. дъбови дърва за огрев. На основание чл. 235, ал. 7 НК предмета на престъплението е отнет в полза на държавата. На основание чл. 70, ал. 7 НК съдът постановил подсъдимият да изтърпи остатъка от наложеното му по н.о.х.д. № 315/1997 г. на Благоевградския окръжен съд наказание в размер на две години, осем месеца и 14 дни, от което е бил условно предсрочно освободен с изпитателен срок от четири години, считано от 21.09.2005 г. Доводът на осъдения, за постановяване на въззивното решение при допуснати съществени нарушения по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, е неоснователен. Съображенията, изложени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК се обосновават с " повърхностен анализ на събраните по делото доказателства", несъответствие на мотивите на решението с изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК и признаване на подсъдимия за виновен в нарушение на чл. 303, ал. 2 НПК. Възраженията не намират опора в данните по делото, поради което и настоящият състав не ги възприема. В съответствие с предмета и пределите на въззивното производство въззивната инстанция изцяло е проверила правилността на обжалваната присъда. Макар по същество да е приела фактическите положения на първоинстанционния съд, тя е извършила и своя преценка на всички събрани по делото доказателствени средства, като е посочила и защо не възприема доводите, наведени с въззивната жалба за основателни. Преценката на доказателствената маса е извършена в съответствие с процесуалните изисквания, поради което и не е налице порок при формиране вътрешното убеждение на съда по фактите. Последните са приети за установени на базата на всички гласни и писмени доказателства, като в противоречие с тях са единствено обясненията на подсъдимия. Правилно и двете инстанции са приели, че обясненията на подсъдимия не са достоверни и те са израз на негова защитна теза, поради което настоящият състав намира, че с отхвърлянето им не е допуснато нарушение на процесуалните правила. Такова би било налице само ако съдът не бе изложил в мотивите си съображения, така както изисква чл. 305, ал. 3 НПК. Настоящият състав намира, че правилно обясненията на подсъдимия са изключени от доказателствените материали въз основа на които съдът е приел за установени фактите по делото. Така по несъмнен начин е опровергано твърдяното от подсъдимия, че дървата за огрев, за които той е имал издадено разрешително за извозване, са идентични с констатираните при извършената му проверка от свид. Атанасов и М. Безспорно установено е, в т.ч.частично и от обясненията на подсъдимия, че товаренето и маркирането на дървата за огрев, за които е приложено позволително за извоз/превоз/ от 24.10.2006 г. на Държавно лесничейство - Първомай, не се отнася до инкриминираните дърва за огрев. Свидетелските показания са еднопосочни както по отношение вида на дървата, така и по отношение количеството им. От съществено значение са твърдяните от свид. Драмжиев обстоятелства, че поръчаните, а впоследствие и заплатени от него дърва са докарани и разтоварени от подсъдимия в ранния следобед, а по количество съответстват на позволителното за сеч и извоз - около 6 кубика, колкото сочи в показанията си свид. Сугарев, извършил маркиране на дървата и заверил позволителното за извоз. Същественото различие във вида и количеството на дървата, които са били доставени на свид. Драмжиев и установените при извършената от контролните органи в 17.30 часа на 24.10.2006 г. проверка, правилно е било преценено от двете инстанции. Това различие налага единствения верен отговор, че подсъдимият е извозил дървата, за които е и приложеното по делото позволително, след което е натоварил повторно, вече с 3 куб. метра и именно при това извозване е заловен от контролните органи. Приетите за установени факти касаещи основния въпрос по делото, относим към съставомерността на деянието - налице ли е редовно писмено позволително са изведени от събраните гласни доказателства и не са основани на предположения. Поради изложените съображения настоящият състав намери, че при постановяване на съдебните актове не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна по реда на възобновяването и връщане делото за ново разглеждане. Съображенията, изложени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК се свеждат до неправилни изводи относно липсата на предпоставки за приложение чл. 9, ал. 2 НК. Твърди се, че съдебната практика е категорична, че "при маловажния случай по чл. 9, ал. 2 НК извършеното деяние не е престъпно поради липса на елемента обществена опасност или поради това, че неговата обществена опасност е явно незначителна. Това твърдение е невярно и с него по същество се смесват понятията "маловажен случай" и "малозначителност" по чл. 9, ал. 2 НК. Законът в чл. 93, т. 9 НК е дал легално определение на понятието "маловажен случай" и то се отнася за всички престъпления, за които е предвиден по-леко наказуем по този признак състав, докато при наличието на посочените в чл. 9, ал. 2 НК предпоставки, деянието не е престъпно, макар формално и да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление. Приложението на тази разпоредба изисква преценка дали деянието е толкова малозначително, че не е обществено опасно или пък обществената му опасност е явно незначителна. Въззивният съд, пред който е бил правено същото възражение правилно е приел, че не са налице предпоставки за приложение на чл. 9, ал. 2 НК и в подкрепа на извода си правилно е посочил, че стойността на предмета на престъплението не е единственото обстоятелство, което има значение при решаването на този въпрос. Настоящият състав намира, че обществените отношения, които са обект на защита с престъплението по чл. 235 НК са особено значими и действията, с които те се накърняват, обосновават една по-висока степен на обществена опасност на деянието, което пък изключва възможността от приложение на чл. 9, ал. 2 НК. Неправилно обаче решаващите инстанции при приетите за установени фактически обстоятелства са квалифицирали деянието по чл. 235, ал. 1 НК. Стойността на предмета на престъплението, извършено на 24.10.2006 г., възлиза на 126 лв. и тя представлява "маловажен случай" по смисъла на закона. Към този дата с извършената законодателна промяна е действала новата разпоредба на чл. 235, ал. 6 НК, поради което и съдът е следвало да преквалифицира извършеното по чл. 235, ал. 6 НК и му определи наказание за това престъпление. Като не е сторил това въззивният съд е допуснал нарушение на закона, което настоящата инстанция може да отстрани в производството по възобновяване. Преквалификацията на деянието в по-леко наказуемо налага и определяне на ново наказание. С оглед предвидените в закона алтернативни наказания- лишаване от свобода до една година или пробация или глоба от сто до триста лева, настоящият състав намери че целите на наказанието, както и правилно преценените от двете съдебни инстанции смекчаващи отговорността обстоятелства дават основание за извод, че с наказание от 200 лв. "глоба" ще бъде постигнат целения с чл. 36 НК резултат. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение