Решение № 230 от 28.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2296/2016 г.

Решение № 230 от 28.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2296/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение № I-30/04.03.2014 г., постановено по гр. д. № 1623/2013 г., поправено с решение № I- 490/15.05.2014 г., постановено по гр. д. № 1623/2013 г. от I-ви въззивен състав на Окръжен съд - Бургас. Ответникът по молбата Г. Б. я оспорва, с писмен отговор. Останалите ответници по молбата за отмяна на влязлото в сила решение не я оспорват. По разглеждането на молбата относно дейната допустимост, съдът се е произнесъл с определение по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. В молбата се твърди, че е налице ново писмено доказателство, установяващо обстоятелството, че не само Г. Б. е собственик на имота, по отношение на който е постановено влязлото в сила решение, с което е признато правото на собственост на същото лице. Твърди се, че в процеса не са участвали като страни всички съсобственици, като на този довод се основава молбата за отмяна на влязлото в сила решение. Независимо от придобивното основание за правото на собственост, съдебната практика е единна относно това, че съсобствениците са обикновени другари /защото положението на всеки съсобственик може да бъде различно/, не е налице неделимо правоотношение, поради което и решението не е необходимо да е еднакво по отношение на всеки от съсобствениците /реш. № 872/05.01.2011 по г. д. № 1228/2009, V ГО на ВКС, реш. № 221/05.06.2012 по г. д. № 1190/2011, I ГО на ВКС, реш. № 104/28.03. 2012 по г. д. № 24/2012, II ГО на ВКС и др./. Общото предявяване на иск срещу всички съсобственици или от всички съсобственици не е условие за допустимост на процеса. Предвид обстоятелството, че дори и да са налице други лица, които са съсобственици наред с Г. Б. на спорния имот, тъй като те не са необходими другари, на това основание молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна. Отделен е въпросът, дали други лица, извън кръга на необходимите другари могат да се позовават на техни права, в т. ч. и процесуални да искат отмяна на влязло в сила решение. Доколкото с представените доказателства се установява единствено евентуално наличие на съсобственост между Г. Б. и други лица по отношение на спорния имот, то предвид горното, този довод не може да доведе до извод за отмяна на влязлото в сила решение както на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, така и на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК. Предвид изложеното, не са налице сочените основания за отмяна на влязлото в сила решение. С оглед изхода на спора, в полза на ответника Г. Б. следва да се присъдят направените по делото съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Прави се възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, но същото е неоснователно, доколкото възнаграждението съответствува на предвидения минимум в Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения. Водим от горното, състава на ВКС