Решение № 14873 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1540/2018 г.

Решение № 14873 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1540/2018 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителна агенция "Медицински одит", представлявана от проф. д-р З. Петрова, в качеството й на изпълнителен директор, чрез Д. Димитров – директор дирекция "АПФИО", срещу решение № 7028 от 24.11.2017 г., постановено по адм. дело № 7489/2017 г. от Административен съд София – град /АССГ/, с което агенцията е осъдена да заплати на С. Анастасов от [населено място] обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ в размер на 10 200 /десет хиляди и двеста/ лева, ведно със законната лихва, считано от 22.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 950 /деветстотин и петдесет/ лева. В касационната жалба са развити съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му в цялост, ведно със законните последици от това, както и да се намали размера на присъдените адвокатски разноски до минимума предвиден в нормативната уредба. Ответникът – С. Анастасов, чрез пълномощника си адв. Велкова, депозира писмен отговор, в който поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението на съда да бъде оставено в сила по подробно изложени аргументи. Претендират се разноските в настоящото производство, за които е представен списък, по реда на чл. 80 ГПК и доказателства за изплащане на договореното възнаграждение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, намери за установено следното: Пред първоинстанционния съд е подадена искова молба от С. Анастасов, чрез пълномощника адв. Велкова, срещу Изпълнителна агенция "Медицински одит", с искане да бъде осъдена да му заплати обезщетение в общ размер на 10200 лева, представляващо шесткратния размер на основната му заплата, дължима през периода от 1.05.2015 г. до 1.11.2015 г., през който период не заема държавна служба и не получава възнаграждение за друга работа, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.03.2017 г. (датата на признаване на уволнението за незаконно) до окончателното ? изплащане, поради отмяна на заповед № ПР 20-11-15 от 9.04.2015 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински одит", с която незаконосъобразно е било прекратено служебното правоотношение на С. Анастасов. Като правно основание на иска е посочен чл. 121, ал. 1, т. 3 ЗДСл, във вр. с чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Отправено е и искане за присъждане на понесените по делото разноски. Съдът уважава предявения иск и осъжда Изпълнителна агенция "Медицински одит" да заплати на ищеца обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 10200 лева, ведно със законната лихва, считано от 22.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, присъдил е и направените по делото разноски в размер на 950 лева. От фактическа страна съдът приема за установено, че с влязло в сила съдебно решение № 3717/1.06.2016 г. по административно дело № 4969 от 2015 г. по описа на Административен съд София – град, потвърдено с решение № 3531/22.03.2017 г. по административно дело № 8440 от 2016 г. по описа на Върховен административен съд, е отменена заповед № ПР 20-11-15/9.04.2015 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински одит", с която на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение, като заемащ длъжността директор на Дирекция "Административно, правно, стопанско и информационно обслужване". Въз основа на тази фактическа установеност решаващият съд приема, че правото на обезщетение за държавния служител възниква от момента на признаване на уволнението за незаконно, който в конкретния случай е датата на постановяване на касационното решение- 22.03.2017 г. Предвид горното е прието, че от тази дата за ищеца се проявява правопораждащият факт, въз основа на който може да претендира обезщетение, и претенцията е намерена за основателна за сумата от 10200 (десет хиляди и двеста) лева, ведно със законната лихва, считано от датата на забавата, която съвпада с деня на влизане в сила на решението за отмяна на заповедта за уволнение - 22.03.2017 г., до окончателното й изплащане. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице основания за неговата отмяна. Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е предвидено право на обезщетение за държавния служител в случай на отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение в размер на основната заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, след като е бил възстановен. За да възникне право на обезщетяване трябва да се докаже наличието на следните елементи от фактическия състав на посочената норма: 1. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение да е отменена от органа по назначаването или от съда с влязъл в сила акт; 2. Уволнението да е признато за незаконно със същия акт; 3. През цялото време държавният служител да не е заемал държавна служба или да е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер. Правилно и обосновано съдът приема, че са налице всички елементи от фактическия състав на нормата - заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца е отменена като незаконна от съда, с влязло в сила съдебно решение, съответно същия има право на обезщетение за времето, през което не е заемал държавна служба, но за не повече от 6 месеца. Безспорно е установено, че ищецът не заема държавна служба за повече от шест месеца, през които търпи вредата от липса на възнаграждение, която е в пряка връзка и последица от незаконното уволнение. Правилно и обосновано след анализ на приложимата правна регламентация- чл. 104, ал. 1 ЗДСл и чл. 54е, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ е прието, че прихващане между сумата получена за безработица и тази в резултат на отмяна на незаконно уволнение е недопустимо. Получаването на обезщетение за безработица не произтича от трудово или служебно правоотношение, респективно размера не следва да се приспада от дължимото обезщетение по аргумент от чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. При тази фактическа установеност правните изводи на съда за основателност и доказаност на претенцията на ищеца в предявения й размер са обосновани и се споделят от настоящата инстанция, без да е необходимо да се повтарят. Обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено с настоящото. Възражението за прекомерност на присъдените разноски от първата инстанция за адвокатското възнаграждение са направени несвоевременно и не следва да се обсъждат. При този изход на делото, молбата за присъждане на понесените от ответника по касация разноски за настоящото производство е основателна и следва да бъде уважена, съобразно представените писмени доказателства. Затова и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК Изпълнителна агенция "Медицински одит" следва да бъде осъдена да заплати на С. Анастасов направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 500 /петстотин/ лева По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение,