Решение № 10201 от 11.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Тихолов против решение 79 от 26.01.2022 г. по адм. дело 2381/2021 г. на Административен съд- Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против решение по т. 4 от протокол 1/23.10.2020 г. на Управителния съвет на Камарата на архитектите в България (УС на КАБ), с което му е наложено дисциплинарно наказания глоба в размер на 1800.00 лв., за дисциплинарно нарушение по чл. 32 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектира (ЗКАИИП). Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са обсъдени всички негови доводи и възражения и не са изложени мотиви. Излага съображения, че решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, тъй като не е допуснал нарушения на правилата на чл. 24 от Професионалния кодекс на Камарата на архитектите в България (ПК на КАБ). Моли съдебният акт да бъде отменен и да се постанови ново решение по същество, с което акта за налагане на дисциплинарно наказание да бъде отменен, като му се присъдят и направените по делото разноски. Ответникът Управителен съвет на Камарата на архитектите в България оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и направените по делото разноски. С частна жалба административният орган, представляван от председателя (пълномощно на л.41), оспорва определение 360/ 08.03.2022г. по същото дело, с което искането за изменение на решение 79 от 26.01.2022 г. по адм. дело 2381/2021 г. в частта за разноските е отхвърлено. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на определението е моли да бъде отменено, като му се присъдят разноските за заплатено адвокатско възнаграждение в пълен размер. Ответникът по частната жалба К. Тихолов оспорва същата, като излага съображения, че постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд Бургас е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Актът за налагане на дисциплинарно наказание е издаден от компетентен по смисъла на чл. 35, ал. 1 ЗКАИИП орган, при спазване на формалните изисквания на чл. 35, ал. 3 от закона. Решението на УС на КАБ е в писмена форма и съдържа мотиви, включващи фактическите и правни основания за постановяването му, като в този смисъл изцяло са възприети съображенията в доклада на комисията по дисциплинарно производство. Законосъобразно е и заключението, че решението на административния орган е постановено при спазване на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното производство е образувано по сигнал съгласно чл. 33, ал. 1 ЗКАИИП. Извършена е проверка от комисията по дисциплинарно производство, при която са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и са взети обяснения от жалбоподателя в съответствие с чл. 34, ал. 2 ЗКАИИП. Констатациите на комисията са изложени в решение от 13.08.2020 г., в което подробно са описани допуснатите от архитект Тихолов нарушения и е предложено съответно наказание. Решението на комисията е взето в едномесечен срок от образуване на производството и е изпратено на УС на КАБ в 7-дневен срок съгласно чл. 34, ал. 3 ЗКАИИП. Дисциплинарното производство е образувано в сроковете по чл. 33, ал. 3 ЗКАИИП - не по- късно от два месеца от откриване на нарушението и не по- късно от една година от извършването му. В този смисъл административният съд правилно приема, че нарушението следва да се счита за открито, когато всички необходими доказателства са постъпили при органа, провеждащ дисциплинарното производство, а в случая договорът за упражняване на авторски надзор, сключен от арх. Тихолов и становището на последния са представени на комисията по дисциплинарно производство на 29.06.2020 г. По този начин изискванията на чл. 33, ал. 3 ЗКАИИП са изпълнени, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Дисциплинарното наказание е наложено с решение на УС на КАБ, взето в легитимен състав, при необходимия кворум и мнозинство на гласувалите съгласно чл. 35, ал. 1 ЗКАИИП. Възраженията на касатора, свързани нарушения по чл. 21, ал. 4 ЗКАИИП, допуснати при избора на председателя на УС на КАБ, не следва да бъдат обсъждани, тъй като актовете на общото събрание на КАБ по чл. 20, ал. 1 т. 3 от закона не могат да бъдат контролирани в хода на настоящото производство. При правилно тълкувано и прилагане на нормативната уредба и в съответствие с представените доказателства съдебният състав приема, че решението по т. 4 от протокол 1/23.10.2020 г. на УС на КАБ, с което на жалбоподателя арх. Тихолов е наложено дисциплинарно наказание глоба в размер на 1800.00 лв., е постановено в съответствие с материалноправните изисквания на закона. Разпоредбата на чл. 31 ЗКАИИП урежда възникването на дисциплинарна отговорност за лицата, вписани в регистрите по чл. 6 от закона при допуснати дисциплинарни нарушения, които изброява в нормата на чл. 32 ЗКАИИП. Последният текст въвежда като основание за налагане на дисциплинарно наказание виновното неизпълнение на задълженията по професионалния кодекс. В случая административният съд законосъобразно и в съответствие с доказателствата приема, че са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на арх. Тихолов за нарушения по чл. 24 от ПК на КАБ. Цитираният текст предвижда, че архитектът няма право да сключва договор за проектиране и авторски надзор, преди да уведоми писмено носителя на авторските права за същия проект или обект на архитектурата за новото възлагане. Според чл. 24, изр. 2 ПК на КАБ архитектът е длъжен да се информира от своя възложител за евентуални неуредени отношения по същия проект с друг архитект, и ако има такива, да направи всичко необходимо и зависещо от него за уреждането на тези взаимоотношения. В случая е установено, че касаторът в качеството на представляващ А.С.А. ЕООД, на чийто капитал е едноличен собственик, сключва с възложителя Унистрой север ЕООД договор за упражняване на авторски надзор по време на строителството за смесена многофункционална сграда с подземни гаражи, находяща се в гр. Бургас, без да уведоми предварително автора на проекта за това и без да се информира от възложителя за неуредените отношения с архитекта, проектант на сградата и да направи всичко, зависещо от него, за уреждане на тези отношения. При тези факти административният съд правилно приема, че бездействието на арх. Тихолов осъществява нарушения и на двете, хипотези, включени в разпоредбата на чл. 24 ПК на КАБ. Задълженията по цитирания текст са свързани с професионалната етика на архитектите и изпълнението им зависи изцяло от волята на архитекта, който сключва договор с възложител за проект или обект, чиито авторски права принадлежат на друг проектант. Ето защо, правилно е прието, че за осъществяване на нарушения по посочените текстове, поведението на носителите на авторските права за обекта арх. Спасов и арх. Христев не е от значение, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Възражението, че след като договорът за авторски надзор е сключен от името на юридическо лице А.С.А ЕООД, арх. Тихолов не следва да носи дисциплинарна отговорност, също е основателно. Дисциплинарната отговорност възниква за лицата с проектантска правоспособност, вписани в съответните регистри по чл. 6 ЗКАИИП. Следователно като лице, притежаващо проектантска правоспособност и член на КАБ като професионална организация на архитектите, касационният жалбоподател има задължения да спазва устава на организацията, както и Професионалния кодекс на КАБ, а неизпълнението на задълженията, произтичащи от тези актове съставлява дисциплинарно нарушение и е основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност. В случая задълженията по чл. 24 ПК на КАБ не са изпълнени от страна на арх. Тихолов, което е основание за неговото санкциониране. Възражението, че нарушение на втората хипотеза на чл. 24 ПК на КАБ не е допуснато, също е неоснователно. Обратно на поддържаната от касатора теза, решението от 20.06.2019 г. по арбитражно дело 18/ 2019 г. на Арбитражния съд при БТПП не установява, че всички отношения между възложителя и титуляра на авторските права за проекта, са уредени, тъй като развалянето на договора, сключен между проектантското дружество и инвеститора, в частта относно авторския надзор е след постановяване на арбитражното решение. Освен това във волеизявлението за частично разваляне на договора изрично е посочено, че проектантът има финансови претенции към възложителя (покана от 25.07.2019 г.). Следователно при сключване на договора за авторски надзор и при полагане на необходимата грижа арх. Тихолов е имал възможност да се информира за действителното състояние на взаимоотношенията между инвеститора и проектанта на сградата и съответно да изпълни задължението, предвидено в чл. 24, изр. 2 ПК на КАБ, което в случая не е направено. Първоинстанционният съд правилно приема, че наложеното наказание е съразмерно на характера и тежестта на допуснатите нарушения. В този смисъл са мотивите на административния съд, които настоящата инстанция споделя. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с правомощията си по чл. 168, ал.1 АПК административният съд извършва проверка за законосъобразността на оспорените решения на УС на КАБ на всички, предвидени в чл. 146 АПК, основания. Обсъдени са подробно всички доводи и възражения на жалбоподателя, свързани с допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и с отсъствието на поведение, което да е основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност, като е направен анализ на процедурата и на относимите материалноправни норми и са изложени аргументи в подкрепа на възприетите заключения. Решението на първоинстанционния съд е мотивирано с конкретни съображения, които обосновават преценката за съответствие на взетото от УС на КАБ решение с материалния закон и за отсъствие на основания за отмяната му. Поради всичко изложено настоящата инстанция намира, че не са налице посочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт. Решението на административния съд е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства, поради което следва да бъде оставено в сила. Частната жалба, подадена от УС на КАБ против определение 360/ 08.03.2022 г. по същото дело, с което искането за изменение на съдебното решение в частта за разноските е отхвърлено, е допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, частната жалба също е неоснователна. Правото на разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК при отхвърляне на оспорването ответникът има право на разноски. В случая разноските на ответната страна са правилно присъдени с оглед изхода на спора, направеното от страна на административния орган искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред първата съдебна инстанция, включващи възнаграждение за един адвокат. Изводът на административния съд, че не са налице основания за изменение на решение 79 от 26.01.2022 г. по адм. дело 2381/ 2021 г. в частта за разноските, се споделя от настоящата инстанция. Размерът на разноските е правилно определен, като заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение е намалено от 2400.00 лв. на 600.00 лв. при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК след възражение от насрещната страна и отчитане на фактическата и правна сложност на спора, като надвишава минималния размер на адвокатското възнаграждение за дела с такъв характер, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 / 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възражението, че спорът се отличава с фактическа и правна сложност, която не съответства на размера на присъдените разноски, е неоснователно. Както административният съд правилно отбелязва, фактическата и правна сложност на спора се определя от предмета на доказване, а не от обема на делото. В случая всички необходими доказателства са събрани с представяне на административната преписка, а представените от процесуалния представител на ответника становище са такива по същество. Доводите, свързани с краткия срок за подготовка на делото и обстоятелството, че по процесуалната защита и съдействие на административния орган не е работил само един адвокат, не обосноват фактическа и правна сложност на спора, тъй като са основават на субективни фактори. По тези съображения настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на определение 360/ 08.03.2022 г. по адм. дело 2381/ 2021 г. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи от ответника в касационното производство, касаторът К. Тихолов следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна сумата 600.00 лв. разноски в касационното производство, представляващи възнаграждение за адвокат. Съдът намира, че заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение, следва да бъдат намалено с оглед своевременно направеното от касационния жалбоподател искане в този смисъл и присъдено в този размер съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и фактическата и правна сложност на спора, като в тази насока съдебният състав съобрази, че производството е касационно, нови доказателства не са представени, приключило е в едно съдебно заседание, а доводите, изложени от процесуалния представител на страната в представения писмен отговор и в съдебно заседание, по същество повтарят съображенията пред първата съдебна инстанция. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,