Решение № 15473 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 832/2019 г.

ВАСПетчленен състав14.11.2019 г.докладчик Юлия Ковачева

Диспозитив

ОТМЕНЯ влязлото в сила решение № 33 от 29.06.2016 г. по адм. дело № С - 34/2016 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг петчленен състав на Върховния административен съд. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 15473 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 832/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по подадено от М. Димитров искане за отмяна на влязлото в сила решение № 33 от 29.06.2016 г. по адм. дело № С - 34/2016 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, на основание чл. 239, т. 1 АПК. В искането за отмяна се поддържа, че на 21.12.2018 г. молителят се е запознал с резултатите от прокурорска проверка № 6732/2018 г. на Окръжна прокуратура – Бургас и се е снабдил с писмени доказателства, които не са му били известни до този момент, в т. ч. – постановление за отказ да се образува срещу него наказателно производство за извършени престъпления по чл. 282, чл. 288 и чл. 357 НК. Твърди, че сочените обстоятелства и писмени доказателства представляват нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които са от съществено значение за спора, но не са могли да му бъдат известни към момента на решаване на делото.

Ответникът по искането за отмяна – министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че искането за отмяна е неоснователно, писмените доказателства, на които се позовава молителят, не са нови писмени доказателства и не установяват нови обстоятелства в хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК.

Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени доводите и възраженията на страните, приема следното:

По допустимостта на искането за отмяна съдът се е произнесъл с влязло в сила определение от 2.07.2019 г. по делото, с което е приел, че същото е подадено от надлежна страна, в сроковете по чл. 240, ал. 1 и 2 АПК, в редакцията преди изменението, обн. ДВ, бр. 77/2019 г., поради което е допустимо и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледано по същество, искането за отмяна е основателно, по следните съображения:

Редовното съдебно производство е образувано по жалба на М. Димитров против заповед № 8121 К-1069 от 15.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която е наложил на оспорващия дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното му правоотношение в МВР като директор І степен на Областна дирекция на МВР – Бургас.

С решение № 14 от 28.03.2016 г. по адм. дело № С - 71/2014 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение, оспорената заповед е отменена.

С решение № 33 от 29.06.2016 г. по адм. дело № С - 34/2016 г. на Върховния административен съд, петчленен състав на втора колегия, решение № 14 от 28.03.2016 г. по адм. дело № С - 71/2014 г. на Върховния административен съд, пето отделение, е отменено и вместо него е постановено друго по същество, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на М. Димитров против заповед № 8121 К-1069 от 15.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи.

За да постанови този резултат касационният състав е изложил следните фактически и правни обстоятелства:

Със справка рег. № РС-467 от 5.02.2013 г. началникът на отдел "Криминална полиция" комисар К. Купенов е докладвал на директора на ОД на МВР - Бургас М. Димитров за получени данни за извършено нарушение на Закона за защита на класифицираната информация от служителка на сектор КИАД при ОД на МВР - Бургас. В справката е посочено, че от направения анализ на установените обстоятелства по случая може да се направи обоснован извод, че изтичането на информация към обектите по провежданата оперативна разработка по разследване на престъпления, извършвани от група лица, е станало с евентуалното съдействие на служителката от сектор КИАД при ОД на МВР - Бургас – Я. Николова. Служителката е получила тази информация по повод на изпълняваните от нея служебни задължения. На същата дата директорът на ОД на МВР - Бургас е поставил резолюция върху справката с рег. № РС-467/5.02.2013 г. да се изготви предложение за отнемане на достъпа до класифицирана информация на Я. Николова.

Още в същия ден (5.02.2013 г.), Я. Николова е подала заявление рег. № 4311 от 5.02.2013 г., с което е направила искане за прекратяване на трудовото й правоотношение в МВР, на основание чл. 325, т. 1 от Кодекса на труда (по взаимно съгласие).

Със заповед № з-425 от 8.02.2013 г. директорът на ОД на МВР – Бургас М. Димитров, в качеството си на работодател, е прекратил трудовото правоотношение с Я. Николова, на основание чл. 325, т. 1 КТ - по взаимно съгласие на страните.

При тези данни, след проведено дисциплинарно производство, завършило с обобщена справка рег. № УРИ 8121-р-7452 от 25.06.2014 г., министърът на вътрешните заповеди е издал заповед № 8121 К-1069 от 15.07.2014 г., с която е наложил на М. Димитров дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното му правоотношение в МВР.

В заповедта са изложени следните фактически и правни основания за издаването й:

  1. На 5.02.2013 г. М. Димитров, в качеството си на директор на ОД на МВР – Бургас, след като му е докладвана справка рег. № РС-467 от 5.02.2013 г., съдържаща данни за извършено нарушение на Закона за защита на класифицираната информация от служителка на сектор КИАД към областната дирекция, злоупотребявайки с властта си не е изпълнил едно от задълженията, вменени му с типова длъжностна характеристика рег. № К-4547 от 18.04.2012 г. – да организира, контролира и носи отговорност за цялостната дейност на областната дирекция, като се ръководи от нормативните документи и разпорежданията на ръководството на МВР.
  1. Поради неизпълнение на описаните задължения, директорът на ОД на МВР - Бургас не е изготвил писмени документи, с които да уведоми Окръжна прокуратура – гр. Бургас, Държавна агенция "Национална сигурност", Държавна комисия по сигурността на информацията и Дирекция "Вътрешна сигурност"–МВР, в нарушение на:

а) чл. 205, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс, който изисква длъжностните лица, когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, незабавно да уведомят органа на досъдебното производство и да вземат необходимите мерки за запазване на обстановката и данните за престъплението;

б) чл. 64 от Правилника за прилагане на Закона за класифицирана информация, според който, при наличие на опит за нерегламентиран достъп до класифицирана информация или при осъществен такъв достъп, ръководителят на организационната единица уведомява компетентната служба за сигурност и ДКСИ);

в) чл. 198 от Инструкция № Із-223 от 13.02.2009 г. за организацията на деловодната дейност и защита на класифицираната информация при работа с документи в МВР (посочената разпоредба се намира в глава четвърта, раздел VІІ, наименован "Действия в случаите на нерегламентиран достъп до документи, съдържащи класифицирана информация" и има следното съдържание: "Ръководителят на организационната единица уведомява писмено компетентната служба за сигурност и Държавната комисия по сигурността на информацията с копие до министъра на вътрешните работи");

г) чл. 13 от Инструкция Із-601 от 15.04.2009 г. за организация на дейността "Вътрешна сигурност"–МВР, съгласно който сигналите за корупционно или друго престъпно поведение на служители на МВР незабавно се изпращат от ръководителите на основни структури по чл. 9 от ЗМВР в писмен вид до директора на дирекция "Вътрешна сигурност"–МВР.

  1. Директорът на ОД на МВР – Бургас не е разпоредил извършване на проверка по случая, с оглед на извършеното дисциплинарно нарушение от служителка в сектор "Координация и информационно–аналитична дейност" при Областна дирекция на МВР – Бургас по смисъла на чл. 187, т. 8 от Кодекса на труда – злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения – и да потърси дисциплинарна отговорност от виновното лице, а злоупотребявайки с предоставената му власт е прекратил трудовото правоотношение на служителката по нейно желание.

С тези свои деяния, според министъра на вътрешните работи, М. Димитров е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 224, ал. 2, т. 2 и 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (отм., ДВ, бр. 53 от 2014 г.) – неизпълнение на служебните задължения и неспазване на служебните правомощия – за което нарушение (злоупотреба с власт) в чл. 227, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (отм., ДВ бр. 53 от 2014 г.) е предвидено дисциплинарно наказание "уволнение".

Петчленният състав, въз основа на фактите по делото, е приел, че справка рег. № РС-467 от 05.02.2013 г. е съдържала достатъчно данни за изтичане на информация, представляваща нерегламентиран достъп до класифицирана информация. Посочил е, че жалбоподателят е следвало да проведе разследване за причините, довели до установения нерегламентиран достъп до класифицирана информация. Такова щателно разследване жалбоподателят не е провел, а точно обратното - с незабавното освобождаване на служителката по взаимно съгласие е създал пречка то да бъде осъществено. На следващо място е приел, че в качеството си на работодател директорът на ОД на МВР не е имал нормативно задължение да даде съгласие за прекратяване на трудовия договор на служителката, като това негово управленско решение не е било съобразено с установените правила за действие при сигнал за нерегламентиран достъп до класифицирана информация, поради което министърът на вътрешните работи законосъобразно и обосновано е определил това решение като дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 8 ЗМВР (от 2006 г.) - злоупотреба с власт и доверие. При тези съображения, със съдебния акт, чиято отмяна се иска, касационният съд е решил спора по същество, като е приел, че уволнителната заповед е законосъобразна и не страда от пороците по чл. 146, т. 1 – 5 АПК.

В искането за отмяна на решението на петчленния състав на Върховния административен съд, молителят излага доводи, че са налице нови писмени доказателства и установени нови обстоятелства след постановяване на съдебния акт, които биха обусловили различен правен резултат, ако са били известни към момента на провеждане на редовното съдебно производство. В тази насока сочи, че тези факти са му станали известни след като се е запознал на 21.12.2018 г. с резултатите от прокурорска проверка рег. № 6732/2018 г. на Окръжна прокуратура - Бургас. Поддържа, че това са следните писмени доказателства и обстоятелства, релевантни към законосъобразността на уволнителната заповед:

  1. Разпечатката от мобилен оператор за проведени телефонни разговори, от която е било видно, че е налице изтичане на класифицирана информация, не е съществувала към 5.02.2013 г., т. к. е получена в ОД на МВР - Бургас 22 дни по-късно с писма ЗЕС-1468/27.02.2013 г. и ЗЕС-3005/30.04.2013 г. и не съдържа данни за нерегламентиран достъп до класифицирана информация и извършено дисциплинарно нарушение от молителя. Разпечатката е била изискана в нарушение на Закона за електронните съобщения и Наказателно-процесуалния кодекс, укрита е от молителя в хода на дисциплинарното производство поради умишлено бездействие на дисциплинарно-разследващия орган и не е приложена към доказателствата в дисциплинарната преписка. На 21.12.2018 г. от материалите в посочената прокурорска преписка и от постановлението на прокурора на искателя е станало известно, че както направените искания, така и получените отговори от мобилния оператор "Мобилтел" ЕАД, не са приложени към материалите по досъдебното производство, по което са били изискани, както и не е установено тяхното фактическо местонахождение. От постановлението на прокурора се установява, че всъщност няма данни за нерегламентиран достъп до класифицирана информация, а при допълнително запитване до мобилния оператор е отговорено, че се касае за еднократен контакт, което не е нито обаждане, нито СМС, а е вид спам, тоест не е имало твърдените ежедневни телефонни разговори по съществото на спора.

Поради това молителят намира, че обобщената справка не почива на обективни данни и министърът на МВР е издал заповедта за дисциплинарното му уволнение въз основа на несъществуващо доказателство, което се явява ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК.

  1. На 21.12.2018 г. искателят е установил, че в Държавната комисия по сигурността на информацията не се води на отчет случай на нерегламентиран достъп до класифицирана информация през периода 2013 г. - 2014 г., както за извършени нарушения на Закона за защита на класифицираната информация и Правилника за приложение на ЗЗКИ, включително и за извършено от молителя нарушение по чл. 64 ППЗЗКИ. Твърди, че към 5.02.2013 г. за него не е съществувало задължение по чл. 64 ППЗЗКИ, т. к. такова задължение е изрично нормативно въведено три години след вмененото му дисциплинарно нарушение с приемането с решение № 53-I-14/21.0.2016 г. на ДИКСИ на Задължителни указания относно действия при наличие на нерегламентиран достъп до класифицирана информация. С приключването на прокурорска преписка № 6732/2018 г. е установена липсата на престъпление по чл. 357 НК, извършено от служител на ОД на МВР - Бургас и за молителя не е съществувало задължение по чл. 205, ал. 2 НПК поради липса на данни за престъпление. Счита, че това обстоятелство е ново по см. на чл. 239, т. 1 АПК.
  1. На 21.12.2018 г. се е снабдил със сигнал № М-8121/07.04.2014 г. от М. Кузманова, по който е извършена проверката, приключила със справка рег. № I-52293/21.05.2014 г., а тази справка е основание за започване на дисциплинарното производство срещу молителя, завършила с дисциплинарното му уволнение. Сигналът не е подписан и е попаднал в МВР по неустановен начин, като съдържа достатъчно данни за извършено срещу молителя престъпление от общ характер по чл. 286 НК - набедяване. Това обстоятелство е доведено до знанието на молителя през м. декември 2018 г., а официално е получил документите, установяващи същото едва на 18 февруари 2019 година.
  1. От материалите в прокурорската преписка се установява, че не отговаря ни истината твърдението на дисциплинарно разследващия орган в дисциплинарната преписка, пренесено в заповедта за уволнение и кредитирано от петчленния съдебен състав, че служителите на дирекцията не са успели да установят контакт с молителя по негова вина. Излага доводи, че е уведомил в ОДЧ на ОД на МВР - Бургас за всички данни за връзка с него, но такава информация не е била предоставена на дисциплинарно разследващия орган, който го е търсил само на служебния мобилен телефон. Обстоятелството, че информация за адресите и телефоните на молителя не е била предоставена от ОДЧ на ОД на МВР - Бургас на дисциплинарно разследващия орган е ново обстоятелство, което не му е било известно към момента на редовното съдебно производство и опровергава извода на съда, че по негова вина не е упражнил правото си на защита и са спазени административнопроизводствените правила при издаване на заповедта.

При тези съображения молителят М. Димитров иска да се уважи искането за отмяна.

Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, влязлото в сила съдебно решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В съдебната практика константно се приема, че основание за отмяна представлява непълнотата на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Отменително основание са новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Нови обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното праоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключването на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато е било висящо. Наред с това, новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска.

Представените с искането за отмяна писмени доказателства, на които се позовава молителят, представляват нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото. Налице са и нови обстоятелства от значение за спорния предмет, които не са могли да станат известни на страната до приключване на редовното съдебно производство. Цитираните по-горе документи и изведените от тях нови обстоятелства, така, както са заявени в искането за отмяна, са релевантни към законосъобразността на уволнителната заповед. От значение за правния спор са обстоятелствата - действително ли са били данни налице за нерегламентиран достъп до класифицирана информация и в тази връзка дали за искателя е възникнало задължение по уведомяване на оторизираните държавни органи за това, с неизпълнеие на което е допуснал нарушение на служебните си задължения, както и злоупотребил ли е със служебното си положение, освобождавайки служителката от работа, вместо да проведе дисциплинарно разследване. Тези нови обстоятелства и нови доказателства относно фактите в уволнителната заповед не са били известни на страната до приключване на прокурорската проверка с постановление изх. № 6732/21.12.2018 г. на ОП - Бургас и при обсъждането им биха могли да доведат до различни правни изводи относно нейната законосъобразност. Основателността на доводите и възраженията на молителя относно законосъобразността на заповедта, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", са по съществото на спора и следва да бъдат предмет на преценка в редовно инстанционно производство.

Предвид изложеното, искането за отмяна следва да се уважи и делото се върне за ново разглеждане от друг петчленен състав на Върховния административен съд. Направените разноски в настоящото производство следва да бъдат присъдени с оглед изхода на спора при новото разглеждане на делото.

Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,

Особени мнения

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Юлия Ковачева: Не споделям становището на мнозинството на съдебния състав за основателност на искането за отмяна, поради което подписвам с особено мнение решението, по следните съображения: Искането за отмяна е с правно основание по чл. 239, т. 1 АПК, което изисква установяването на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Представените от молителя нови писмени доказателства и заявените нови обстоятелства не отговарят на критериите за нови по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК и нямат съществено значение за приключилия правен спор за законосъобразността на уволнителната заповед. Поради това същите не обосновават извод за отмяна на влязлото в сила решение на петчленния състав на Върховния административен съд. Постановлението на Окръжна прокуратура – Бургас не се ползва със силата на влязла в сила присъда, която обвързва съд относно деянието, дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца – арг. чл. 300 ГПК вр. чл. 144 АПК. Поради това, същото не представлява ново писмено доказателство по см. на чл. 239, т. 1 АПК и изложените в него фактически установявания не са задължителни за съда. Отделно от това, визираното постановление на ОП – Бургас не съдържа нови обстоятелства, които биха могли да доведат до различен правен резултат по спорния предмет, т. к. няма тъждественост между фактическите състави на дисциплинарните нарушения, на основание, на които на служителя е наложено дисциплинарно наказание уволнение и фактическите състави на престъпленията, за които прокуратурата е приела, че няма данни молителят да е извършил същите. На следващо място, фактическите обстоятелства, на които се позовава молителят в искането за отмяна, не са нови, същите са били предмет на обсъждане в хода на редовното съдебно производство и съдът не е извел от тях основание за отмяна на уволнителната заповед. Обстоятелството, че разпечатките за водени разговори от служителката, за която е имало съмнение, че е изнесла класифицирана информация не се намират в дисциплинарната преписка и невъзможността да се установи местонахождението им е било известно още в хода на дисциплинарната процедура. Това обстоятелство, освен, че не е ново, в контекста на останалите писмени доказателства, послужили като основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на молителя, няма и съществено значение за делото. Трябва да се подчертае, че молителят е санкциониран дисциплинарно именно поради това, че не е предприел необходимите действия по проверка на достоверността на данните за нерегламентиран достъп до класифицирана информация, вместо което е освободил служителката, злоупотребявайки със служебните си правомощия. Обстоятелството, че в Държавната комисия по сигурността на информацията не се води на отчет случай на нерегламентиран достъп до класифицирана информация през периода 2013 г. - 2014 г., както за извършени нарушения на Закона за защита на класифицираната информация и Правилника за приложение на ЗЗКИ, включително и за извършено от молителя нарушение по чл. 64 ППЗЗКИ, също няма признаците на ново обстоятелство, което не би могло да бъде установено в хода на редовното съдебно производство и няма съществено значение за правните изводи на съда дали е нарушил посочените в дисциплинарната заповед нормативни разпоредби. Фактът, че с цитираните задължителни указания, приети с решение № 53-I-14/21.0.2016 г. на ДИКСИ се създават задължения за ръководителите на структури при нерегламентира достъп до класифицирана информация уведомява компетентната служба за сигурност и ДКСИ, не означава по аргумент на противното, че преди издаването им такова задължение не е съществувало. Още повече, в уволнителната заповед са посочени и други конкретни нормативни разпоредби във връзка с това задължение, които са били предмет на обсъждане от решаващия съд. Сигналът, по повод на който е извършена проверка, която предхожда дисциплинарното производство не представлява ново обстоятелство от съществено значение за делото, както и доводите за начина за установяване на връзка с молителя. С тях не се установяват нови факти от значение за изхода на делото и не биха довели до различно разрешение на правния спор. Основание за отмяна са само тези доказателства и факти, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо че са възникнали до приключването на устните състезания, не са били известни на страната и не са включени във фактическия материал по делото, докато е било висящо, по причини извън волята на страната. Тези условия в обсъждания казус не са изпълнени. Поради това, считам, че искането за отмяна на решение № 33 от 29.06.2016 г. по адм. дело № С-34/2016 г. на Върховния административен съд, петчленен състав е неоснователно и следваше да се отхвърли. Съдия Юлия Ковачева:

Цитирани разпоредби

1