Решение № 7101 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3272/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Професионална гимназия по туризъм Михалаки Георгиев гр. Видин, ЕИК 000152182, с адрес: гр. Видин, [улица], чрез адв. А. Стоянова, против Решение 168/13.02.2025 г., постановено по адм. дело 58/2024 г. по описа на Административен съд Видин.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че административният орган е определил неправилно размера на таксата за битови отпадъци (ТБО) на база данъчната оценка за съответния имот, вместо според количеството на битовите отпадъци. В тази връзка счита за незаконосъобразни изводите на съда по отношение на допълнително определените задължения за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. Оплакванията са развити подробно в отделни пунктове за нарушение на основни принципи от практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), за възлагане на прекомерна тежест на задълженото лице, възражения срещу мотивите за спазване на изискването за форма на акта, нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и непредставяне на необходимите доказателства за изясняване на спора от страна на общинската администрация. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и постановяване на ново по същество, с което обжалваният Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК да се отмени като незаконосъобразен. Претендира присъждане на деловодни разноски за двете инстанции. В последната част на жалбата е заявено особено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС относно съответствието на националната правна уредба с действащото общностно право и Директива 2008/98/ЕО с конкретни въпроси.

Ответникът директор на Дирекция Местни данъци и такси при община Видин, чрез юрк. И. Димитрова, оспорва касационната жалба по аргументи в писмен отговор и моли постановеното решение да бъде потвърдено като правилно и обосновано. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба с позиция за отсъствието на релевираните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Върховният административен съд, Oсмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата, доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която оспорваният съдебен акт е неблагоприятен.

Преди да разгледа спора по същество, настоящият състав на Осмо отделение на ВАС следва да се произнесе по искането за отправяне на преюдициално запитване с правно основание чл. 267 ДФЕС.

Формулираните в касационната жалба въпроси са следните:

1. Следва ли принципът на равно третиране, наричан също принцип за недопускане на дискриминация, принципът на пропорционалност - и двата принципа разглеждани от Съда като проявление на принципа замърсителят плаща /Решение от 29.04.1999 г. по дело С-293/97 г., т. 52, С-254/2008, Заключение на Генералния адвокат, т. 33/ и във връзка с практиката на СЕС, отразена в делата: С 385/12, т. 30, С 279/93, точка 26, С 383/05, точка 17, С 440/08, точка 37, и забраняваща не само явната дискриминация, основана например на гражданство на физическите лица или седалище на юридическите лица, но и всички прикрити форми на дискриминация, които чрез прилагане на други разграничителни критерии фактически водят до същия резултат - дискриминация, да се тълкува като недопускащ национална правна уредба, като съдържащата се в чл. 26, ал. 9 от Наредба на Общински съвет - Видин за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Видин, която предвижда освобождаване на определен кръг лица от такса битов отпадък - в случая - общински училища, но не освобождава други лица, които имат същия статут и обществена функция - в случая държавни училища, единствено критерий вид собственост - държавна или общинска?

1. Следва ли принципът на пропорционалност, разглеждан от съда като проявление на принципа замърсителят плаща /Решение от 29.04.1999 г. по дело С-293/97 г., т. 52, С-254/2008, Заключение на Генералния адвокат, т. 331 и принципът на ефективност като общи принципи на правото на Съюза, да се тълкуват като недопускащи национална правна уредба и/или съдебна практика, които отказват да приложат основни национални и общностни принципи и нормативни правила при определянето на ТБО, като нормативното правило, че ТБО се заплаща според количеството битов отпадък и изискването ТБО да отговаря на принципите за справедливост, съразмерност и пропорционалност и отхвърлят искане на лицето за определяне на ТБО съобразно посочените принципи и правила, автоматично, само с мотива, че лицето не е подало предварително незадължителна декларация за определяне на ТБО по ред, различен от основния /Решение по дело С 553/21/, без да разгледа конкретните обстоятелства, които сочат на явна несъразмерност на определената ТБО и когато чрез тази декларация отново биха се нарушили посочените принципи?

1. Следва ли принципът на пропорционалност, разглеждан от съда като проявление на принципа замърсителят плаща /Решение от 29.04.1999 г. по дело С-293/97 г., т. 52, С-254/2008, Заключение на Генералния адвокат, т. 55/ и принципът на ефективност да се тълкуват като недопускащи национална правна уредба, като предвидената в чл. 23, ал. 2 от Наредба на Общински съвет - Видин за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Видин и в т. 2.3. от Решение 184, взето с Протокол 9/19.10.2022 г. на Общински съвет - гр. Видин, която предвижда определяне на ТБО въз основа на заявени съдове за битов отпадък, когато съществена част от така определената ТБО се определя не въз основа на количеството битов отпадък, а като промил от данъчната оценка на имота на заявителя?

Настоящият съдебен състав намира искането за неоснователно. Съгласно чл. 628 ГПК във вр. с чл. § 2 ДР ДОПК, преюдициално запитване се отправя от държава членка до Съда на ЕС тогава, когато се поставя въпрос от общностното право и кумулативно с тази преценка е видно, че преюдициалното решение по него е необходимо, за да се постанови правилен краен съдебен акт. При така отправеното искане съдът намира, че не са налице две от условията.

Нормата на чл. 267 ДФЕС, както и практиката на Съда на ЕС, свързват преценката за необходимостта от преюдициално запитване с прякото значение на тълкуването на общностното право при постановяване на решението по конкретен правен спор. Съдът на ЕС многократно е подчертавал, че най-висшата съдебна инстанция в държава членка не е длъжна да отправи преюдициално запитване, когато въпросът е ирелевантен или е идентичен с предходно запитване по подобно дело, както и че общностният съд не е компетентен да се произнася по фактите, а със своите решения предоставя единствено критерии за тълкуване на европейското право, като изяснява и уточнява значението на конкретни негови разпоредби, с цел да осигури еднообразното му прилагане вж. С-238/81, С-188/91, С-438/92 и С-55/94. От начина на формулиране на въпросите в касационната жалба може да се направи заключение, че отговорите не са свързани с конкретния спор, както и че с тях се цели преценка на някои от безспорните факти по случая и събраните доказателства, отколкото да се съблюдава за преюдициалния и тълкувателен характер на запитването съгласно чл. 628 ГПК. Последното важи за първи въпрос относно принципа на равно третиране спрямо предвиденото в чл. 26, ал. 9 от Наредбата на Общински съвет - Видин за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Видин (Наредбата), освобождаване на определен кръг лица от ТБО - общинските училища. Действието на разпоредбата може да бъде ограничено, но не е допустимо предметният ѝ обхват да засегне друга/и категория/и субекти (държавните училища на територията на община Видин, каквото е Професионална гимназия по туризъм "Михалаки Георгиев), за която дори законът не прави изключение.

Независимо, че не е застъпена в доводите на касатора, отрицателната предпоставка за отправяне на искането - непроизнасяне на Съда ЕС по идентичен въпрос, също е сред задължителните условия в тази насока. В допълнение към посочената от касатора практика по дела С-553/21, С-293/07, С-254/08, С-383/05 и С-440-08, налице са още множество постановени решения от Съда на ЕС, които потвърждават преюдициалното тълкуване и не оставят място за съмнение по формулираните втори и трети въпроси от искането в касационната жалба решение от 18.12.2014 г. по дело С-551/13, SETAR, т. 47; решение от 30.03.2017 г. по дело С-335/16, VG Иistoжa d.o.o., т. 26 и т. 27; решение от 14.05.2020 г. по дело С-15/19, A.m.a.-Azienda Municipale Ambiente SpA, т. 52 и т. 53 и цитираната в тях практика. В този смисъл са т. 26 и т. 27 от решението по дело С-335/16, според които, в действащото право на Съюза липсва правна уредба, приета на основание на член 192 ДФЕС, която да налага на държавите членки точно определен метод за финансиране на разходите за обезвреждане на битовите отпадъци, така че по избор на държавите членки то може да се осигури чрез такса, чрез друг вид насрещно задължение или по какъвто и да е друг начин. При това положение използването на критерии за фактуриране, които се основават на обема на предоставения на ползвателите контейнер, в зависимост по-специално от площта и предназначението на заеманите от тях недвижими имоти, може да позволи разходите за обезвреждане на тези отпадъци да се изчислят и разпределят между отделните притежатели, доколкото този показател може да се отрази пряко на размера на посочените разходи. Поради това при действащото право на Съюза национална правна уредба като разглежданата в главното производство в която с оглед на финансирането на управлението и обезвреждането на битови отпадъци се предвижда заплащане на цена, изчислена въз основа на предполагаемия натрупан обем на отпадъците, а не въз основа на теглото на отпадъците, които действително са генерирани и оставени за събиране не може да се счита за противоречаща на член 14 и член 15, параграф 1 от Директива 2008/98. Аналогично и в т. 47 от решението по дело С-551/13 се приема, че при липсата на правна уредба на Съюза, налагаща на държавите членки конкретен метод относно финансирането на разходите по системата за управление на отпадъци, по избор на съответната държава членка това финансиране може да бъде осигурено както чрез такси, така и чрез налози или по какъвто и да е друг начин, и национална правна уредба, предвиждаща за целите на финансирането на управлението на такава система, например такса, изчислена въз основа на оценката на обема на генерираните отпадъци, а не върху действително произведеното и предадено за събиране количество, не може да се счита за противоречаща на Директива 2008/98/ЕО.

По съществото на спора:

Предмет на производството пред Административен съд Видин е бил Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК (АУЗ) с АУЗ5504001038-1/20.11.2023 г., издаден от публичен изпълнител в дирекция Местни данъци и такси при община Видин, потвърден с Решение АО-02-06-1390/29.12.2023 г. на директора на Дирекция МДТ при община Видин, с който на Професионална гимназия по туризъм Михалаки Георгиев гр. Видин, са определени задължения за ТБО за 2023 г. в размер на 9 957,53 лв. и законна лихва от датата на издаване на акта в размер на 295,76 лв.

Решаващият съд е установил по фактите, че с Декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ вх. F45667/31.01.2001 г. жалбоподателят е декларирал недвижимия имот в гр. Видин, [улица], представляващ земя и сграда с данъчна оценка 1 106 392,50 лв. и отчетна стойност 13 061,24 лв. за определяне на ТБО. Имотът му е предоставен за управление с Акт за публична държавна собственост 413/24.01.2001 г., вписан във входящ двоен регистър с 1040/16.02.2007 г. на Служба по вписванията при АВ Видин. За периода от 2011 г. до 2022 г. размерът на ежегодно заплащаната ТБО е бил 117,55 лв.

Предвид декларираните данни за 2023 г. община Видин е установила, че за притежаваната 1/1 идеална част от имота или земя с площ 1650 кв.м и застроена площ 2295 кв.м, данъчната оценка е в размер на 36 590,40 лв. и отчетна стойност 3 000 лв., а за друга нежилищна сграда (училище) с година на построяване 1969 г., конструкция МЗ-масивна монолитна с РЗП общо 2295 кв.м., данъчната оценка е в размер на 1 069 802,10 лв. и отчетна стойност 10 061,24 лв. В оспорения АУЗ, при отчитане на по-високата между данъчната оценка и отчетната стойност, е определен общ размер на ТБО от 9 957,53 лв., включващ трите компонента от услугите по чл. 62 ЗМДТ. От задълженото лице не е подадена декларация по чл. 23, ал. 2 от Наредбата на Общинския съвет по чл. 9 ЗМДТ.

По искане на жалбоподателя по делото съдът е назначил съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), повторното заключение на която е прието в с.з. на 13.01.2025 г. В СИЕ са обобщени данните за разходите по обслужването на контейнер тип Бобър с определената периодичност, за услугата по поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии в общината за обществено ползване за 2023 г., относно общото количество битов отпадък, събран и депониран в гр. Видин, разходите за обезвреждане, по поставените изчислителни задачи относно размера на ТБО за 1 бр. контейнер и за размера на ТБО при зачитане на отчетната стойност на имота. В качеството на свидетели са разпитани Л. М. и В. Е., съответно на длъжности главен счетоводител и чистачка в училището, както и И. А., на длъжност шофьор на сметоизвозващ камион към Общинско предприятие Чистота, озеленяване и благоустройство.

От правна страна съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по чл. 4, ал. 5 във вр. с чл. 107, ал. 3 ДОПК, в изискуемата форма и съдържание, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административното производство. След обсъждане на събраните доказателства по делото съдът е обосновал извод за съответствието на АУЗ с материалния закон и е отхвърлил жалбата като неоснователна.

По същество първоинстанционният съд е концентрирал спора до преценката за начина на определяне размера на ТБО за 2023 г. съгласно чл. 18, ал. 1 и чл. 18, ал. 2 от Наредбата на Общинския съвет и предоставянето на услугите по чл. 62 ЗМДТ за процесния имот. Изведени са предпоставките за всеки от компонентите на ТБО и предвидената възможност в т. 3 от Решение 184 по Протокол 9/19.10.2022г. на ОбС Видин за одобряване на план-сметката за 2023 г., за подаване на декларация по т. 2.3 в срок до 30 ноември на предходната година за следващата. Според съдебните мотиви, с факта на неподаването ѝ жалбоподателят е приел да заплаща такса от 9 върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 18, ал. 2 във вр. с т. 2.2 от Решението на ОбС за приемане на Плансметката за 2023 г. Не е налице противоречие между ЗМДТ и европейското законодателство, а от своя страна наредбата е действащ подзаконов нормативен акт, който не е оспорван пред съда и не противоречи на актовете от по-висок ранг. От доказателствата по делото се установява предоставянето на услугите по чл. 62 и чл. 66 ЗМДТ, във всичките им компоненти по събиране, извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.

Обжалваното решение на Административен съд Видин е валидно, допустимо и правилно.

След преценка на доказателствата и възраженията на жалбоподателя съдът е изложил самостоятелни и обосновани правни изводи, които са в съответствие с изискванията на приложимата нормативна уредба. Заявените оплаквания в касационната жалба не се установяват при извършена проверка на доказателствения материал по делото.

Неоснователни са наведените касационни доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила в хода на административното производство, неспазване на изискванията за форма на АУЗ и несъответствието му с целта на закона. В случая задължението за ТБО на Професионална гимназия по туризъм Михалаки Георгиев гр. Видин за 2023 г. е установено с нарочен акт по чл. 107 ДОПК. В глава ХV от ДОПК "Данъчно-осигурителен контрол" е посочено изрично съдържанието на ревизионния доклад и на ревизионния акт, но по отношение на актовете за установяване на задължения по декларации по чл. 106 и чл. 107 ДОПК няма предвидено такова и съгласно § 2 ДР ДОПК следва да се прилагат разпоредбите на АПК. Оспореният АУЗ е издаден в писмена форма, с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК, като съдържа фактически и правни основания, послужили на жалбоподателя да упражни правото си на защита своевременно и в пълен обем. Действително, по отношение на размера на задълженията за ТБО липсва разграничение на компонентите и видовете услуги, но последното в случая няма характера на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и не е основание за формална и процесуалноправна незаконосъобразност на оспорения акт. Конкретният казус касае публично общинско вземане за такса, чието основание е законово установено и размерът ѝ е определяем, доколкото базата за изчисление на ТБО е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка на имота. Задължението за отделните услуги по чл. 62 и чл. 66, ал. 1 ЗМДТ е уредено в чл.чл. 14-26, Глава втора, Раздел I от Наредбата на Общински съвет Видин по чл. 9 ЗМДТ и се определя в промили с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност.

Фактическата обстановка по делото е изяснена всестранно от решаващия съд, при спазване на съдопроизводствените правила. Не е спорно, че Професионална гимназия по туризъм Михалаки Георгиев гр. Видин е данъчно задължено лице по чл. 64 във вр. с чл. 11, ал. 5 ЗМДТ, за имотите на територията на Община Видин, на които е предоставено управлението с Акт за публична държавна собственост 413/24.01.2001 г. и при липса на регламентирано основание за освобождаване в закона. Съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 9б ЗМДТ, събирането на местните данъци и такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК.

В нормата на чл. 71, т. 1-3 ЗМДТ са предвидени изключенията, при които не се събира такса за определени услуги и по делото не е доказана нито една от тях. Неяснотата в защитната позиция на касатора и твърденията въз основа на разпоредбата на чл. 67 ЗМДТ, до голяма степен се дължат на неправилното определяне на приложимия материален закон, в сила за процесната 2023 г. Макар в решението да не е направен задълбочен анализ в тази насока, на практика изводите на решаващия съд са в съответствие с § 21 ПЗР ЗИДЗМДТ (ДВ, бр. 98 от 2018 г.), отлагаща действието на измененията на чл. 67 ЗМДТ, приети с § 6 от този закон, считано от 1 януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България.

Настоящият касационен състав намира за правилни изводите на административния съд по преценката на доказателствата за престиране на отделните услуги по чл. 62 ЗМДТ за териториите и районите, на които се предоставят от Община Видин съгласно Заповед РД-02-11-193/28.02.2020 г. на кмета на Община Видин и Приложение 1 към нея. В тази връзка към писменото становище вх. 294/2024 г. от процесуалния представител на ответника са ангажирани достатъчно писмени доказателства, които не са оспорени от жалбоподателя договор от 17.02.2021 г., сключен между ОП Чистота, озеленяване и благоустройство и ОП Регионално депо за битови отпадъци-Видин, фактури за закупуване на стоки за сметопочистване, работно облекло и горива, седмични констативни протоколи за периода от м. 01 до м. 12.2023 г., пътни листа на автомобилите и др.

Задължението за поддържане на чистотата в парковете, алеите, площадите и уличните платна, е възложено на всички собственици и ползватели на имоти на територията на общината. Именно поради тази причина, за нежилищни имоти на юридически лица, подали декларация за определяне на ТБО по т. 2.3 от Решение 184, взето с Протокол 9/19.10.2022 г. на Общински съвет Видин, е предвидена непроменлива стойност 3,75 върху данъчната оценка на имота за услугата поддържане на местата за обществено ползване, плюс конкретно посочена сума, според броя и вида на декларирания съд за отпадъци. Твърдението на касационния жалбоподател, че генерираните от дейността му отпадъци не надвишават 1/5 от обема на поставения в района контейнер тип Бобър с вместимост 1 100 л., не се подкрепя от доказателствата по делото. Решаващият съд правилно е счел за ирелевантен отговора на поставената изчислителна задача 4 от СИЕ.

С оглед на гореизложеното настоящата инстанция намира първоинстанционното решение за правилно, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, следва да бъде оставено в сила. Останалата част от мотивите на съда, довели до отхвърляне на жалбата срещу АУЗД, се споделят на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК като издържани от фактическа и правна страна.

При този изход на спора и своевременно заявеното искане за присъждане на разноски, на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 300 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение,