Решение № 3379 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10369/2009 г.

Решение № 3379 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10369/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от адвокат Снежана Илиева Стайкова - процесуален представител на Цветан Захариев Стоев, Катеринка Зарева Стоилова и Божидар Спасенов Митов, срещу Решение от 16.04.2009 г. на СГС (Софийски градски съд), Административно отделение, III-Е състав по адм. дело № 01674/2006 г., с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ за определяне на имота им като изцяло застроен. Касаторите молят същото да бъде отменено като неправилно и необосновано, както и произнесено, без да са съобразени посочените от тях и приложени по делото писмени доказателства. Заявяват, че процесния имот се намира в периферията на Северния парк, граничи с пешеходна пътека в източната си част, в близост е с жилищни блокове. Налице е отреждане за изграждане на болница и поликлиника и до този момент мероприятието, за което имотът е отреден не е реализирано, поради което считат, че е налице хипотезата на чл. 11, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ. В открито съдебно заседание пред ВАС, чрез пълномощника си касационните жалбоподатели поддържат жалбата и молят да бъде уважена по съображенията, изложени в представената писмена защита. От ответника - Кмета на Столична община - Район "Надежда", чрез процесуалния му представител е постъпило писмено възражение, в което се моли касационната жалба да бъде отхвърлена, тъй като искането е неправилно и противоречащо на правните норми. Твърди, че процесния имот № 100493 се намира в местността "Северен парк" и съгласно градоустройствения план на гр. София попада в категорията "територии за озеленяване - зона за градски паркове и градини". Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е допустима, но за касационните претенции е неоснователна. Обжалваното решение за отхвърляне жалбата срещу заповедта по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е правилно. Постановено е при спазени съдопроизводствени правила с правилно приложен материалния закон и е обосновано. Съдът е допуснал и приел исканите доказателства. Изяснил е релевантните за предмета на съдебен контрол факти. Обсъдил е доказателствата, възраженията и относимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ се е фактически и правно обосновал. Мотивираният извод за неоснователност на жалбата е в съответствие с фактически установеното и правилно приложени ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. С доказателствата по делото, включително СТЕ фактическите констатации, обосновали определянето със заповедта на имота за застроен не са оборени. Установено е, че имотът се намира в местност "Северен парк" и по градоустройствения на гр. София план е територия за озеленяване - паркове и градини. Върху имота мероприятието е изпълнено и същият е залесен с широколистни и иглолистни насаждения, което го определя за застроен по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ и посочен в заповедта по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. За процесното съдебно решение не се обективира наличие на касационни основания по чл. 209 АПК и следва да бъде оставено в сила. Видно от приложените по адм. дело № 01674/2006 г. разписки, датата на получаване на трите съобщения за съдебното решение е поправена, като се чете 30.05.2009 г. Законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок за обжалване започва да тече от следващия ден и изтича на 13.06.2009 г., но тъй като този ден е събота - почивен ден, по правилата на ГПК (чл. 60, ал. 6) срокът изтича в първия присъствен ден - 15.06.2009 г. - понеделник. Касационната жалба (наименована само "жалба") е подадена в Софийски градски съд именно на тази дата - 15.06.2009 г., поради което срокът е спазен. Жалбата е подписана от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страни по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен. С оглед всички тези факти, касационната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение от 16.04.2009 г. по адм. дело № 01674/2006 г., в производство по реда на чл. 33-45 ЗАП (отм.) вр. § 4 АПК вр. чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, Софийски градски съд, Административно отделение, III-Е състав ОТХВЪРЛЯ жалбата на Цветан Захариев Стоев, Катеринка Зарева Стоилова и Божидар Спасенов Митов, срещу Заповед № РД-09-408/8.11.2005 г. на Кмета на Район "Надежда" - СО, с която на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е одобрено Решение № 6 по Протокол № 3/13.10.2005 г. на назначената със Заповед № РД-09-252/28.07.2005 г. на Кмета на СО - Район "Надежда" комисия, с което имот пл. № 100493, кад. лист № 137 и № 156, съгласно помощен кадастрален план от 2004 г., попадащ в план за регулация на местността "Северен парк" /кв. 83/, с площ от 4 581 кв. м, е определен като застроен. За да приеме, че жалбата е неоснователна, първоинстанционният съд е констатирал, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган, в необходимата писмена форма, при спазване на материално-правните и процесуално-правните разпоредби за издаването й. Освен това, като се е позовал на заключението на вещото лице съдът е посочил, че процесният имот попада в терен с осъществено мероприятие - изграден "северен парк" със залесяване, с определен статут по ЗРП, поради което не може да се възприеме като свободна площ. Не се касае само за залесяване като мероприятие в тесен смисъл, а за осъществено строително предвиждане по ЗРП за изграждане на "Северен парк" на гр. София. Без значение е, че има последващо отреждане /през 1968 г./ за друго мероприятие за нуждите на СГНС - за "болница и поликлиника", което не е реализирано, а и към настоящия момент устройствената зона, в която попада имотът е "зона за градски паркове и градини". Окончателният правен извод е, че заявеният от жалбоподателите имот с площ от 4 581 кв. м е изцяло зает от строителна дейност и съоръжения /реализирани мероприятия - парк с гора и алеи/ и липсва свободна от застрояване площ, като в този смисъл е дефинирано понятието строителни дейности, непозволяващи възстановяване на собствеността върху земеделските земи, дадено в разпоредбите на § 1в, ал. 1 и ал. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ. Така постановеното съдебно решение е правилно. От данните в техническата експертиза се установява, че имот № 100493 се намира в м. "Северен парк" между улици: Петко Д. Петков" и "дилянка", като източната му граница опира в пешеходна пътека, непосредствено до обръщателното "ухо" на автобусна линия № 86. Регулационният план на терена, отреден за "северен парк" е одобрен със заповед № 145/04.04.1963 г. на СГНС и в този план имота е нанесен с планоснимачен № 493. С частично изменение на регулацията № 443/23.09.1968 г. теренът, в който попада и процесния имот в кв. 83 се отрежда за УСГНС - за болница и поликлиника". При огледа си на място вещото лице установява, че имотът с площ 4581 кв. м е изцяло залесен предимно с широколистна гора /клен, дъб/ и няколко реда иглолистни насаждения в източната му част, като няма изградени постройки и други съоръжения. Видно от съставения за проведеното на 21 февруари 2008 г. пред СГС съдебно заседание, вещото лице заявява, че в южния край има поликлиника, имотът попада изцяло в Северния парк, в момента теренът е изцяло залесен, има изменение, но е изменено предназначението му, не е за болница и поликлиника, няма мероприятия в тази връзка. По искане на пълномощника на жалбоподателите е издадено съдебно удостоверение и в отговор на него по делото е представено удостоверение от Техническата служба на Район "надежда", подписано от Главния архитект на района, от което се установява, че имот стар пл. № 100493, съгласно заповед № 443 от 23.09.1968 г. попада в кв. 25, УПИ без номер - за СГНС - болница и поликлиника, местност ж. к. Момкова махала II ч., кв. Свобода - Северен парк, по плана на гр. София. При тези обективни технически данни е безспорно, че имотът е преотреден за нуждите на СГНС - "болница и поликлиника" и няма категорични данни същите да са построени. Този факт обаче е без правно значение в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. За разлика от производството по другия реституционен закон - Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността (ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС), в който задължително се изследва въпросът дали мероприятието, за което е бил отчужден имота е реализирано, в производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ се определя застроената част, респективно свободната площ на претендиран за възстановяване по ЗСПЗЗ имот, при спазване на хигиенните и противопожарните норми и на Наредба № 5 от 2001 г. за правила и нормативи за устройството на територията (ДВ, бр. 51 от 2001 г.), каквато е била редакцията на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ към датата на издаване на процесната заповед - 8.11.2005 г., а след изменението в ДВ, бр. 45 от 13.05.2008 г. при спазване на Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн. в ДВ, бр. 3/2004 г.). В конкретния случай в имота има дървета и насаждения, същия безспорно е залесен, което го охарактеризира като парк, каквото е било и първоначалното му предназначение като попадащ в местността "Северен парк". Може върху имота да няма "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, но има строителни дейности и съоръжения по смисъла на неизчерпателната разпоредба на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, които освен че не позволяват възстановяване на собствеността, са пречка един имот да се определи като незастроен. Отделен е и въпросът, че съгласно общият устройствен план на Столичната община по Закона за устройството и застрояването на Столичната община (ЗУЗСО), устройствената зона, в която попада процесният имот като част от зелената система, която от своя страна е съвкупност от съществуващите и предвидените озеленени площи в градския и околоградския район, е "Територия за озеленяване - зона за градски паркове и градини" (Зп), с редица показатели, от които меродавният е процента на озеленената площ - минимум 85 %, в сравнение с другите изисквания. При противоречие на предвижданията по влязъл в сила подробен устройствен план за територията на Столичната община с общия устройствен план на София, се изработва и одобрява нов или същия се изменя, като до одобряването се спира прилагането на ПУП (§ 2, ал. 3 и ал. 4 от преходните и заключителни разпоредби на ЗУЗСО). Парковете, градините и другите озеленени площи за широко обществено ползване са публична държавна или публична общинска собственост и в случая има съставен Акт № 869/06.06.2000 г. за ПУБЛИЧНА общинска собственост на имота - зелена площ "СЕВЕРЕН ПАРК" в ж. к. "Свобода", с конкретно описание. С оглед изложеното, единственият правен извод е, че няма свободна от застрояване площ. Като е достигнал до същия този извод, Софийски градски съд е постановил решение, което е съобразено с материалния закон и е обосновано. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нито се налага събиране на допълнителни доказателства, поради което не е основателно искането в касационната жалба и в писмената защита за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира съдебното решение да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,