Решение № 8794 от 15.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 341/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на К. Д. Н., на длъжност главен инспектор в Регионален отдел Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях (РО НЯСС) Южна Централна България към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) и К. Г. С., на длъжност главен инспектор в РО НЯСС Южна Централна България към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при ДАМТН против решение 7393 от 29.11.2023 г., постановено по адм. д. 4191 по описа за 2023 г. на Административен съд София-град. Излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Искат отмяната му и постановяването на друго, по съществото на спора, с което да се потвърдят предписанията, обективирани в т. 2 от Раздел V на Констативен протокол (КП) 07-02-11/15.02.2023 г., който са издали. Претендират присъждане на разноски за две инстанции. Правят възражение за прекомерност, ако ответникът по касация претендира адвокатско възнаграждение над минималния размер за административни дела без материален интерес, определен в Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по касационната жалба Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири (ДПУСЯ) със седалище и адрес на управление в София, на [улица] [номер], я оспорва, като неоснователна и необоснована в писмен отговор, подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура, участващ по делото, дава заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт, предмет на касационен контрол, е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанието, посочено в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна, но по съображения, различни от наведените с нея. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, е обявена нищожността на задължителни предписания по КП 07-02-11/15.02.2023 г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея, и документацията за експлоатацията на язовир Маринчова върба 90 , издаден от К. Д. Н. и К. Г. С. служители в РО НЯСС Южна Централна България към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при ДАМТН. Наред с това ДАМТН е осъдена да заплати на ДПУСЯ 100.00 лв. разноски по делото. По делото се установява следната фактическа обстановка: На 15.02.2023 г. представители на Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при ДАМТН, в присъствието на представители на ДПУСЯ, извършили проверка на техническото и експлоатационното състояние на язовир Маринчова върба 90 , находящ се в землището на [населено място], Община Пазарджик, област Пазарджик, предоставен за управление на ДПУСЯ с Акт за публична държавна собственост 7473/03.02.2021 г. За проверката е съставен КП 07-02-11/15.02.2023 г. (л. 10-11 от първоинстанционното дело), с който в Раздел V са дадени две преписания по осъществяване на безопасна техническа експлоатация на язовирната стена и съоръженията към нея, както следва: 2.1 Да се възстанови пропускателната способност на основния изпускател и да се представи протокол от извършени манипулации с него. Срок: 27.02.2024 г.; 2.2 Да се поддържа водното ниво под зоната на ерозията на водния откос. Срок: Постоянен. Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири оспорило обективираното в т. 2.1 от Раздел V на процесния КП предписание с доводи за нищожността му. Административният съд е приел, че е сезиран от ДПУСЯ с жалба срещу следните предписания: До възстановяване на водния откос на язовирната стена, водното ниво да се поддържа на кота под нивото на ерозиралия участък. Срок: до възстановяване на водния откос. Неизпълнени: Да се възстанови проектният профил на водния откос на крилната язовирната стена. Срок: 31.12.2021 г. Да се възстанови пропускателната способност на основния изпускател и да се представи протокол от извършени манипулации с него. Срок: 31.12.2021 г. Произнесъл се е с диспозитив, че обявява нищожността на задължителни предписания по КП 07-02-11/15.02.2023 г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея, и документацията за експлоатацията, издадени от К. Д. Н. и К. Г. С. служители в РО НЯСС Южна Централна България при ДАМТН. Мотивите на съда са, че предписанията са издадени при липса на материална компетентност за това. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК. В противоречие с тази норма, съдът се е ограничил с обсъждане на само едно от основанията, посочени от оспорващия липса на материална компетентност на издателя на акта и не е изпълнил задължението си, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспореното предписание на всички основания по чл. 146 АПК. Поради това направеният в решението краен извод за нищожност на административния акт се явява необоснован, а съдържанието на обжалваното решение не отговаря на изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Липсата на мотиви по съществени за изхода на административноправния спор въпроси, по аргумент от чл. 172а, ал. 2 АПК, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което винаги налага отмяната на съдебния акт. Касационната инстанция не може за първи път да излага доводи относно наведените в първоинстанционната жалба основания за оспорване по чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК, както с оглед забраната на чл. 220 АПК, така и защото преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, съответно би ги лишило от същинска касационна проверка на правилността на първоинстанционното съдебно решение. Целта на касационното производство е не да реши за първи път материалноправния спор, а да реши спора за правилността на първоинстанционния съдебен акт, с който този материалноправен спор е разрешен. За да се спази императивното изискване на чл. 168, ал. 1 АПК и принципа за двуинстанционност на съдебния административен контрол, обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Отделно от така установеното нарушение на материалния и процесуалния закон и за пълнота на изложението, настоящият състав намира за нужно да обърне внимание върху още една грешка, допусната от решаващия състав на първоинстанционния съд. Навсякъде в мотивите този съд е разглеждал и обсъждал законосъобразността на предписания, които не са били оспорени от първоинстанционния жалбоподател, а именно тези, съдържащи се в Раздел IV от процесния КП, който раздел е озаглавен Изпълнение на предписанията на ГД НЯСС по Констативен протокол 07-02-50/11.06.2021 г. за техническото и експлоатационно състояние на язовирните стени и съоръженията към тях . В този раздел е посочено кои от предписанията, дадени от контролния орган ДАМТН в хода на предишна проверка на техническото и експлоатационно състояние на язовир Маринчова върба 90 , извършена от различни от издателите на оспорения акт, длъжностни лица, са изпълнени и кои не. След като е формирал правни изводи във връзка с предписанията по Раздел IV от КП 07-02-11/15.02.2023 г., съдът е постановил диспозитив, с който е прогласил нищожността на обективираните в Раздел V от същия КП предписания, при положение че предмет на оспорване е било само предписанието, съдържащо се в т. 2.1 от Раздел V. С настоящето решение не се приключва спора по същество, поради което разноски в полза на страните не се присъждат. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия