Решение № 11885 от 5.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1406/2018 г.

Решение № 11885 от 5.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1406/2018 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационнa жалбa на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП против решение № 2168/4.12.2017 г., постановено по адм. д. № 2055/2015 г. по описа на Административен съд-Варна, с което е прогласен за нищожен Ревизионен акт № Р-03001816000562-091-001 от 08.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 263 от 16.08.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Варна при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП). Инвокират се оплаквания за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществени процесуални правила. Излага доводи, че ревизионното производство, образувано през 2016 г. се счита за първо такова, предвид обявяване с влязъл в сила съдебен акт нищожността на РА №Р-18-1400045-091-01/23.03.2015 г., който е бил потвърден с решение № 231/12.06.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" – Варна. Твърди се, че нормата на § 35 от ДР на ДОПК е неприложима, поради което ревизионният акт е издаден по правилата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК в сила към 2016 г. от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията и не е необходимо издаване на заповед за определяне на компетентен орган. Иска се отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора. Ответникът - "Си Би Ес Метал" ЕООД, в представена по делото писмена молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 220 и чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: За да прогласи за нищожен Ревизионен акт № Р-03001816000562-091-001 от 08.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 263 от 16.08.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при Централното управление на Националната агенция за приходите, първоинстанционният съд е приел, че оспорения ревизионен акт е издаден от некомпетентен орган по приходите, поради липса на заповед за определяне на компетентен орган по реда на чл. 119, ал. 2 от ДОПК в старата му редакция. Съдът е приел за установено, че на "Си Би Ес Метал" ЕООД е извършена предходна ревизия по реда на ЗДДС за периода от 01.05.-30.09.2012 г., възложена със ЗВР № 1203636/23.10.2012 г., приключила с издаване на РД № 1301589/21.05.2013 г. и РА № 181301589/19.07.2013 г., който е отменен с решение № 588/17.12.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна и преписката е върната за извършване на повторна ревизия и издаване на законосъобразен ревизионен акт. Извършена е повторна ревизия при която е издаден РД №Р-18-1400045-092-001/28.02.2015 г. и РА №Р-18-1400045-091-01/23.03.2015 г., потвърден с решение № 231/12.06.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Варна, който е прогласен за нищожен с решение № 2398/13.11.2015 г. на Административен съд–Варна по адм. д. № 2322/2015 г., поради липса на нарочна заповед за определяне на компетентен орган /ЗОКО/, съобразно правилата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК /в сила до 01.01.2013 г./, който да издаде ревизионния акт. Настоящата ревизията е за периода от 01.05.2012 г. до 31.08.2012 г. и е възложена от И. Д. със ЗВР №Р-03001816000562-02-001/28.01.2016 г., изпратена по електронната поща на ревизираното лице на 05.02.2016 г. Не е спорно по делото /с оглед изявлението на гл. юрисконсулт М. Колева в качеството й на процесуален представител на ответната страна/, че за ревизията, възложена със ЗВР №Р-03001816000562-02-001/28.01.2016 г. заповед за определяне на компетентен орган в настоящото ревизионно производство не е била издавана, тъй като органите по приходите са счели, че е приложим реда, действащ към момента на извършване на ревизията, възложена със ЗВР №Р-03001816000562-02-001/28.01.2016 г. Решението е правилно. В случая след като РА № 181301589/19.07.2013 г., който е бил отменен изцяло с решение № 588/17.12.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна и преписката е била върната за извършване на повторна ревизия и издаване на законосъобразен ревизионен акт, и щом като последвалия РА №Р-18-1400045-091-01/23.03.2015 г., потвърден с решение № 231/12.06.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" – Варна, е бил прогласен за нищожен с решение № 2398/13.11.2015 г. на Административен съд – Варна по административно дело № 2322/2015 г., налице е висящност на ревизионното производство, възложеното със ЗВР № 1203636/23.10.2012 г. Поради това ревизионното производство, възложено със ЗВР №Р-03001816000562-02-001/28.01.2016 г. не се явява ново, а е трябвало да се довърши по реда на § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ДОПК (ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.), според който: "Всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред". Правилно е приел съда, че №Р-03001816000562-091-001/08.06.2016 г., издаден от органи по приходите, потвърден с решение № 263 от 16.08.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП и обхващащ периода от 01.05.2012 г. до 31.08.2012 г. е следвало да бъде довършен по реда на чл. 119, ал. 2 от ДОПК в редакцията му действала преди ДВ бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., а именно в редакцията от ДВ бр. 105 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г., според която: "След получаване на уведомлението органът, възложил ревизията, определя със заповед компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите." В случая липсва заповед за определяне на компетентен орган по реда на чл. 119, ал. 2 ДОПК в редакцията му действала преди ДВ бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че актът е нищожен, като издаден от некомпетентен орган. С оглед на изложеното обжалваното решение, с което е прогласена нищожност на ревизионния акт, е правилно и следва да се остави в сила, на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,