Решение № 12018 от 9.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 969/2018 г.

Решение № 12018 от 9.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 969/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), гр. София, чрез юрисконсулт Д. Петровска, против Решение № 6377 от 6.11.2017 г., постановено по адм. дело № 9354/2017 г. на Административен съд София – град (АССГ), с което е отменено Решение № 13749 от 11.07.2017 г. на председателя на ДАБ. В жалбата се сочат касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната на обжалвания съдебен акт. Ответникът – К. Лимпика – гражданка на ДР Конго, чрез адв. Димитрова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 87 от ЗУБ, решаващият съд е отменил Решение № 13749 от 11.07.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с коeто е отхвърлена молбата на К. Лимпика за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. За да мотивира този резултат съдът е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че в административният акт не се съдържат мотиви въз основа на какви обстоятелства от страна на председателя на ДАБ се приема, че не се налице основания за предоставяне на бежански или хуманитарен статут на жалбоподателката на основание чл. 8 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, като според него изложените такива противоречат на констатациите в практиката на съдилищата. Въз основа на това, съдът е направил извод, че жалбата се явява основателна, поради което е отменил процесния административен акт и е върнал преписката на председателя на ДАБ при МС за ново произнасяне. Решението е неправилно и ще следва да се отмени, а делото – да се реши на базата на събраните доказателства. При правилно изяснена и безспорна фактическа обстановка съдът не е обсъдил доказателствата в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, поради което е направил погрешни правни изводи. Настоящата инстанция, предвид представените по делото доказателства, намира за правилен и законосъобразен извода на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ – предоставяне на статут на бежанец и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ – предоставяне на хуманитарен статут по отношение на К. Лимпика. Първоинстанционният съд не е обсъдил установените в административното производство факти и обстоятелства, извеждайки необоснован извод за немотивираност на административния акт, приемайки, че процесното решение противоречи на резолюцията на Европейския парламент относно положението в Демократична Република Конго 2017/2703 (РСП). По делото не е установено съществуването на каквито е да е заплахи спрямо заявителката - проблеми с властите или други факти и обстоятелства, които да обосновават основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др. Търсещата убежище не е била лично преследвана в държавата си произход, поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Същевременно чуждата гражданка не е представила в административното производство никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че е била задържана в полицейски участък, нито че е имала проблеми свързани с произхода си. Дори да е била задържана, обстоятелството че след получени пари от семейството й е била освободена, без да бъде съдена и осъждана, не е от законово предвидените основания за получаване на закрила по специалния закон. За пълнота ще бъде отбелязано, че тя е напусната страната си на произход легално. Субективното възприятие за евентуална възможност за настъпване на преследване, непотвърдена по никакъв начин от доказателствата по делото не основава предоставянето на искания бежански статут. Липсата на основанията, предвидени от нормата на закона обосновават неправилността на обжалваното решение и законосъобразността на оспорения пред съда административен акт в тази му част. На следващо място, липсват основания за предоставяне и на хуманитарен статут на К. Лимпика, доколкото не са налице хипотезите на чл. 9 от ЗУБ. От данните по делото не се установява чужденката да е била подложена на преследване в страната си по произход по визираните в чл. 9 от ЗУБ причини, което да се състои в нарушаване на нейните основни права посредством тежки по естеството си или повторяемост действия. Не са установени и данни за тежко посегателство по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. За признаване на хуманитарен статут следва чужденката да е била принудена да напусне страната си поради заплаха за живота, сигурността и свободата си на основата на излагане на реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ. В случая събраните доказателства не налагат подобен извод. Съгласно решение от 30.01.2014 г. по дело № С-285/2012 г. на СЕС, за да се предостави субсидиарна защита, следва да се установят тежките посегателства, определени в чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО (отм.); и които представляват условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може на дадено лице да бъде предоставена субсидиарната закрила. Да има сериозни и потвърдени основания да се смята, че молителят е изложен на реална опасност от такива посегателства в случай на връщане в съответната страна на произход. Видно е от текста на решението на СЕС по предоставяне на преюдициално заключение относно запитване за тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО (отм.); , че съдът поставя като условие съществуващата опасност да е реална за лицето, търсещо закрила и следващото условие е въоръжените конфликти да се характеризират с безогледно насилие. Двете условия са взаимно свързани и наличието им е обусловено от конкретната бежанска история и установените за всеки един търсещ закрила индивидуални обстоятелства. В настоящия случай не е установено по делото наличието на реална опасност, която да е била повод за напускането на страната й на произход. От анализа на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО (отм.); , дадено с решението по дело С-465/2007 г. на СЕС и в съответствие с информацията относно актуалната обществено-политическа и икономическа обстановка в ДР Конго, съдържаща се в представената по делото справка вх. № МД-633 от 18.09.2018 г. на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ относно положението в ДР Конго следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещата закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата й по произход. Ситуацията в ДР Конго, дори и да е много динамична в някои части на страната не основава незаконосъобразност на оспореното пред съда решение в частта, с която е постановен отказ да се предостави хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. При така изложените мотиви решението на първостепенния съд е неправилно и като такова следва да се отмени, като спорът се реши по същество с отхвърляне на жалбата срещу оспорвания административен акт. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение