Решение № 2066 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8360/2018 г.

Решение № 2066 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8360/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Малинов, Л. Харпанцумян и В. Малинова, чрез адв. Глушкова като процесуален представител, против решение № 6221 от 02.11.2017 г., постановено по адм. дело № 1930/2017 г. по описа на Административен съд София - град. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на район "Овча купел" при Столична община, чрез юрк. Бузова като процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответниците - М. Иванова, В. Стойков и Д. Стойкова не изразяват становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на С. Малинов, Л. Харпанцумян и В. Малинова срещу заповед № РОК 17-РД09-43/30.01.2017 г. на кмета на район "Овча купел" при Столична община, с която на основание чл. 190, ал. 1 и ал. 6, предл. второ от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено прокарване на временен път през поземлен имот с идентификатор 68134.4335.183, за който е отреден УПИ ІІ-183 от кв. 212 по плана на гр. София, местност "Овча купел" за осигуряване на достъп до поземлен имот с идентификатор 68134.4335.9504, представляващ УПИ ХV-9504, кв. 212. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с относимите материалноправни норми. Обосновал е извод, че са налице предпоставките за нейното издаване, тъй като има влязъл в сила подробен устройствен план (ПУП), одобрен със заповед № РОК16-РА50-29/14.06.2016 г. на главния архитект на район "Овча купел" при Столична община, а също така липсва съгласие от страна на касаторите за сключване на договор за прокарване на временен път съгласно чл. 190, ал. 6, предложение първо ЗУТ. Обжалваното решение е неправилно. Според чл. 190, ал. 1 ЗУТ, когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти. Разпоредбата на ал. 6, предл. второ на същата норма овластява кмета на общината да издава заповед, с която се прокарват временни пътища, когато липсва съгласие между заинтересуваните собственици на поземлени имоти. Със заповед № РОК16-РА50-29/14.06.2016 г. на главния архитект на район "Овча купел" при Столична община е одобрено изменение на ПУП, с което УПИ XIII-192, кв. 212 по плана на гр. София, местност "Овча купел" се разделя на два нови: УПИ XIII-9460 и УПИ XV-9504, като вторият има лице само на проектирана неоткрита нова улица. Касаторите са собственици на УПИ II-183, през който е предвидено да премине временния път за осигуряване на достъп до улица на новообразувания УПИ XV-9504. Правилен е изводът в обжалваното решение, че една от предпоставките за издаване на заповед като процесната е наличието на влязъл в сила ПУП. В конкретния случай това е изменението, одобрено със заповед № РОК16-РА50-29/14.06.2016 г. По отношение на този административен акт съдът е приел, че като неоспорен е влязъл в сила и не може проверката на неговата законосъобразност да бъде предмет на настоящото производство. Изложил е съображения, че касаторите не са активно легитимирани да обжалват заповедта за изменение на ПУП. От представените по делото доказателства не се установява по безспорен начин, че тази заповед е влязла в сила. Одобреното с нея обособяване на нов УПИ XV-9504 е основанието за издаване на оспорения акт по чл. 190, ал. 1 ЗУТ. Датата на влизането й в сила е от съществено значение за преценката относно материалната законосъобразност на заповед № РОК 17-РД09-43/30.01.2017 г., предмет на първоинстанционното производство. Върху представения от административния орган препис на заповедта от 2016 г. няма отбелязване за влизането й в сила. Съдът не е обсъдил възраженията на жалбоподателите, че същата не им е съобщавана, нито е събрал доказателства в тази насока. За да обоснове извод за стабилност на акта за изменение на ПУП, съдът е приел, че той не е оспорен от тях и те не са в кръга на заинтересованите страни по чл. 131, ал. 1 във вр. с ал. 2 ЗУТ. В производството по обжалване на заповедта за прокарване на временен път не може да се извършва преценка на евентуалната допустимост на жалба срещу заповедта за изменение на ПУП. Видно от представеното в касационното производство съдебно удостоверение жалбоподателите са оспорили пред Административен съд София-град заповед № РОК16-РА50-29/14.06.2016 г., като е образувано адм. дело № 42/2018 г. по описа на съда, което към настоящия момент е висящо. Като не е изяснил относимите за случая факти и не е събрал доказателства относно влизането в сила на заповедта за изменение на ПУП за разделяне на УПИ XIII-192 на два нови, който въпрос е преюдициален за спора, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, обуславящо неправилност на обжалваното решение. Предвид изложеното съдебният акт следва да бъде отменен и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав за изясняване на посоченото обстоятелство, като се извърши преценка относно предпоставките за спиране на производството по оспорване на заповедта с правно основание чл. 190, ал. 1 ЗУТ до приключване на производството по адм. дело № 42/2018 г. на Административен съд София - град с окончателен съдебен акт. По направените искания за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд на основание чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение