Решение № 7795 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13145/2017 г.

Решение № 7795 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13145/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на полицейски орган в Районно управление – Карлово при Областна дирекция на МВР- П. против решение № 1759 от 20.10.2017 г. по адм. дело № 2464/2017 г. на Административен съд – П.. С обжалваното решение Административен съд – П. е отменил заповед за задържане № 281 зз-87/18.08.2017 г., издадена от районен инспектор А. У., в качеството му на полицейски орган в Районно управление – Карлово, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, е задържан И. Т. за срок до 24 часа. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че заповедта е издадена без да са посочени фактически основания за прилагане на принудителната административна мярка спрямо задържаното лице. Сочи, че в заповедта е посочено правното основание за задържането на лицето, което съдържа и фактическите такива – наличие на данни за извършено престъпление по чл. 277, ал. 1 ЗМВР. Намира, че за упражняване на правомощията по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР не е необходимо да съществуват категорични доказателства за извършване на престъпното деяние от адресата на заповедта и да му бъде предявено обвинение за това, достатъчно е данните да индицират за негова съпричастност към престъплението, поради което изводите на съда за липса на основание за издаване на оспорената заповед са неправилни. Счита, че заповедта е издадена в съответствие с преследваната от закона цел – да се предотвратяват и разкриват престъпления. При тези доводи, развити в касационната жалба, иска да се отмени обжалваното решение на административния съд. В касационната жалба се прави искане за присъждане на разноски, както и възражение за прекомерност на разноските на ответната страна за адвокатско възнаграждение и иска намаляването им при неоснователност на касационното обжалване. Ответникът по касационната жалба – И. Т., представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му и счита, че следва да се остави в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, като намира за неоснователно искането за намаляването им, по съображения, че заплатеното възнаграждение е под законовия минимум. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съдът е установил коректно фактическите обстоятелства по спора и подробно обсъдил същите. Въз основа на верен анализ на фактическите установявания е достигнал до издържани правни изводи за незаконосъобразност на оспорения акт. По делото е установено, че служители на Националната агенция по приходите, във връзка с връчване и изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна мярка от 11.08.2017 г. срещу "Итали Трифонови" ООД, с. В., на 18.08.2017 г. отишли в с. В., в обект, стопанисван от И. Т., за да запечатат незаконно работеща ведомствена бензиностанция, без изградена нивомерна система и ЕКФП, която да предава дистанционна информация на НАП. Съдът, въз основа на приобщените по делото протоколи за разпит на свидетели по образуваното бързо производство № 478/2017 г. по описа на РУ – Карлово, подробно е описал и обсъдил състоялите се разговори между управителя на базата И. Т. и служителите на НАП, а по-късно и със служителите на МВР, пристигнали, за да окажат съдействие при запечатване на бензиновата колонка, както и развилите се събития след това. Установил е, че след запечатване на бензиновата колонка, служител на обекта – М. К., с челен товарач изтръгнал колонката и я изхвърлил извън границите на базата, както и че действията на служителя по унищожаване на бензиновата колонка са по нареждане на И. Т.. За извършеното деяние – повреда на печат на самозалепващ се стикер с надпис "обектът е запечатан", поставен на горивната колонка, е образувано бързо производство № 478/2017 година. Непосредствено след описаните действия, И. Т. и М. К. били поканени да отидат в Районно управление – Карлово. Жалбоподателят (сега ответник по касация) и служителят отишли в районното управление, където по-късно И. Т. е задържан с оспорената заповед за срок до 24 часа. Съгласно материалите от досъдебното производство, същият е разпитан в качеството на свидетел за случилото се на 18.08.2018 г. в стопанисвания от него обект на 21.08.2017 година. От данните в протоколите за разпит на служителите на НАП и МВР съдът е констатирал, че по време на конфликта на 18.08.2017 г. И. Т. е говорил на висок тон, но не е обиждал и не е отправял заплахи към служителите. При тези фактически обстоятелства, съдът правилно е приел, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна. Като фактическо основание за издаването й е посочено, че за лицето има данни, че е извършило престъпление от общ характер по чл. 277, ал. 1 НК във връзка с бързо производство № 478/2017 г. по описа на РУ – Карлово. От събрания доказателствен материал по случая, изчерпателно описан и анализиран от съда, не се установяват фактически обстоятелства, които да обосноват правомерност на приложената принудителна административна мярка спрямо задържаното лице. Както правилно е приел съдът, разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР изисква наличието на данни, от които да може да се направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило престъпление. В случая в заповедта е отразено, че бързото полицейско производство е образувано срещу конкретен извършител - М. К., и не става ясно кои са данните за извършено от И. Т. престъпление по чл. 277, ал. 1 НК. На следващо място, към момента на задържане на лицето, той вече е заявил пред полицейските органи и служителите на НАП, че по негово нареждане М. К. е предприел действията по премахване на горивната колонка и няма данни в друга насока. Вярна е и преценката на съда, че към този момент поведението на ответника по касация не е давало повод за основателно съмнение, че би могъл да се укрие или осуети наказателно преследване, предвид целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР да се попречи на уличения в извършване на престъпление или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване. В тежест на административния орган е да докаже, че е налице необходимост от прилагане на ограничителната мярка, а в случая това не е сторено. И. Т. доброволно е отишъл в районното управление, заедно със служителя си, за да даде показания за случилото се в базата в с. В.. Задържаното лице ясно е заявило пред полицейските органи, че е разпоредило премахване на колонката и ще съдейства за изясняване на случая. На следващо място, съдът правилно е посочил, че задържането предоставя възможност на полицейските органи да извършат неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство или да бъдат опровергани наличните данни за съпричастност на задържаното лице към извършването на престъпление, както и да бъдат предприети последващи процесуални действия, включително и мерки за процесуална принуда по НПК. В случая разпитът на И. Т. като свидетел е проведен едва на 21.08.2017 г., след като е бил освободен от полицейското управление, което сочи, че очевидно това не е било целта на задържането. Изводите на съда в тази насока са правилни и обосновани, поради което се споделят от касационната инстанция. Релевираните доводи в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон при решаване на спора за законосъобразност на оспорената заповед и за необоснованост на съдебния акт са неоснователни. Съдът е изложил подробни и коректни правни съображения за издаване на обжалваната заповед при отсъствие н фактически и правни основания за това, съответно - за непропорционалност на приложената принудителна административна мярка. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Ответникът по касационната жалба не е представил доказателства за направени разноски пред касационната инстанция, поради което такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,