Решение № 8458 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4198/2011 г.

Решение № 8458 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4198/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на председателя на Съвета за електронни медии, против решение № 1514 от 01.02.2011 г., постановено по адм. дело № 9401/2010 г. на Върховен административен съд, първо отделение, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 4 от 10.06.2010 г. на СЕМ. Поддържат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се потвърди издадения АУПДВ. Ответниците по касационната жалба - Елония Михайлова Стоилкова, Стойка Иванова Стоилкова и Емилия Иванова Маврузова не изразяват становище по касационната жалба в срока по чл. 232 от АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд, Петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред тричленния състав на ВАС е бил АУПДВ № 4 от 10.06.2010 г. на СЕМ издаден на основание чл. 32, т. 18, във вр. с чл. 102 от ЗРТ във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2 от Тарифа за таксите за радио - телевизионна дейност /ТТРТД/ във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 9 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, с който е установено публично държавно вземане в размер на 5 307.69 лева, ведно с лихвите. За да отмени акта тричленният състав е приел, че ЗРТ предвижда заплащане на такса за предоставена услуга от СЕМ по надзор върху дейността на съответния оператор, която услуга според решаващия състав не била осъществявана, поради което не били налице условията по чл. 102, ал. 3, т. 3 б."а" и "б" от ЗРТ за определяне на съответните такси. Правнорелевантният факт дали била осъществявана дейност и съответният надзор над тази дейност следвало да бъде доказан от администрацията. Съдът не е приел довода на касатора, че таксата се дължи до фактическото прекратяване на регистрацията на телевизионния оператор. Решението е неправилно. Настоящият състав споделя изложените в касационната жалба доводи за отмяна на решението. Правното основание за издаване на акта е по чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "б" от ЗРТ, където в относимата хипотеза е посочено, че регистрираните телевизионните оператори заплащат годишна такса за надзор върху дейността им за спазване на заявения програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема. От друга страна нормата на чл. 102, ал. 6 от ЗРТ определя, че размерът, сроковете и начините на заплащането на таксите по алинея трета се определят с Тарифа за таксите за радио и телевизионната дейност. Съгласно чл. 12, ал. 3, случаите, когато регистрацията за радио- и телевизионна дейност е извършена след началото на годината, дължимата годишна такса се изчислява като част от съответната такса по ал. 1, пропорционална на календарните дни от датата на извършване на регистрацията от СЕМ до края на годината, за която се дължи. Съгласно чл. 12, ал. 4 от тарифата, в случаите, когато регистрацията за радио и телевизионна дейност е прекратена преди края на годината, дължимата годишна такса се изчислява като част от съответната такса по ал. 1, пропорционална на календарните дни от началото на годината до датата на прекратяване на регистрацията от СЕМ. Съобразно посочената правна регламентация критерий за осъществяване на дейност е наличието на регистрация. Съответно като краен момент на периода на осъществяване на дейност се явява заличаването на регистрацията. Следователно годишната регистрационна такса се дължи за периода от датата на регистрацията на оператора до датата на прекратяване на същата. По делото е установено, че заличаването на регистрацията на оператора е настъпило с решение № 102/28.04.2009 г. С оглед изложеното се налага извод, че таксите се дължат независимо дали радиотелевизионният оператор фактически не извършва за определени периоди дейността, за която е регистриран. Законодателят не е предвидил такава възможност в ЗРТ и Тарифата ТРТД. Предвид на гореизложено жалбата на СЕМ се явява основателна. Решението следва да бъде отменено и да се постанови друго, с което се отхвърли подадена от дружеството жалба срещу оспорения АУПВ № 4 от 10.06.2010 г. на председателя на СЕМ. При този изход на делото и направено искане от процесуалния представител на касатора, съдът намира, че в полза на Съвета за електронни медии следва да бъдат присъдени разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на общо 300 лв. - по 150 лв. за всяка инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Петчленен състав на Първа колегия