Решение № 11811 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8082/2015 г.

Решение № 11811 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8082/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно - почивно дело" срещу решение № 3389/15.05.2015 г., постановено по административно дело № 5588/2014 г. по описа на Административен съд С. - град. К. навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт да бъде отхвърлена. Ответната в производството страна - Х. Н. Ф., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за възнаграждение за един адвокат. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд отменя заповед № ЧР - 09 - 481 от 10.02.2014 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно почивно дело", с която на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение на Ф. от заеманата длъжност "главен експерт" във ВК - П. в сектор "Военни клубове" в отдел "Военно - почивно дело" - гр. С., Главна дирекция "Управление на военно - почивното дело" в ИА "ВКВПД". За да постанови този резултат решаващият съд приема, че административният акт е издаден от компетентен административен орган, в едномесечен срок от получена възможно най-ниска обща оценка при атестиране, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при нейното издаване. По отношение на междинната среща е констатирано, че служителката, осъществила функциите на оценяващ ръководител не е отговаряла на изискванията на чл. 4, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация /НУРОИСДА/. При анализа на съвкупния доказателствен материал, от първоинстанционният съд, е направен извод, че от приетия по делото формуляр не може да се установи точната дата, на която е проведена окончателната среща, тъй като оценяващият ръководител е записал датата "22.01.2013 г.", на която същият следва да е връчен при отказ, а от възражението на служителя е видно, че същият е запознат с крайната оценка на "28.01.2013". Първоинстационният съд приема, че изложените в окончателната оценка констатации са общи, неконкретизирани, липсват изложени мотиви относно това защо не се приема оценката от междинната среща, в която е посочено, че служителката изпълнява поставените в работния план цели в рамките на изискванията за длъжността. Допълнително при изготвянето на годишната оценка не са посочени мотиви по кой от шестте пункта, предвидени в индивидуалния план, оценяваната е допуснала слабости и съответната поставена оценка за всеки един от тях. След анализ на цялата процедура, административният съд обосновава извода, че не е спазено изискването на чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА атестирането да бъде извършено безпристрастно и мотивирано, тъй като липсват аргументи защото при междинната среща е направен коментар, че жалбоподателката се справя с поставените й задачи, а в крайната общата оценка са изложени коренно противоположни мотиви. Липсват доводи, от които да е видно защо е даден превес на констатациите на оценяващия, който не е взел участие при първоначалното изготвяне на работния план и при междинната срещу, на базата на какви данни е формиран крайния извод, тъй като посоченото във формуляра е общо и без дължимата конкретика. Въз основа на извършения анализ от решаващият съд е направен извод, че в конкретния случай не са налице кумулативно разписаните условия на чл. 16, т. 5 от НУРОИСДА, предвид което незаконосъобразно на служителката е поставена най-ниската оценка "неприемливо изпълнение". Решението е правилно - липсват основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазване на процесуалните и материалноправните изисквания на приложимата нормативна уредба. Формираните правни изводи са обосновани и законосъобразни, поради което изцяло се споделят от настоящата касационна инстанция. Решаващият съд правилно извършва контрол за законосъобразност на процедурата по оценяване. Неоснователен е довода на касатора, че определените в работния план цели са съответни на изискванията на нормативната уредба и съобразени с характера на дейността на служителката. Разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от НУРОИСДА изисква определените на служителя цели да бъдат в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура и измерими по обем, качество и срокове. Още с формулирането на целите за оценявания период, оценяващия ръководител не е изпълнил задължението си съобразно законовите изисквания и по този начин е поставил процеса на оценяване на незаконосъобразна основа. Видно от приложените по делото писмени доказателства - справка за използвани отпуски през 2013 г. (л. 51), Д. Л., заемаща длъжността "началник сектор" в сектор "Военни клубове и военно - почивно дело", която се явява и оценяващ ръководител на ответника в производството е била в отпуск за временна неработоспособност без прекъсване за времето от 14.01.2013 г. до 12.07.2013 г., както и в периодите от 22.07. - 30.08.2013 г. и от 14.10. - 16. 10.2013 г. и в платен годишен отпуск общо 25 работни дни, като за тези периоди липсват доказателства същата да е възложила изпълнението на тези функции на заместник по силата на чл. 4, ал. 2 от НУРОИСДА. Наред с изложеното, съдът правилно е посочил, че по делото липсват доказателства на Й. К. в качеството й на началник сектор "Административно, информационно и финансово обслужване" да е било възложено да изпълнява функциите на оценяващ ръководител в сектор "Военни клубове и военно - почивно дело". Основателни са доводите на ответника по касация, че индивидуалният план като изготвен една на 18.02.2013 г. е извън срока, установен в чл. 10, ал. 1 от НУРОИСДА, съгласно който изготвянето и съгласуването на индивидуален работен план, попълването и подписването на съответния раздел от формуляра за оценка от оценяващия ръководител и от оценявания се извършват в периода от 1 до 31 януари на съответната година. При установената фактическа обстановка, правилно първоинстанционният съд е посочил, че като е действала в качеството на оценяващ ръководител, съгласувала е индивидуалния работен план за 2013 г. на Ф. и е провела и междинната среща на 18.07.2013 г., К. е действала в нарушение на разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от НУРОИСДА. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд досежно допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила при провеждане на междинната среща между оценяващия ръководител и оценявания. Посочените разпоредби изискват на тази среща да се извършва преглед на изпълнението на целите, определени в индивидуалния работен план /тоест на всички цели/ и при необходимост да се набелязват конкретни действия за подобряване на изпълнението. Видно от съставения и подписан формуляр е, че не е било обсъдено изпълнението на нито една от заложените цели, както и не са посочени конкретни действия за подобряване на изпълнението. Това нарушение представлява съществено такова в проведената оценителна процедура. Целта на междинната среща е да се обсъдят и дадат на оценявания конкретни насоки относно изпълнението на целите, заложени в работния план, с които той да може да се съобрази, така, че да има възможност да ги изпълни до края на периода. В случая, правилно е прието, че междинната среща не е изпълнила това си законово предназначение. Правилни са изводите на решаващият състав, че поставената на служителя при заключителната среща оценка на показателите за компетентост не отговаря на изискванията на НУРОИСДА. Констатирано е очевидното й противоречие с коментара и изводите на оценяващия ръководител при междинното оценяване. От анализа на приложените писмени доказателства, се установява, че от страна на административният орган не е спазено изискването на чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА атестирането да бъде извършено безпристрастно и мотивирано, тъй като липсват аргументи защо при междинната среща е прието, че служителката се справя с поставените й задачи, а в крайната общата оценка са изложени коренно противоположни мотиви. Настоящият съдебен състав споделя и извода на решаващия съд, че така формулираните вътрешно противоречиви твърдения в атестационния формуляр нямат характер на изискуемите от чл. 76, ал. 7 ЗДСл мотиви. Изискванията на чл. 18 от НУРОИСДА са пряко свързани с правилото преценката да е направена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства. Действително извън правомощията на съда е да проверява обективността на поставените оценки, но в рамките на предмета на съдебен контрол е спазването на закона при извършване на оценяването, част от които са и излагането на мотиви съобразно предписаните от закона критерии. Налице е съществено несъответствие между етапите в процедурата по оценяване. Констатациите и коментарът на оценяващия ръководител на проведената междинна среща са позитивни, като те отразяват резултатите на служителя за половината от оценявания период. Горното обуславя извода за необоснованост при определяне на най-ниска оценка за последващия период от шест месеца. Посочените нарушения на изискванията на НУРОИСДА са съществени, тъй като опорочават изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл не отразява безпристрастно и компетентно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителката е оценявана с оглед обективно установени факти и обстоятелства - същата не отразява изпълнението на целите и задачите, както и демонстрираните от служителката професионални компетентности за периода на оценяване. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на относимите доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. При липсата на доказателства, че нормативноустановената процедура за атестация на държавните служители е спазена, определената оценка не може да бъде материалноправното основание за постановяване на оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение, поради получената възможно най-ниска обща оценка при атестиране, с оглед на което като е отменил оспорената заповед на това основание съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед на горното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски, Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно - почивно дело" следва да бъде осъдена да заплати на Х. Н. Ф. сумата от 320 (триста и двадесет) лева разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во от АПК Върховният административен съд, Пето отделение