Решение № 15983 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6344/2013 г.

Решение № 15983 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6344/2013 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ), представлявана от нейния председател, против решение № 1778 от 15.03.2013 г., постановено по адм. дело № 11670/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено решение № 131 от 9.10.2012 г. за установяване на конфликт на интереси по отношение на Елин Сашов Лилов и Величка Василева Паунова - Бодурова. Касационният жалбоподател счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че изводът на съда за липса на облага по смисъла на ЗПУКИ, не съответства на доказателствата по делото и закона, както и че не е допуснато съществено нарушение на процедурата пред комисията, тъй като и Лилов, и Бодурова са уведомени чрез упълномощено от кмета на общината лице, поради което правото на защита на лицата не е нарушено. Иска отмяна на първоинстанционното решение и произнасяне по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу решение № 131 от 09.10.2012 г. на КПУКИ. Претендира присъждане на юрисконсутско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът Елин Сашов Лилов оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира направените по делото разноски. Ответникът Величка Василева Паунова-Бодурова оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. По делото няма спор за факти. Съдът ги е изложил коректно. Установил е, че Елин Лилов и Величка Бодурова са общински съветници в Общински съвет Смолян и в това си качество са лица, заемащи публична длъжност по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 9 от ЗПУКИ. Същите са и служители на трудови договори в "Южноцентрално държавно предприятие", гр. Смолян. Елин Лилов изпълнява длъжността "лесоинженер - горска икономика и европроекти", а Лилова - длъжността "счетоводител". В качеството си на общински съветници те са участвали в обсъждането и гласуването на решение № 104 от 21.05.2012 г. на общинския съвет, което касае управлението на горските територии, собственост на община Смолян, и реда за осъществяването му - чл. 181, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, упражнявано чрез горските и ловни стопанства на територията на общината посредством сключване на договор за възлагане начина на управление на "Южноцентрално държавно предприятие" АД, гр. Смолян. Съдът е посочил, че производството пред специализирания административен орган е образувано по отношение на ответниците по касационната жалба по повод постъпил сигнал за наличие на конфликт на интереси на тези лица във връзка с обсъждането и гласуването на решение № 104/2012 г. на ОбС - Смолян. До Лилов и Бодурова са изпратени покани за изслушване, които не са получени лично от тях, а от Мария Милушева, служител в община Смолян, на 15.08.2012 г. На заседанието на Комисията на 23.08.2012 г. и двете лица - общински съветници, не са участвали. С оспореното пред Административен съд София-град решение № 131 от 09.10.2012 г. КПУКИ е установила конфликт на интереси спрямо Лилов и Бодуров в смисъл, че в качеството си на общински съветници в Общински съвет Смолян са участвали в обсъждането и гласуването на решение № 104 от 21.05.2012 г. на общинския съвет в частен интерес на свързано с тях лице - "Южноцентрално държавно предприятие", гр. Смолян, с което са допуснали нарушение на чл. 7, ал. 1 във вр. с чл. 35 от ЗПУКИ. Комисията е установила нарушение и на чл. 16, ал. 1 във вр. с чл. 37 от ЗПУКИ, изразяващо се в неподаването на декларация от ответниците по касационната жалба във връзка с гласуваното решение на общинския съвет. За да отмени решението на Комисията, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма, но при неправилно приложение на материалния закон, тъй като не е осъществен фактическият състав на чл. 7, ал. 1 от ЗПУКИ и не е била спазена процедурата пред административния орган, поради нередовно уведомяване на Лилов и Бодурова за изслушването, което е довело до постановяване на решението на Комисията в несъответствие с целта на закона. Решението е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон. Касаторът твърди, че е осъществен съставът на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 2 от ЗПУКИ, както и че не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила в производството пред административния орган. Изложените в тази връзка съображения са неоснователни. При правилно тълкуване разпоредбите на специалния ЗПУКИ Административният съд София-град обосновано е приел, че оспореното решение на Комисията е издадено в нарушение на материалния закон. Това заключение е направено след позоваване и анализ на разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и чл. 2 от ЗПУКИ. Правилно съдебният състав е счел, че за да възникне конфликт на интереси следва да се установи, че лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3 от закона, при изпълнение на задълженията си трябва да гласува в частен интерес, който може да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на служебните му задължения. С оглед дефинициите на чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от ЗПУКИ за понятията "частен интерес" и "облага" е преценил, че в конкретния случай по отношение на Лилов и Бодурова не е доказано поведение в личен интерес или в интерес на свързано с тях лице, водещо до облага от материален или нематериален характер. Като общински съветници те са участвали в обсъждането и гласуването на решение № 104 от 21.05.2012 г. Изводът на първоинстанционния съд, че действията на Лилов и Бодурова, изразяващи се в обсъждане и гласуване на процесното решение не попадат в хипотезата на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗПУКИ, която забранява на лице, заемащо публична длъжност, при изпълнение на задълженията си да гласува в частен интерес, се споделя от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗПУКИ определя като частен всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лицето, заемащо публична длъжност или за свързани с него лица. Следователно, за да се приеме, че конфликт на интереси е налице, следва да се установи, че лице, заемащо публична длъжност, участва в гласуването с цел постигане на облага с материален или нематериален характер или с действията си по отношение на свързано с него лице поставя същото в по-благоприятно положение в сравнение с останалите, като му осигури подкрепа, предимство, избягване на загуба или неблагоприятно събитие и др. Законовите изисквания за облага и частен интерес следва да са установени по надлежния ред и с предвидените в закона доказателства. Административният съд правилно е приел, че с обсъждането и гласуването на решението, отнасящо се до управлението на горските територии, собственост на община Смолян и реда за осъществяването му спрямо ответниците по касационната жалба, в качеството им на общински съветници, не е възникнал конфликт на интереси. Настоящият състав изцяло споделя съображенията на първоинстанционния съд. По делото няма доказателства, установяващи частен интерес, а Лилов и Бодурова са изпълнявали законосъобразно задълженията си в съответствие със заеманата публична длъжност. Незаконосъобразно е заключението на административния орган за наличието на икономическа зависимост на ответниците по касационната жалба от "Южноцентрално държавно предприятие", изразяващо се в заплащане на трудови възнаграждения и допълнително материално стимулиране. Облага, получена на основание законосъобразно и точно изпълнение на възложената дейност от страна на лицето, заемащо публична дейност или от свързаните с него лица, не води до "частен интерес" по смисъла на закона и съответно до "конфликт на интереси". Целта на закона е да попречи на възможността за незаконно обогатяване или получаване на материални или нематериални облаги, чрез използване на служебното положение от облагодетелствувалото се лице, изпълняващо публична длъжност, както и на свързаните с него лица. По делото липсват доказателства, установяващи наличието на частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията и задълженията, осъществявани по служба като общински съветници от страна на Лилов и Бодурова по смисъла на чл. 2, ал. 2 във вр. с ал. 3 от ЗПУКИ, както обосновано е приел съда. "Южноцентрално държавно предприятие" със седалище гр. Смолян стопанисва държавните горски територии в четири административни области - Кърджали, Пазарджик, Пловдив и Смолян. В състава на предприятието влизат 43 териториални поделения, в това число 36 държавни горски стопанства и 7 държавни ловни стопанства. Както правилно е отбелязал съда, чрез гласуването на решението Лилов и Паунова не са провели свой частен интерес. За да е налице конфликт на интереси се изисква установяването по безспорен начин на съществуващ частен интерес, който от своя страна може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията на лицето, заемащо публична длъжност. Нормата не предвижда възможност за възникване на конфликт на интереси, основаващ се на хипотетично влияние. Такава възможност може да има само при установен частен интерес и обективни данни за изкривяване на изпълнението на правомощията и задълженията на лицето, заемащо публична длъжност. Целта на закона е преследването на облагата в случаите, когато тя е получена следствие заеманата публична длъжност и/или връзката със свързано лице, заемащо такава длъжност. Такива са случаите на обогатяване - лично или на свързани лица, следствие на неправомерното използване на възможностите, предоставяни от заеманата публична длъжност. Тези релевантни обстоятелства не са установени нито пред комисията, нито в съдебното производство. Неоснователни са и оплакванията, че съдът е направил незаконосъобразен извод за допуснато съществено процесуално нарушение в производството пред КПУКИ. Не се оспорва от касатора, че Лилов и Бодурова не са уведомени за изслушването пред Комисията нито лично, нито чрез упълномощен от тях представител, както и че същите не са присъствали на заседанието. Установяването на конфликт на интереси се извършва в регламентирано административно производство, със строго разписана процедура. Нормата на чл. 26 от ЗПУКИ определя съдържанието на задълженията на Комисията, като й предоставя и съответните правомощия. Изслушването на проверяваното лице и събирането на доказателства са предвидени като задължения на органа с оглед гарантиране обективност и осигуряване правото на лицето да осъществи защитата си, още повече, че това производство има санкционен характер. При това положение, законосъобразно решаващият състав е приел, че нередовното призоваване на ответниците представлява съществено процесуално нарушение в хода на процедурата пред КПУКИ. Задължение за административния орган е да спази процедурата по уведомяване на страните в административното производство, както и да представи доказателства за законосъобразното му провеждане. Страните, на които не са връчени покани за изслушване, не могат да удостоверят отрицателния факт на неуведомяването си, в какъвто смисъл са твърденията в касационната жалба. С оглед на изложено съдът намира, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да се остави в сила. Изричното направеното искане на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски съобразно представените доказателства е неоснователно, тъй като пред настоящата инстанция не е представен опис на разноските, съгласно чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Воден от горното, Върховният административен съд