Решение № 396 от 13.1.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 39, ал. 5, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ - загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.). Образувано е по касационна жалба на Висше училище по мениджмънт, гр. Варна (ВУМ), представлявано от ректора - доц. Т. Радев чрез адв. Е. Радева от Софийска адвокатска колегия, против Решение 3634/31.05.2022 год., постановено по адм. дело 8552/2020 год. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на ВУМ против Решение 80811-471/05.08.2020 год. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж (РУО на ОП НОИР) за прекратяване на Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) BG05M2OP001-1.002-0008-C04 от 30.03.2018 год. в ИСУН 2020, и ВУМ е осъдено за разноски. Твърди се, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като съдът неправилно е конституирал страните по спора, доколкото е установено, че адресати на решението за прекратяване са повече от един. Касаторът сочи, че няма данни за уведомяване на останалите адресати за издаденото решение, а само за съобщаването на акта на водещия бенефициер чрез системата ИСУН 2020, тъй като съгласно Условията за кандидатстване по процедурата той единствено има достъп до проекта чрез същата. Допълва, че съгласно чл. 2, ал. 1 от партньорското споразумение, водещият партньор има правото да представлява страните по споразумението пред Управляващия орган, но само по отношение изпълнението на дейностите по проекта, като това не освобождава административния орган от задължението да ги уведоми за производството и да им даде възможност за участие в него. Заключава, че съдът не е предоставил възможност на другите бенефициери да се конституират като заинтересовани страни, каквито те са, тъй като се касае за финансиране на неделим проект, с прекратяването на договора за финансиране на който, се засягат по един и същи начин правата на всички бенефициери. Това е довело до лишаването им от ефективен достъп до съд и нарушаване на легитимните им правни очаквания, че като страни по АДБФП, следва да са адресати на административния акт за неговото прекратяване, а оттам и наличието на възможност за самостоятелно предявяване на жалба срещу акта. Според касатора е нарушен чл. 153, ал. 1 от АПК. Алтернативно се излагат твърдения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е изследвал законосъобразността на оспорения административен акт в контекста на наведените с жалбата доводи за нарушение на административнопроизводствените правила при постановяването му, включително поради това, че производството се е развило само между единия от бенефициерите и органа. Твърдението за нарушение на материалния закон, касаторът обосновава с липсата на изложени в акта обстоятелства по отношение наличието на застрашен или увреден обществен интерес, предотвратяването или отстраняването на тежки последици от което, е мотивирало органа да прекрати договора на основание чл. 39, ал. 5 от ЗУСЕФСУ. Сочи се, че изводите на съда, че прекратяването на договора на посоченото основание следва да бъде мотивирано или от нарушаване на правилата за предоставяне на помощта (т.е. нарушение, което засяга въобще правото тя да бъде получена), или от нарушаване на правилата за нейното разходване съобразно поставените цели на проекта, стоят извън разпоредбата на чл. 39, ал. 5 от ЗУСЕФСУ. В допълнение, касаторът счита за неправилен и довода на съда, че за да е с тежки последици за обществения интерес, неизпълнението на договорните задължения от страна на бенефициера следва да представлява пречка за изпълнение целите на проекта, тъй като съгласно чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ неизпълнението на индикаторите по проекта е основание за определяне на финансова корекция, а не за прекратяване на АДБФП. Касаторът счита за необоснован извода на съда за наличието на реална възможност от настъпването на тежки последици за обществения интерес при евентуална преформулиране от страна на Одитния орган на негова констатация от системен одит на ОПНОИР по Ключово изискване 2 Подходящ избор на операциите в такава с финансово влияние, вследствие на което за Министерство на образованието и науката би възникнал допълнителен бюджетен разход в размер на 36 011 839,64 лв. Сочи, че от мотивите на решението не става ясно кой е увреденият обществен интерес, как е определено, че увреждането ще е тежко, както и че липсва връзка с твърдяното възможно неизпълнение на проекта, тъй като е налице декларация от страна на водещия бенефициер, че проектът ще бъде изпълнен дори без закупуване на процесната сграда. Касаторът счита за необоснован и несъответен на доказателствата по делото, както и в противоречие със соченото правно основание чл. 125, § 3, б. г от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година и извода на съда, съответно на административния орган, че бенефициерът не разполага с оперативен капацитет, доколкото от една страна, установяването на оперативен капацитет на бенефициера преди сключване на договор не може да се извърши посредством бъдещо несигурно събитие закупуване на конкретна сграда, а от друга в административната преписка са налични доказателства, че водещият бенефициер осигурява сграда, дори с по-добри параметри, което сочи наличието на оперативен капацитет. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспорения съдебен акт. Претендира се присъждането на разноски за двете инстанции, включително адвокатско възнаграждение, по приложен списък. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от адв. Радева, която поддържа жалбата и искането за присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответникът ръководителят на УО на ОПНОИР чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт И. Божинов, в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание излага становище за нейната неоснователност и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването и правилност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, от фактическа страна административният съд е установил, че предмет на оспорване е Решение 80811-471/05.08.2020 год. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж и ръководител на Управляващия орган на ОПНОИР, с което е прекратен АДБФП BG05M2OP001-1.002-0008-C04 от 30.03.2018 год., сключен между РУО на ОПНОИР и бенефициерите: Висше училище по мениджмънт, гр. Варна, Русенски университет Ангел Кънчев, Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей, Национална художествена академия, Институт по Биоразнообразие и екосистемни изследвания, Институт по философия и социология, Институт по океанология Фритьоф Нансен, Технически университет Варна, за изпълнение на проект с рег. BG05M2OP001-1.002-0008 Център за компетентност за интелигентни решения в креативните и рекреативните индустрии (ИНКРЕА). АДБФП е сключен въз основа на подадено на 28.02.2017 год. проектно предложение от ВУМ с партньори гореизброените организации, в което е предвидено закупуването на застроен имот, подробно описан в проектното предложение, находящ се в гр. Варна, ул. Христо Самсаров 39, в който е предвидено да бъде обособено централното звено на ЦК ИНКРЕА. Върху сградата е имало учредена договорна ипотека между трето лице и Райфайзенбанк АД през 2009 год., през 2013 год. върху имота е наложена възбрана, като през 2014 год. сградата е придобита от кредитора. Процедурата по оценка на проектните предложения в процедура BG05M2OP001-1.002 Изграждане и развитие на центрове за компетентност на ОПНОИР е започнала на 20.03.2017 год., като работата на комисията по оценка и класиране на проектните предложения е приключила на 02.03.2018 год. На 13.03.2018 год. от РУО на ОПНОИР е одобрен оценителния доклад. Въз основа на описаната хронологично в акта фактическа обстановка, съдът е установил, че на 14.03.2018 год. с писмо изх. 0451-1 на РУО от кандидата са изискани информация и документи, необходими за сключване на административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, като такива са предоставени за всички участващи в проекта организации на 26.03.2018 год. На 30.03.2018 год. между страните е подписан административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект Център за компетентност за интелигентни решения в креативните и рекреативните индустрии (ИНКРЕА), с водещ бенефициер ВУМ, по силата на който на бенефициерите се предоставя БФП в максимален размер на 13 379 129,35 лв., със срок на изпълнение на проекта от 68 месеца, считано от датата на сключване на договора, при 100% финансиране с БФП. Съдът е установил, че на 16.05.2017 год. в хода на производството по оценка на подадените в процедурата предложения, сградата, посочена за закупуване в проектното предложение на ВУМ е продадена на трето лице, за което обстоятелство не е своевременно уведомен Управляващият орган. Това обстоятелство е станало известно на РУО на ОПНОИР едва след сключване на административния договор, като към момента на представяне на документите за сключване на АДБФП не е декларирана промяна в първоначално обявените обстоятелства. От страна на водещия бенефициер до РУО са отправени предложения с няколко варианти за закупуване на други сгради, като на 29.08.2018 год. е предложено закупуването на сграда в гр. Варна, находяща се на бул. Осми приморски полк 128, за която на 04.09.2018 год. е представен пред РУО протокол от проведена на 31.08.2018 год. среща на представители на всички участващи в проекта организации, с решение централното звено на ЦК ИНКРЕА да бъде обособено в самостоятелен обект в описаната сграда. Съдът е установил, че на 07.09.2018 год. от страна на водещия партньор е подадено искане за изменение на проекта и сключения договор, касаещо замяна на първоначално предложената с проектното предложение сграда с нова, в която да бъде обособено централното звено на ЦК ИНКРЕА, като според бенефициера, параметрите и характеристиките на новия имот са еквивалентни или по-добри от тези на първоначално предвидения. Поискана е и промяна в срока за изпълнение на дейности по проекта по провеждане на независима оценка от лицензиран експерт за установяване съответствието на сградата с нормативната уредба и пазарната й стойност, която да се извърши в периода 6-8 месец от изпълнението, вместо в първоначалния 1-2 месец, както и по отношение дейността по закупуване на сградата, която да се извърши в периода 6-8 месец от изпълнението, вместо първоначалния 3-4 месец. Със свое решение от 02.10.2018 год. органът, без да се произнесе самостоятелно по искането за изменение на договора, е прекратил едностранно АДБФП. Решението за прекратяване е отменено с Решение 2650/17.04.2019 год. по адм. дело 11150/2018 год. на АССГ, оставено в сила с Решение 6193/27.05.2020 год. по адм. дело 8949/2019 год. на Върховния административен съд (ВАС), като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по искането за изменение на административния договор. В хода на висящото производство пред РУО на ОПНОИР, от страна на водещия бенефициер ВУМ е декларирано, че проектът ще бъде изпълнен успешно и е представен актуализиран график за изпълнение на дейностите. За дейност 2 Изграждане на нова специализирана научноизследователска инфраструктура на Център за компетентност ИНКРЕА и дейност 3 Закупуване на оборудване, необходимо за реализиране на специфичните научноизследователски и иновационни програми на ЦК ИНКРЕА е направена актуализация, без да се променя общата им продължителност на изпълнение, а само месеците, от които започва същото. Отправено е предложение алтернативно за сграден фонд сграда на бул. Осми приморски полк 128 в гр. Варна, където да се ситуира Централното звено на ЦК ИНКРЕА, а в учебния корпус на ВУМ в гр. Варна да бъдат разположени част от планираните лаборатории и залите за организирани събития, като в учебния корпус в гр. Добрич да бъде разположена останалата част от планираната научноизследователска инфраструктура. Съдът е установил също, че със свое Решение 80811-463/05.08.2020 год. РУО на ОПНОИР не е одобрил постъпилите искания за изменение на АДБФП, което решение е обжалвано по съдебен ред от ВУМ и отменено с Решение 2646/19.04.2021 год. по адм. дело 8553/2020 год. по описа на АССГ. С Решение 13230/23.12.2020 год. по адм. дело 6380/2021 год. на ВАС така постановеното решение е отменено и вместо това жалбата на ВУМ е оставена без уважение. Също на 05.08.2020 год. е издадено оспореното в първоинстанционното производство Решение 80811-471 на РУО на ОПНОИР, с което на основание чл. 39, ал. 5, предл. първо от ЗУСЕФСУ във вр. чл. 125, § 3, б. г от Регламент (ЕС) 1303/2013 е прекратен АДБФП от 30.03.2018 год. При горните обстоятелства, РУО е приел, че извършването на оценката на административно съответствие и допустимост, техническата и финансова оценка на проектното предложение и сключването на АДБФП с всички осем организации, са били в условия, при които имотът пететажна сграда с РЗП от 2796 кв. м., находяща се в гр. Варна, ул. Христо Самсаров 39 обект на интервенция по проекта в първоначалния му вариант, не съществува за целите на проектното предложение, тъй като вече е собственост на трето лице. Въз основа на това е направен извод, че с водещият бенефициер ВУМ, е сключен административен договор за предоставяне на БФП при липса на необходимия оперативен капацитет за изпълнение на проекта, което води до неговата недопустимост на основание чл. 125, § 3, б. г от Регламент (ЕС) 1303/2013. Органът се е позовал и на констатации от извършени на ОПНОИР одит от Европейската комисия и трети системен одит за увереност относно ефективното функциониране на системите за управление и контрол на оперативната програма от страна на Одитния орган в лицето на Изпълнителна агенция Одит на средствата от Европейския съюз (ИА ОСЕС), в окончателния одитен доклад от който, при анализ на проектното предложение с рег. BG05M2OP001-1.002-0008, е направена констатация ( 5), че съществува риск от финансиране на недопустим проект, поради липса на увереност, че кандидатът разполага с необходимия капацитет за изпълнението на проекта в съответствие с посочената разпоредба от Регламент (ЕС) 1303/2013, именно поради липсата на изискване за представяне на етап оценка за административно съответствие и допустимост (ОАСД) на доказателства за собственост (вещни права) върху обект (сграда), който е пряко свързан с изпълнение на дейностите по проекта. РУО е извел заключение, че в случай на приемане изменение във връзка с предложената друга сграда за обособяване на централно звено на ЦК ИНКРЕА, съществува сериозен риск констатацията да се превърне в такава с финансово влияние, като не бъде сертифицирана цялата стойност по АДБФП в размер на 13 379 129,35 лв., както и да бъде наложена плоска финансова корекция в размер на 10% върху стойността на всички сключени по процедура BG05M2OP001-1.002 Изграждане и развитие на центрове за компетентност договори, с общ размер от 226 327 102,86 лв. (максимален размер на 10% финансова корекция 22 632 710,29 лв.). Прието е, че осигуряването от националния бюджет на средства в размер над 13 млн. лв. за финансирането на проекта, с водещ бенефициер ВУМ, който не отговаря на изискванията по чл. 125, § 3, б. г от Регламент (ЕС) 1303/2013, както и за покриване на наложена финансова корекция в размер на над 22 млн. лв., би довело до допълнителни разходи за бюджета на първостепенния разпоредител Министерство на образованието и науката от над 36 млн. лв., в условията на глобална пандемия, свързана с разпространението на COVID-19 и предизвиканите от нея дългосрочни негативни социално-икономически ефекти, което би довело до тежки неблагоприятни последици за обществения интерес, изразяващи се в отклоняване на бюджетни ресурси в посока различна от усилията за преодоляване на здравните, социалните и икономическите последици от кризата, и в този смисъл водещи до застрашаване живота и здравето на хората, осигуряването на работни места и преодоляване на загубите от производствен потенциал в различните сектори. При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните и в настоящото производство, съдът е приел от правна страна, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, във валидна писмена форма, като се е позовал на чл. 6, т. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж, съгласно която изпълнителният директор е ръководител на Управляващия орган на ОПНОИР, както и на разпоредбите на чл. 24, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 39, ал. 5 от ЗУСЕФСУ, съгласно които решението ръководителя на управляващия орган за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ се обективира в административен договор, а последният може да бъде прекратен едностранно от РУО при наличието на специална цел предотвратяване или отстраняване на тежки последици за обществения интерес. Съдът е посочил, че за да е с тежки последици за обществения интерес, нарушението (или неизпълнението на задълженията по договора) следва да бъде обосновано от органа по начин, че последиците от него да рефлектират пряко върху основните ценности на Съюза или да представляват пречка за изпълнение целите на проекта. Прекратяването на договора на основание чл. 39, ал. 5 от ЗУСЕФСУ следва да бъде мотивирано от органа или с нарушаване на правилата за предоставяне на помощта (т.е. нарушение, което засяга въобще правото тя да бъде получена), или с нарушаване на правилата за нейното разходване съобразно поставените за проекта цели, като във всички случаи следва да е установено от органа нарушаване или застрашаване на обществен интерес или друг факт от правната действителност, който пряко и непосредствено рефлектира върху постигане целите на проекта при спазване основните ценности на Съюза. Като е анализирал нормата на чл. 125, § 3, б. г от Регламент (ЕС) 1303/2013 съдът е приел за правилен извода на РУО, че са налице предпоставките на визираното от органа основание за прекратяване на договора. Аргументирал се е с това, че с одобряване на проектното предложение на водещия партньор ВУМ, е възникнало правото да се сключи договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, като бенефициерът носи отговорност за изпълнение на проекта и постигане на неговите цели, така както е заложено в договора. От това следва задължението му да осигури необходимите ресурси, ефективност, прозрачност и добросъвестност при изпълнението на предвидените дейности, като изпълнява според одобреното проектно предложение. Посочил е, че от страна на органа е мотивирано влиянието на предвидената за закупуване определена сграда върху извършената ОАСД, ТФО и последващото сключване на административния договор, без самата сграда да е била обект на оценка, като при това положение договорът за финансиране и сключен при изначална невъзможност за кандидата, впоследствие бенефициер, да я закупи, независимо, че преди сключване на договора самият кандидат е подал информация на РУО в противоположна посока. Посочил е също, че независимо, че предвиденият бюджет за закупуване на самата сграда, доизграждането и оборудването на Централното звено на ЦК ИНКРЕА са на обща стойност 7 483 701 лв. или 56% от общата стойност на договора, доколкото са средства за научноизследователска инфраструктура, организирана като мрежа от ресурси, но с концентрация именно в централното звено в град Варна, то заложеното в проектното предложение относно конкретната сграда е от съществено значение за постигане на специфичната цел на проекта, а оттам и на един от приоритетите на самата оперативна програма. Съдът е намерил, че от страна на органа е аргументирана вероятността от настъпване на тежки последици за обществения интерес. На първо място, с оглед недопустимостта на изменението на проекта относно предвидената за закупуване сграда и невъзможността да се постигнат целите на проекта при това положение, включително като се е позовал на Решение 13230/23.12.2021 год. на ВАС по адм. дело 6380/2021 год. На следващо място, с риска от преквалифициране на констатация 5 от извършения от ИА ОСЕС трети системен одит относно Ключово изискване 2 Подходящ избор на операциите като такава с финансово влияние, което би довело до несертифициране на разходите по проекта, както и налагане на плоска финансова корекция, с което би се утежнил бюджетът на Министерство на образованието и науката с 36 011 839,64 лв. Според съда, по този начин е аргументирана високата степен на опасност от настъпване на тежки последици, включително техния приблизителен размер, като е извършено позоваване на заключенията от извършените до момента одити на оперативната програма от ЕК и ИА ОСЕС, в които са изведени констатации по Ключово изискване 2, включително с налагане на плоска финансова корекция върху верифицираните разходи по одобрените по три засегнати процедури проекти. За обоснован е приет и изводът на административния орган, че бенефициерът не отговаря на изискванията на чл. 125, § 3, б. г от Регламент (ЕС) 1303/2013. Съдът споделя аргументите на органа, че проектът е одобрен след като оценителната комисия при извършване на ОАСД и ТФО е взела предвид декларирания и описан от кандидата в проектната обосновка оперативен капацитет, включително готовността му при получаване на финансиране, да инвестира в закупуването на точно определена сграда и оборудване (научна инфраструктура), съобразено с нея, в резултат на което по проекта ще бъде изпълнена конкретна научна програма до 31.12.2023 год. Решението на органа, според съда, съдържа конкретни фактически обстоятелства с оглед извършената оценка по одобрените критерии за ОАСД и ТФО, свързани с оперативния капацитет на кандидатите, като закупуването на конкретната сграда има съществено влияние за постигането им. Съдът отхвърля като неоснователно твърдението на жалбоподателя, че не е дадена възможност на другите организации да участват в производството, с довода, че правният интерес е личен, като никой не може от свое име да търси съдебна защита на чужди права, позовавайки се и на Тълкувателно решение 3 от 16.04.2013 год. по тълк. дело 1/2012 год. на Общото събрание съдиите от І и ІІ колегия на Върховния административен съд. Аргументирал е този си извод с разпоредбите на сключения между осемте организации Договор за партньорство от 18.01.2017 год., изменен с Допълнително споразумение 1 от 17.07.2018 год., съгласно който страните се споразумяват Водещата организация (в лицето на ВУМ) да ги представлява пред Управляващия орган по всички въпроси, свързани с изпълнението на дейностите по проекта, както и да координира неговото изпълнение. Приел е, че няма нарушение и на административнопроизводствените правила във връзка с уведомяването за издаване на акта, като се е позовал на нормата на чл. 22, ал. 3 от ЗУСЕФСУ. Мотивиран от горното, съдът е приел, че оспореният пред него акт е законосъобразен и е отхвърлил жалбата на ВУМ като неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Касационната инстанция намира за необходимо да направи следните уточнения: Твърдението на касатора за недопустимост на съдебното решение е неоснователно. Изложените доводи в подкрепа на това твърдение са в две насоки: допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, поради неучастие на останалите бенефициери в производството по прекратяване на административния договор и пропуск да им бъде съобщено решението, и допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради неконституиране на останалите бенефициери като заинтересовани страни, в нарушение на чл. 153, ал. 1 от АПК. Тези доводи на касатора не съответстват на закона. ЗУСЕФСУ въвежда специални правила за провеждане на производствата по издаване на общи и индивидуални административни актове по предоставянето на безвъзмездна финансова помощ. Съгласно чл. 22, ал. 2 от с.з. производства пред управляващите органи по този закон може да се провеждат и посредством ИСУН при условия и по ред, определени с акта по чл. 23. Изрично чл. 22, ал. 3 от ЗУСЕФСУ сочи, че когато производствата пред управляващите органи по този закон се провеждат посредством ИСУН, съобщаването на индивидуалните административни актове, издадени в тези производства, се извършва чрез съобщение в ИСУН до съответния кандидат или бенефициент, като към съобщението е прикачен съответният акт. Актът се счита за връчен с изпращането на съобщението в ИСУН. За целите на производството по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, включително изпълнението на сключен административен договор въз основа на одобрено проектно предложение, неговото изменение и/или прекратяване в процедура BG05M2ОP001-1.002 е предвидено в случаите на обединение от допустими кандидати под формата на партньорство, което не е регистрирано съобразно действащото законодателство и което се състои от публични и/или частни научни организации и/или висши училища и/или техни основни звена, по смисъла на т. 11, б. А и б. Б от Условията за кандидатстване (УК), да се сключва Договор за партньорство по одобрен образец, като се определи водеща организация, която представлява допустим кандидат по т. 11, б. А от УК. С подаването на проектното предложение от водещата организация в лицето на ВУМ, е изразено съгласие за получаване на изявления от страна на управляващия орган чрез информационната система посредством създадения за водещата организация потребителски профил. Поради изложеното, действията във всички производства, свързани с предоставянето на помощта, проведени посредством този профил, следва да се считат за надлежно извършени, а съобщаването на решението на РУО на ОПНОИР за прекратяване на административния договор за редовно по отношение на всички бенефициери. Изложеното по-горе относно твърдението на касатора за допуснати от органа нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като производството се е развило единствено между един от бенефициерите по договора и административния орган, обосновава неоснователност при същите аргументи на твърдението му за неправилност на оспореното пред настоящата инстанция решение на основание допуснати съществени съдопроизводствени нарушения и необоснованост. Настоящият състав не споделя възражението, че съдът не е изследвал законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 от АПК, съобразно правомощието си по чл. 168, ал. 1 от АПК, въз основа на представените и приети по делото доказателства от страните и в частност спазването на административнопроизводствените правила. Не се споделят и доводите на касатора за неправилност на първоинстанционното решение, поради несъобразяване с материалния закон. В оспореното решение органът се е позовал на чл. 39, ал. 5 от ЗУСЕФСУ и чл. 125, § 3, б. г от Регламент (ЕС) 1303/2013. Чл. 39, ал. 5 от ЗУСЕФСУ предвижда едностранно прекратяване на административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор, за да се предотвратят или отстранят тежки последици за обществения интерес. Като се има предвид легалната дефиниция на административен договор, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗУСЕФСУ, правилно съдът отбелязва, че следва да е налице нарушение или неизпълнение на задължения по договора, обективното настъпване на който факт да влече тежки последици за обществения интерес, доколкото и самото сключване на административен договор изисква наличието на значим обществен интерес (чл. 19а, ал. 1 от АПК). Предвид целта на предоставяне на безвъзмездната финансова помощ чрез средства от ЕСИФ, правилно съдът отбелязва, че за да е с тежки последици, този факт следва да е обоснован от органа по начин, че последиците от него да рефлектират пряко върху основните ценности на Съюза или да представляват пречка за изпълнение на целите на проекта. Прекратяването на договора на посоченото основание следва да бъде мотивирано или от нарушаване на правилата за предоставяне на помощта (т.е. нарушение, което засяга въобще правото тя да бъде получена), или от нарушаване на правилата за нейното разходване съобразно поставените цели на проекта. Във всички случаи обаче органът следва да установи нарушаване или застрашаване на обществен интерес или друг факт от правната действителност, който пряко и непосредствено рефлектира върху постигане на целта на проекта при спазване на основните ценности на Съюза. Настоящата инстанция споделя направения от съда извод, потвърждаващ извода и на административния орган, че не са налице предпоставките на чл. 125, § 3, б. г от Регламент (ЕС) 1303/2013, тъй като е установено, че в действителност бенефициерът не разполага с изискуемия оперативен капацитет за да изпълни одобреното проектно предложение. В това отношение органът е изложил конкретни фактически обстоятелства, възникнали преди подаване на проектното предложение и установени впоследствие, както и такива, възникнали в хода на изпълнението на административния договор, включително в проведени пред органа производства по искане от страна на бенефициера за изменение на административния договор, в контекста на предвидената за закупуване от бенефициера сграда, находяща се в гр. Варна, ул. Христо Самсаров 39, осъществяването на което още към момента на оценяване на подаденото проектно предложение и преди сключване на административния договор въз основа на одобреното предложение, е било вече неосъществимо. Анализът на конкретните дейности, заложени в проектното предложение е обосновал законосъобразния извод на административния орган, споделен и от съда, че проектното предложение е обвързано и обосновава съответствието си с условията за допустимост с конкретно предвидената сграда за изграждане на централното звено на центъра за компетентност. Всички предвидени дейности, касаещи визираната в проектното предложение сграда, са оказали значително влияние при изготвянето и при извършения финансов анализ, финансова обосновка, план за финансиране, съдържащ индикативен бюджет за развитието на центъра за срок от 10 години, и източниците за финансиране на разходите. Отпадналата възможност за нейното придобиване обуславя несъответствие на проектното предложение в частта относно капацитета на кандидата с критериите за допустимост. Безспорно е установено, че кандидатът е бездействал и не е уведомил УО на ОПНОИР за настъпилата промяна в обстоятелствата по отношение предвидената за закупуване сграда и настъпилата обективна невъзможност същата да бъде придобита в собственост. Следва извода, че бенефициерът водеща организация, не е разполагал в действителност с изискуемия оперативен капацитет за изпълнение на проекта, което води до неговата недопустимост на основание чл. 125, § 3, б. г от Регламент (ЕС) 1303/2013. Не е налице твърдяното противоречие между изложените факти и соченото от органа правно основание по чл. 125, § 3, б. г от Регламент (ЕС) 1303/2013, доколкото именно невъзможността за придобиване на конкретната сграда и замяната й с друга сочи на липсата на изискуемия оперативен капацитет за изпълнение на проекта, а оттам и недопустимост на операцията. В контекста на тази недопустимост от страна на административния орган е извършена и преценка на възможните последици от финансирането на операцията (проекта), като са взети предвид констатациите и заключенията от извършените на оперативната програма одити, както от Европейската комисия, така и от националния одитен орган ИА ОСЕС. Неоснователни са наведените в тази връзка доводи от касатора изложените както от органа, така и от съда мотиви са с оглед предотвратяването настъпването на тежки последици за обществения интерес чрез прекратяването на договора на основание чл. 39, ал. 5 от ЗУСЕФСУ, без да са навеждани твърдения за настъпила реална вреда. Правилно съдът приема, че от страна на органа е обоснована вероятност в голяма степен от настъпване на тежки последици за обществения интерес, включително с посочване на техния размер, доколкото евентуалното финансиране на проекта би могло да доведе до промяна в одитното заключение на ИА ОСЕС от извършения трети системен одит чрез преквалифициране на констатацията за недопустимост на проекта от такава без финансово влияние, в такава с финансово влияние. Като са взети предвид предходни констатации и заключения по одитни доклади на същия орган, включително въз основа на одитни констатации на ЕК, административният орган обосновано е предположил, че такова действие би довело не само до отказ от сертифициране на всички разходи по проекта в размер на 13 379 129,35 лв., съответно поемането им от бюджета на първостепенния разпоредител Министерство на образованието и науката, но и до налагането на плоска финансова корекция от 10% върху разходите по всички сключени договори по процедура BG05M2OP001-1.002 Изграждане и развитие на центрове за компетентност в размер на 226 327 102,86 лв. или 22 632 710,29 лв. Общият размер на финансовите средства, за които би могло да възникне необходимост от поемането им от бюджета на МОН, респективно от държавния бюджет, възлизащ на 36 011 839,64 лв., сам по себе си следва да се приеме за тежка последица от финансов характер. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че обжалваното решение не страда от визираните от касатора пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане от ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащане на правната помощ, следва ВУМ да бъде осъдено да заплати в полза на Изпълнителна агенция Програма за образование юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издател на акта, такова в размер на 360 (триста и шестдесет) лева.