Решение № 7409 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7955/2010 г.

Решение № 7409 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7955/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Верка Тодорова Костова против заповед № РД - 26 - 210 от 25.05.2010 г. на министъра на отбраната, с която служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателката поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е извършено реално съкращаване на длъжността и служебните функции, изпълнявани от нея, са запазени. Моли заповедта да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - министърът на отбраната оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира и заплащане на възнаграждение с оглед осъщественото от юрисконсулт процесуално представителство в процеса. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателката Костова е назначен като държавен служител на длъжност "главен експерт" в сектор "Разпореждане", отдел "Управление и разпореждане с имоти", главна дирекция "Инфраструктура на отбраната" на Министерство на отбраната, като заема една от седемте щатни бройки за длъжността в този сектор (длъжностно разписание към 24.05.2010 г., поименно длъжностно разписание). Длъжността, изпълнявана от служителката, е с ниво Б4 съгласно Единния класификатор на длъжностите в администрацията, пряко е подчинена на началника на сектора, има за цел реализация на недвижимите имоти частна държавна собственост и включва като основни задължения изготвяне на документи за провеждане на търгове за продажба на имоти, участие в комисии по провеждане на търгове и оформяне на крайните документи във връзка с продажбата (длъжностна характеристика). С ПМС № 54/2010 г., в сила от 25.05.2010 г., е приет нов Устройствен правилник на Министерството на отбраната (обн. ДВ бр. 27/2010 г.), с който е предвидено, че администрацията е структурирана в звена, отдели дирекции и Инспекторат (чл. 13, ал. 1 от правилника), посочени са и са определени функциите на отделите дирекции в общата и специализираната администрация. Въз основа на правилника и в съответствие с правомощията си по чл. 14 от правилника министърът на отбраната утвърждава на 17.05.2010 г. ново длъжностно разписание № АМ - 242, в сила от 25.05.2010 г. Главна дирекция "Инвестиции в отбраната" е структурирана в 8 отдела, от които 4 са териториални звена (чл. 27, ал. 2 от правилника), като общата численост на дирекцията е намалена от 183 щатни бройки на 138 бройки. Създаден е отдел "Управление на недвижимата държавна собственост" с два сектора: "Преобразуване и разпореждане " и "Анализ и охрана". Съгласно новото длъжностно разписание в отдел "Преобразуване и разпореждане" са предвидени 6 бр. за длъжността "главен експерт", като на трима от тях са възложени като основни задължения изготвяне на документи за провеждане на търгове за продажба на недвижими имоти, участие в комисии по провеждане на търгове, както и функции по огледи и въводи в държавни имоти, контрол върху състоянието на предоставени под наем имоти и изпълнението на условията на наемните договори (длъжностни характеристики, заключение на вещото лице по изслушаната съдебно- кадрова експертиза). На основание описаните структурни промени със заповед № РД - 26-210 от 25.05.2010 г. на министъра на отбраната, предмет на оспорване в настоящото производство, служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено, считано от 25.05.2010 г., на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице, за което административният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108 от ЗДСл орган (министърът на отбраната е орган по назначаването), в предвидената в същия текст писмена форма, съдържа посочените в нормата реквизити, включително фактическото и правно основание за прекратяване на правоотношението и при спазване на административнопроизводствените правила. При постановяване на заповедта са спазени и материалноправните предпоставки, предвидени в закона. Административният акт е издаден на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, текст който предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. Следователно, за да възникне основанието, предвидено в цитирания текст, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. В случая настоящият съдебен състав приема, че изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл са изпълнени. Служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено след като с ПМС 54/2010 г. приет нов Устройствен правилник на Министерството на отбраната и утвърденото във връзка с това ново длъжностно разписание, в сила от 25.05.2010 г. С последното са извършени организационни и длъжностни промени в главна дирекция "Инфраструктура на отбраната". Съгласно длъжностното разписание, считано от 25.05.2010 г., отдел "Управление и разпореждане с имоти" престава да съществува. Дейностите, осъществявани от отдела, свързани с управлението на държавната собственост са запазени и се изпълняват от отдел "Управление на недвижимата държавна собственост". Длъжността "главен експерт", заемана от жалбоподателката, е запазена, включена е в сектор "Преобразуване и разпореждане" на посочения отдел, но броят на служителите е намален, като е премахната една щатна бройка за длъжността. Основните функции на длъжността, заемана по предходното длъжностно разписание от жалбоподателката, свързани с подготовка на документи и участие в търгове за продажба на имоти, са запазени и са включени като част от функциите и служебните задължения на три от длъжностите "главен експерт" в сектор "Преобразуване и разпореждане" в отдел "Управление на недвижимата държавна собственост". Поради всички изложено съдът приема, че е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателката длъжност. Действително длъжността продължава да съществува като нормативна позиция в новото щатно разписание на длъжностите, но е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. При липсата на законово задължение за подбор между служителите, които са изпълнявали длъжността, преценката за това кои от тях ще останат и кои ще бъдат съкратени е изцяло от компетентността на административния орган, същата е за целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Допълнително следва да се посочи, че длъжността, заемана до съкращението от жалбоподателката не съществува и като система от функции и задължения. Действително основните задължения по подготовката на документи и участие в комисии за провеждане на търгове са запазени, но заедно с други функции са включени в задълженията за длъжността "главен експерт" в сектор "Преобразуване и разпореждане" на отдел "Управление на недвижимата държавна собственост", т. е. тези длъжности се характеризират с по-широк обем компетентности от длъжността, изпълнявана от жалбоподателката. Обстоятелството дали същата притежава необходимата професионална квалификация за заемане на някоя от длъжностите в новия сектор и отдел няма отношение към законосъобразността на съкращаването, поради което доводите и доказателствата в тази насока не следва да бъдат обсъждани. Всичко изложено мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката, поради което правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение е осъществено в съответствие със закона. Оспорената заповед е законосъобразна, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена. С оглед изложеното и направеното искане жалбоподателката следва да заплати на Министерството на отбраната сумата 150.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение