Решение № 14891 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8677/2011 г.

Решение № 14891 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8677/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Транспортна централна лекарска експертна комисия (ТЦЛЕК) при Националната многопрофилна транспортна болница (НМТБ) "Цар Борис III" - гр. София, чрез упълномощения адвокат Георги Димитров, против решение № 1141 от 14.03.2011 г., постановено по административно дело № 8582 от 2010 г. на Административния съд - София-град, с което по жалба на Бечо Танев Гигов от гр. Пловдив е отменен протокол № 253 от 27.05.2010 г., издаден от касатора в частта, с която е определен срок от една година след изтичането на който Гигов подлежи на преосвидетелстване. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК - нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и се претендира присъждане на разноски. Ответникът - Бечо Танев Гигов от гр. Пловдив, оспорва касационната жалба и моли атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - София-град, по реда на чл. 145 и сл. от АПК, е оспореният от Бечо Танев Гигов - настоящ ответник по касация, протокол № 253 от 27.05.2010 г. на ТЦЛЕК при НМТБ "Цар Борис III" - гр. София, в частта му, с която е прието, че същият подлежи на преосвидетелстване и следва да се яви за нов преглед след една година. С обжалваното решение Административният съд - София-град, е отменил протокол № 253 от 27.05.2010 г. на ТЦЛЕК в оспорваната му част, като е приел, че същият е издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - при пълна липса на мотиви, което е самостоятелно основание за отмяна - чл. 146, т. 2 АПК. В допълнение е посочил, че процесният протокол е издаден и в противоречие с влязло в сила решение № 67 от 08.01.2010 г. по административно дело № 1671 от 2009 г. по описа на Административния съд - София-град. Решението е правилно. Съдът е изяснил релевантните по спора факти и обстоятелства, обсъдил е относимите доказателства и доводите на страните, въз основа на което е извел обосновани изводи от фактическа и правна страна, които се споделят от настоящия тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение. От фактическа страна е установено, че Бечо Гигов бил хоспитализиран в Многопрофилна Транспортна болница - гр. Пловдив, с диагноза: МСБ. Исхемичен инсулт в басейна на лявата средна мозъчна артерия. Латентна десностранна Ц. хемипареза и придружаващи заболявания: Артериална хипертония гр. II, Хиперлепидемия. На това основание същият бил освидетелстван за установяване на физическа годност като водач на моторно превозно средство (МПС). Видно от данните по делото в първоначалния протокол № 299 от 07.06.2007 г. ТОЛЕК - гр. Пловдив, дал заключение, че Гигов бил годен за водач на МПС от категория "В", за срок от 2 години и негоден за водач на МПС от категория "М", "С", "Д", "Т", "Е" и "А". При последвалото административно оспорване на това решение на ТОЛЕК пред ТЦЛЕК, с протокол № 508 от 06.12.2007 г., ТЦЛЕК определил Гигов като "годен" за водач на МПС категории "В" и "С" и приел, че последният подлежал на нов преглед след една година. Установено е, че това ново преосвидетелстване било извършено с протокол № 486 от 04.12.2008 г. на ТЦЛЕК, който отново определял Гигов като "годен" за водач на МПС категории "В" и "С" и че последният подлежал на преосвидетелстване след две години. Това решение на ТЦЛЕК било оспорено по съдебен ред и с влязло в сила решение № 67 от 08.01.2010 г., постановено по адм. дело № 1671 от 2009 г. Административният съд - София-град, е отменил протокол № 486 от 04.12.2008 г. на ТЦЛЕК и върнал административната преписка за ново произнасяне съобразно мотивите на съдебния акт. Съдът се е позовал изцяло на заключението на вещите лица, според които здравословното състояние на Гигов позволявало да бъде водач на МПС от категории "Д", "Е", "Т", "М", "В" и "С". Посочил е, че незначителната хиперметропия (далекогледство) не било пречка да упражнява професията на водач на МПС, дори и да шофира с предписаната му корекция. На основание цитираното съдебно решение ТЦЛЕК е постановил процесния протокол № 253 от 27.05.2010 г., по силата на който ответникът по касация бил определен като "годен" за водач на МПС категории "В", "С", "Д", "Е", "М", "Ттр." и подлежал на преосвидетелстване след една година. Протокол № 253 от 27.05.2010 г. на ТЦЛЕК при НМТБ "Цар Борис III" - гр. София, предмет на съдебното производство пред АССГ, е издаден на основание чл. 8, ал. 2 от Наредба № 31 от 26.07.1999 г. за изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и във вр. с чл. 5, ал. 3, т. 1 от Правилника за устройството и дейността на многопрофилните транспортни болници към Министерството на транспорта (обн. ДВ, бр. 59 от 03.07.2001 г., загл. изменено ДВ, бр. 96/2005 г., в сила от 01.12.2005 г.). С посочения протокол се дава заключение по отношение на освидетелстваното лице Бечо Гигов, че същият е "годен" да управлява МПС категория "В", "С", "Д", "Е", "М", "Ттр.", като кормува с корекционни очила и подлежи на преосвидетелстване след една година. Изискванията за физическа годност към водачите на МПС и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории е регламентирана в Наредба № 31/26.07.1999 г. за изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за управление на МПС, издадена от министъра на транспорта и министъра на образованието и науката (обн., ДВ, бр. 69 от 03.08.1999 г., в сила от 01.09.1999 г.). Съгласно чл. 8 от наредбата, спорните и особени случаи при установяване физическата годност на водачите и на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС се решават от транспортните областни лекарски експертни комисии (ТОЛЕК) и транспортната централна лекарска експертна комисия (ТЦЛЕК). Дейността на ТОЛЕК и ТЦЛЕК е уредена в чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от Правилника за устройството и дейността на многопрофилните транспортни болници към Министерство на транспорта, издаден на основание чл. 35, ал. 3, т. 2 от Закона за лечебните заведения и приет с Постановление № 163 от 20.06.2001 г. на Министерския съвет. По силата на чл. 3, ал. 2, т. 4 от този правилник многопрофилните транспортни болници извършват специфични за сферата на Министерството на транспорта дейности по освидетелстване, преосвидетелстване и издаване на решения по спорните случаи на преценка по медицински показатели на годността на кандидатите за работа и на работещите в железопътния, въздушния, водния и автомобилния транспорт, в сферата на съобщенията и на водачите на моторни превозни средства. Видът на актовете, които издават тези органи и тяхната обжалваемост са уредени в чл. 8 от Наредба № 31/26.07.1999 г. за изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за управление на МПС, издадена от министъра на транспорта и министъра на образованието и науката. Издаваните от ТОЛЕК и ТЦЛЕК актове имат характер на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК като тези, издавани от ТОЛЕК подлежат на административно обжалване пред ТЦЛЕК, а заключенията на последните подлежат на обжалване по съдебен ред. Като индивидуален административен акт процесният протокол № 253 от 27.05.2010 г., издаден от ТЦЛЕК, следва да съдържа правните и фактическите основания за издаването му. Член 8, алинея 2 от Наредба № 31/26.07.1999 г. изрично предвижда, че лицата, получили заключение за физическата си годност за водач на моторни превозни средства се освидетелстват отново от същата комисия само при необходимост. Но преценката на ТЦЛЕК дали е нужно конкретното освидетелствано лице да се яви отново на преглед следва да бъде мотивирана и в издадения протокол следва да бъдат посочени основанията, довели до заключението на комисията за необходимостта от ново освидетелстване и как е определила периода. При безспорно установените факти и обстоятелства по делото, правилен е изводът на съда, че в случая административният орган не е изложил никакви мотиви относно това какви факти и обстоятелства е преценил, че обуславят необходимостта Бечо Танев Гигов да премине на преосвидетелстване отново и то след определен на една година период. Разпоредбата на чл. 59, ал. 1 АПК задължава административния орган при издаване на акта да мотивира същия. Нормата на чл. 59, ал. 2 АПК изброява задължителните реквизити, които следва да съдържа административния акт, без които същият не може да има валидно действие. Един от тях е този по т. 4 на ал. 2 на чл. 59 АПК, според който административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за неговото издаване. В конкретния случай, не са спазени точно тези изисквания на закона, което от една страна не позволява на страните в административното производство да се запознаят с причините за издаване на административния акт а от друга, не позволява на съда да извърши контрол за нейната законосъобразност. Непосочването на мотиви относно необходимостта от преосвидетелстване и основанията на комисията периодът да бъде определен на една година съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 АПК, поради което правилно е прието, че поради този порок издаденият протокол се явява незаконосъобразен. След като законодателят е предвидил повторното освидетелстване да се извършва само при необходимост (чл. 8, ал. 4 от наредбата), то административният орган е бил длъжен да обоснове какво в конкретния случай налага тази необходимост, в противен случай решаващият съд не би могъл да прецени дали административният орган е упражнил правомощието си в съответствие с целите на закона. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че преосвидетелстването се налага предвид установени при лицето заболявания по смисъла на т. I и/или т. II от Приложение № 1 към чл. 5, ал. 2 от Наредба № 31, които да изискват непрекъснато проследяване. Още повече, че в мотивите на съдебния акт, послужил като основание за издаване на протокола, съдът се е позовал изцяло на приетата и неоспорена съдебно-медицинска експертиза. В решение № 67 от 08.01.2010 г. по административно дело № 1671 от 2009 г. на Административния съд София-град изрично е посочено, че здравословното състояние на Бечо Танев Гигов по отношение на неврологичните заболявания към 04.12.2008 г., позволява и не нарушава годността му да бъде водач на МПС от категории "М", "С", "Д", "Ттр.", "Е" и "В", а по отношение на зрението също няма противопоказания да упражнява професия на водач на МПС от всички категории. Предвид изложеното не са налице основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт и като правилен той следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,