Решение № 14392 от 1.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5712/2013 г.

Решение № 14392 от 1.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5712/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Майн-А-Васил Александров", с. Златитрап, срещу Решение № 516/06.03.2013 г., постановено по адм. дело № 444/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № 161103666/28.10.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 53/18.01.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че органите по приходите са подходили формално при осъществяване на насрещните проверки на доставчиците по процесните фактури и единствено в резултат на неоткриването на адресите им на управление са приели, че спорните доставки не са осъществени. Сочи, че плащането по тях е доказано с представените фактури и фискални бонове, но съдът не е съобразил същите при постановяване на атакувания съдебен акт. Навежда довода, че са доказани всички кумулативно изискуеми предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит по процесните фактури, а органът по приходите, който носи доказателствената тежест за това, не е установил, че спорните доставки не са реално осъществени. В тези насоки излага подробни съображения в жалбата и моли касационната инстанция да отмени атакуваното решение, като вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени обжалвания РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив с писмена защита излага становище за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. С обжалваното Решение № 516/06.03.2013 г., постановено по адм. дело № 444/2012 г., Административен съд - Пловдив е отхвърлил оспорването на ревизионен акт /РА/ № 161103666/28.10.2011 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 53/18.01.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който за периода 01.11.2006 - 28.02.2011 г. на касатора е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на главници и лихви, възлизащ на сумата от 33 670,80 лв. За да достигне до крайния правен извод за законосъобразност на атакувания РА, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка, в резултат на което и съобразно събраните в хода на съдебното производство доказателства, е обосновал заключението си, че доставките, обективирани в процесните фактури, не са реално осъществени. В частност този извод е относим към фактури, издадени от "Милкони МГМ" ЕООД, с предмет - доставка на авточасти и извършване на авторемонтни услуги; фактура, издадена от "Валстройтранс" ЕООД, с предмет на доставката - авточасти; фактура, издадена от "Мойпан" ЕООД с предмет на доставката - мобилни апарати, фактури, издадени от "Инвест ВГ" ЕООД, "Металстрой БГ" ЕООД, "Рай Сил" ЕООД и "Уайт Хаус" ЕООД, всички с предмет на доставките - авточасти. Въз основа на съставените протоколи за извършени насрещни проверки, административният съд е приел, че "Милкони МГМ" ЕООД, "Валстройтранс" ЕООД и "Мойпан" ЕООД не са открити на адреса за кореспонденция и не са представили изискваните документи. Доставчиците "Инвест ВГ" ЕООД "Металстрой БГ" ЕООД, "Рай Сил" ЕООД и "Уайт Хаус" ЕООД също не са представили изисканите им при осъщствяване на насрещната проверка документи. Установено е, че всички спорни фактури са отразени в дневниците за продажби и СД на доставчиците за съответния данъчен период. При тези фактически констатации съдът е съобразил, че в тежест на ревизираното лице е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за признаване на претендираното от него право на приспадане на данъчен кредит, сред които е и реалното осъществяване на спорните доставки. След като е обсъдил представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, решаващият състав е приел, че не е установена материалната, кадровата и техническата обезпеченост на доставчиците за извършване на доставките, в резултат на което не би могло да се приеме, че са те са реално извършени. Поради това е счел, че данъкът по процесните фактури е начислен неправомерно и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за ревизираното лице не е възникнало право на данъчен кредит по тях. Настоящият състав намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Правилни са констатациите на съда, че от събраните в хода на ревизионното производство доказателства не се установява реалното извършване на доставките по посочените фактури. Доказателствената тежест за това лежи именно върху ревизираното лице, в качеството му на страна, която претендира принадлежността на спорното субективно право и твърди осъществяването на положителен факт от обективната действителност. Само по себе си издаването на фактури и фискален бон за плащане за част от спорните доставки не установява извършването на посочените услуги и прехвърлянето на собствеността върху конкретизираните стоки, поради което обоснован и материално законосъобразен е изводът на съда, че процесните доставки не са реално осъществени. Това заключение не се базира единствено на мотива, че доставчиците не са открити на декларираните от тях адреси, а на неустановеността на тяхната материалната обезпеченост със стоките, предмет на доставките, на редовността на водене на счетоводствата им, както и на фактическото приемане на извършените услуги от получателя, респективно - предаването на стоките, поради което релевираните в жалбата в тази насока доводи са неоснователни. По отношение на издадените от "Милкони МГМ" ЕООД фактури от 2007 г. соченото от касатора Решение на СЕС по дело С-324/11 г. е тълкувателно приложимо, но същото не променя правилността на извода за неустановеност на извършване на процесните услуги, тъй като той не е основан единствено на липсата на доказателства за кадрова обезпеченост на доставчика. При недоказаност на редовността на воденото счетоводство обосновано съдът не е кредитирал всички представени в тази връзка частни свидетелстващи и диспозитивни документи. Допуснатата в тази връзка СсчЕ не е проведена поради процесуалното бездействие на ревизираното лице да внесе определения за вещо лице депозит, в резултат на което правилно неустановените релевантни факти и обстоятелства са приети за неосъществени. Материалнозаконосъобразен е и изводът на съда относно издадената от същия доставчик фактура от 2006 г., с която е отказано признаване на правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). Досежно обективираната в нея доставка в касационната жалба не се съдържат конкретни доводи, а изложените в първоинстанционното решение мотиви за установеност на фактическия състав на визираната норма изцяло се споделят и от настоящия състав. Неоснователна е тезата на касатора за реалност на доставките по фактурите, издадени от "Уайт Хаус" ЕООД. При неустановеност на материалната обезпеченост на доставчика и неизвършена проверка в неговото счетоводство, обосновано административният съд е приел, че съвкупният анализ на събраните доказателства не установява обективното осъществяване на доставките. Отново поради недоказаност на редовното водене на счетоводството на доставчика "Металстрой БГ" ЕООД събраните относими писмени доказателства обосновано не са кредитирани от съда. Неоснователен е доводът на касатора, че решаващият състав не се е съобразил с посочените в жалбата и тълкувателно приложими поради сходство на фактическия състав Решения на СЕС, тъй като същите са подробно обсъдени в мотивите на решението. Изложеното както по отношение на издадените РА на доставчиците, така и относно необходимостта националният съдия да провери доколко събраните доказателства установяват реалното извършване на доставките напълно съответства на тълкуванията в коментираните съдебни актове на СЕС и напълно се споделя от настоящия състав, поради което е безпредметно да бъде преповтаряно. Не могат са бъдат споделени и доводите относно необходимостта от служебно назначаване на съдебно - счетоводна експертиза по делото, която е допусната от съда, но е заличена поради невнасяне на определеният депозит и след изричното изявление на процесуалния представител на едноличния търговец в съдебно заседание от 15.10.2012 г. След като касаторът е имал възможност да установи релевантните за спора факти и обстоятелства чрез допустимите доказателствени средства, но не се е възползвал от нея, то същият не би могъл да се позовава и да черпи права от собственото си процесуално бездействие. Ето защо, като е достигнал до извода, че с оспорения РА законосъобразно е отказано признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по спорните доставки административният съд е постановил решение, което не стада от релевираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, в тежест на касатора не следва да да се възлага отговорността за разноските, тъй като с обжалваното решение вече е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,