Решение № 2009 от 20.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10724/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Диков от град Варна срещу Решение 5496/ 31.08.2023 г., постановено по административно дело 1812/ 2023 г. на Административен съд- София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата срещу Решение Ж-754/ 20.12.2022 г., на КЕВР, с което на основание чл. 147, ал. 1 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката /Наредба 3/2013 г./ е прекратено производството по подадената от лицето жалба с вх. Е-11ИН-00-1608/ 27.09.2022 г., поради нейната неоснователност. В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост и неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Смята за неправилни твърденията на АССГ, че комисията не разполага с необходимите правомощия, тъй като същият е сезирана с надзорните ангажименти по Закона за енергетиката и Наредба 3/ 2013 г. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и да се отмени Решение Ж-754/ 20.12.2022 г. и се върне преписката на административния орган с указания за извършване на обстойна проверка и за даване на съответните предписания. На следващо място при условията на евентуалност се иска отмяна на обжалваното решение и да се върне делото за разглеждане от друг състав. Ответникът- Комисия за енергийно и водно регулиране, в съдебно заседание чрез юрисконсулт Ненков, моли да се остави без уважение касационната жалба, и се потвърди първоинстанционния съдебен акт, като правилен и законосъобразен. Ответникът- "Електроразпределение Север" АД (ЕРС), в молба от 09.02.2024 г., подадена, чрез юрисконсулт Вълчева, излага доводи за отмяна на обжалваното съдено решение. Към молбата се прилага списък на разноските и пълномощно. Процесуалният представител на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че оспореното съдебно решение е правилно- постановено при липсата на наведените с жалбата основания за отмяна и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество, на основанията по чл. 218, ал. 1 АПК, за НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционният съд е Решение Ж-754/ 20.12.2022 г., с което КЕВР на основание чл. 147, ал. 1 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката е прекратено производството по подадената от Б. Диков жалба с вх. Е-11ИН-00-1608/ 27.09.2022 г. поради нейната неоснователност. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Б. Диков от град Варна срещу Решение Ж-754/ 20.12.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. За да приеме този резултат съдът, въз основа на доказателствата по делото и установената фактическа обстановка е направил извод, че оспореното решение е издадено от компетентен орган КЕВР, в съответствие с предоставените му правомощия по ЗЕ. Преценил, че решението отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, съдържа всички задължителни реквизити, включително и фактически и правни основания, послужили за издаването му. При провеждане на административното производство, административният орган не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обсъдил е приложимата правна уредба от Закона за устройство на територията и Закона за енергетиката. Посочил, че КЕВР не е административен орган, натоварен да следи за собствеността на енергийните обекти, нито е в негова тежест, съобразно обхвата му предвиден в чл. 22 от ЗЕ, да събира доказателства, които биха послужили в друг процес за разрешаване на гражданскоправния спор между страните. Комисията е действала единствено в рамките на своите правомощия, които са административноправни и е проверила действията извършени от лицензианта. С оглед изложеното, преценил, че оспореното решение е законосъобразно. Поради тези доводи жалбата, по която е образувано съдебното производство, като неоснователна е била ОТХВЪРЛЕНА. Решението на административния съд е ПРАВИЛНО. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалваното съдебно решение. Първоинстанционният съд е събрал и обсъдил всички допустими, относими и необходими доказателства, като е установил надлежно правно- релевантните факти- чл.171, ал.1 АПК. Въз основа на тези факти и след като е подробно правната уредба е формирал обосновани изводи. Фактическата обстановка е напълно изяснена и е установен предмета на делото. Мотивите, дават конкретни отговори на спорните въпроси- чл. 235, ал. 2 ГПК, чл.172а, ал.1 и ал.2 АПК. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон. Решението на Административен съд София- град е постановено и при правилно прилагане на закона. Според чл.76, ал. 4, т. 2 от Закона за енергетиката, КЕВР контролира съответствието на изпълнението на лицензионната дейност с условията на лицензията, включително изпълнението на задълженията за предоставяне на достъп до мрежите, както и правилното прилагане на условията за предоставяне на достъп. Съобразно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката, в правомощието на КЕВР е да разглежда подадени жалби от клиенти срещу лицензианти, като при нужда осъществява контрол за спазване на условията по издадените лицензии и съответствието на извършените лицензионни дейности, с предвидените в тях условия. Обосновано и в съответствие с материалния закон в проверяваното решение е прието, че оспореното пред АССГ решение на Комисията за енергийно и водно регулиране е законосъобразно. Аргументите на касационния жалбоподател за противното не се споделят от настоящата инстанция. Спорът в случая касае установяване собствеността на енергийното съоръжение и доколко е възможно неговото изместване. Изместването на съществуващо енергийно съоръжение, част от разпределителната електроенергийна мрежа на лицензионната територия се осъществява по реда и условията на чл. 64, ал. 5 и/или чл. 73, ал. 1 от ЗУТ, съгласно които, промени в положението или устройството на заварени строежи - подземни и надземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, случаите на предвидени за изместване в подробните устройствени планове и специализираните схеми към/тях проводи и съоръжения, съответните работи се извършват от възложителя на новото строителство за негова сметка, след одобряване на необходимите проекти, съгласувани с експлоатационните дружества, чиито мрежи и съоръжения са засегнати, и след издаване на разрешение за строеж. Неоснователни са твърденията за приложимост на нормата на чл. 21, т. 14 от ЗЕ, която предвижда, че по предложение на оператора на преносната мрежа, съответно оператора на разпределителна мрежа, регулаторният орган взема решение относно принадлежността на електропроводите, топлопроводите и газопроводите и прилежащите им уредби към преносните или разпределителните мрежи и дава задължителни предписания за изкупуването им и/или за предоставяне на достъп до тях. Така цитираната норма е приложима в случай на възникнали лицензионни спорове между оператора на преносната мрежа и оператора на разпределителна мрежа. Такъв спор в случая липсва и нормата е ирелевантна за процесния случай. Действително КЕВР разполага с правото да изисква всякаква информация и документи, свързани с функционирането на енергийния пазар /чл. 21, т. 16 от ЗЕ/. В случая това е сторено и в тази връзка от страна на ЕР Север АД е изпратена необходимата информация касаеща отправеното до нея искане. Съдът е назначил и обсъдил в пълнота и приетата без възражения на страните СТЕ (лист 81 от делото на адм. съд), чието заключение потвърждава изцяло установеното в хода на административното производство. Съгласно съдебната практика, регулаторните функции на КЕВР включват задължението да разгледа жалби на клиенти по повод изпълнение задълженията на доставчиците и произтичащото от това. В изпълнение на правомощията си по ЗЕ и относимата Наредба 3/21.03.2013 г. КЕВР може, ако установи нарушения, да даде задължителни указания и да определи срок за изпълнението им. В случая предмет на производството пред КЕВР е искане на жалбоподателя за издаване на становище за преместване на съоръжение (ВЕЛ Елена) от страна на мрежовия оператор (ЕРП Север АД), като правилен е изводът на съда, че процедурата по изместването на съоръжения касае единствено тези, собственост на същия, каквото процесното не е. Това е видно от приложеното по делото писмо от 19.01.2022 г., като обжалвания индивидуален административен акт е в съответствие с относимия материален закон. Неоснователни са твърденията, че от КЕВР са допуснати процесуални нарушения. Искането да се извърши проверка от страна на КЕВР и да се установи собствеността на съоръжението е извън обхвата на чл. 22 ЗЕ. Обосновано съдът е приел, че Комисията е действала изцяло в рамките на правомощията й по закон. За да прекрати административното производство, същата е направила необходимото за събирането и изясняването на всички относими за случая факти и обстоятелства, като не е допуснала и нарушение на чл. 35 и/ или чл. 36 АПК. Комисията в резултат на проверката по жалбата и събраните в хода на административното производство доказателства е установила, че жалбата е неоснователна и обосновано с решение е прекратила преписката. Пред ВАС не се представят нови доказателства, които да налагат изводи, различни от тези на първоинстанционния съд и от касационния жалбоподател не се обосновава отмяна на обжалваното съдебнорешение. По изложените съображения обжалваното решение е обосновано и правилно, постановено при спазване на материалния закон, и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора- искането на ответника за присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателно. Касаторът следва да заплати на КЕВР сума в размер на 100 лв., определена, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, Трето отделение