Решение № 11853 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15491/2008 г.

Решение № 11853 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15491/2008 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Димитър Нейков, Лиляна Славчева, Кирил Янакиев, Божидара Кушева, Александър Кушев, Матилда Хаимов, Бенямин Анави, Нира Дисятник, Зива Перец и Ривка Браун срещу решението от 11.12.2007 г. по адм. д. № 377/2000 г. на Софийски окръжен съд в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата им срещу мълчаливия отказ на Областния управител на Софийска област по заявление вх. № 94 - Д - 202/20.07.1998 г. за обезщетяване на национализираното имущество на "Химикъ" ООД гр. Своге и е прекратено производството по делото в тази му част. По делото е подадена и касационна жалба от процесуалния представител на Областния управител на Софийска област по отношение на посоченото решение в частта му, в която е отменен мълчаливия отказ по същото заявление в частта за обезщетяване на национализираното имущество на "Химиккомерсъ" ООД гр. Своге и вместо него е постановено, че се признава правото на обезщетяване за това имущество, чрез компенсаторни записи, съобразно наследствените права на Матилда Хаимов, Бенямин Анави, Нира Дисятник, Зива Перец и Ривка Браун. С касационна жалба от Димитър Нейков, Лиляна Славчева, Кирил Янакиев, Божидара Кушева и Александър Кушев, се обжалва и допълнителното решение № 111 от 11.06.2008 г. по адм. д. № 377/2000 г. на Софийския окръжен съд. В касационните жалби се поддържа, че решенията са недопустими и неправилни, поради което следва да бъдат обезсилени или отменени със законните последици. Ответникът Райна Асенова Нейкова не изразява становище по жалбите. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни отменителни основания и затова решенията следва да бъдат оставени в сила. Върховният административен съд, като взема предвид становищата на страните и провери оспорените решения при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ. При изяснена фактическа обстановка, в производство по чл. 33 и сл. от ЗАП (отм.) във връзка с чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ, правилно е прието, че жалбата по отношение на мълчаливия отказ в частта за обезщетение за национализираното имущество на "Химикъ" ООД гр. Своге следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото в тази част - прекратено, тъй като е налице влязло в сила решение № 9597 от 06.10.2006 г. по адм. д. № 10606/2002 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, с което за това имущество на заявителите е признато право на обезщетяване с компенсаторни записи. По отношение на национализираното имущество на "Химиккомерсъ" ООД гр. Своге са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1 от ЗОСОИ, а именно да е одържавено по някой от законите, включени в приложното поле на закона и бившият собственик или неговите наследници да не са били обезщетени. От доказателствата е безспорно установено, че дружеството е било национализирано по ЗНЧИМП, като липсват данни капиталът му да е бил включен в "Мина Антрацит" ЕАД, за разлика от установеното по отношение на дружество "Химикъ", а от там и извода, че компетентен да се произнесе по искането е Областният управител на Софийска област, а не Министърът на енергетиката и енергийните ресурси. Титуляри на правото за обезщетение са само наследниците на Тамара Дадиани Давидова /Алмалех/ и наследниците на Жак /Жакоб/ Израил Алмалех, които съобразно данните по делото и направеното искане следва да бъдат обезщетени с компенсаторни записи. По отношение на останалите жалбоподатели жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна, в какъвто смисъл е и допълнителното решение от 11.06.2008 г. От изложеното е видно, че мотивираните изводи за признаване право на обезщетяване, за отхвърляне и за прекратяване, са в съответствие с фактически установеното и правилно приложени разпоредби на ЗОСОИ. С доказателствата по делото за обжалваните решения не се обективира наличие на касационни основания по чл. 209 от АПК и затова същите следва да бъдат оставени в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение