Решение № 10240 от 14.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от Директора на Териториална дирекция Митница Русе в Агенция Митници срещу Решение 422/22.12.2021 г. на Административен съд Велико Търново, постановено по адм.д. 380/2021 г., с което е отменено Решение рег. 32-155923/18.05.2021 г., издадено от Директора на Териториална дирекция Дунавска при Агенция Митници към MRN19BG0043030048186R0 от 18.07.2019 г. В жалбата се твърди, че решението е неоснователно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и при неправилно приложение на материалния закон. Касаторът оспорва изводите на административния съд, че от страна на митническия орган не са ангажирани достатъчно доказателства за основателност на съмненията му за нереалност на декларираната митническа стойност. Не е съгласен и с извода, че посочените митнически декларации на други вносители не са достатъчни за извършване на сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при внос на сходни стоки, както и че липсва анализ съгласно приложимите разпоредби на Регламент за изпълнение (ЕС) 2447/2015 на Европейската комисия за определяне на подробни правила за прилагане на някои разпоредби на МКС. Твърди, че решението на директора на ТД Дунавска е правилно, обосновано и законосъобразно, като при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли решението на административния съд да бъде отменено и да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна жалбата на СД Дъга Симеонови и сие гр. Велико Търново. Ответникът в производството, СД Дъга Симеонови и сие гр. Велико Търново, [ЕИК], не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на административния съд за правилно и обосновано. Намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че в оспорения пред него акт не се съдържат констатации по какъв начин и въз основа на какъв анализ са изведени заключенията за различна от декларираната от дружеството митническа стойност на стоките, на което основание е отменен актът. Пледира решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на VІІІ отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в първоинстанционното производство е било Решение рег. 32-155923 от 18.05.2021 г., издадено към MRN19BG0043030048186R0, с което митническият орган е отказал да приеме декларираната митническа стойност в размер на 4 904,53 лв. за стока 4, описана като Мушама за маса 4500 м в 225 колета, код по ТАРИК 6302539000; определил е нова митническа стойност на стока 4 по MRN19BG0043030048186R0 в размер на 21 150 лв.; коригирал е MRN19BG0043030048186R0 в частта на митническата стойност и дължимите държавни вземания, като е задължил дружеството в 10-дневен срок от получаване на решението да заплати ДДС в размер на 3 249,09 лв., с лихва за забава. Решението било издадено във връзка с подадена от дружеството на 18.07.2019 г. в Митнически пункт Летище Горна Оряховица Митническа декларация MRN19BG0043030048186R0, в която под 4 била декларирана за режим допускане за свободно обращение стока мушама за маса 4500 м в 225 колета, код по ТАРИК 6302539000, бруто тегло 2300 кг, нето тегло 2200 кг, държава на произход Турция. Стоката била декларирана с фактурна стойност от 2340 евро и митническа стойност 4904,53 лв. Към декларацията били приложени фактура, пакинг лист, предходна митническа декларация и др. Впоследствие била възложена планова проверка на дружеството относно законосъобразността на действията му при поставянето на стоките под митнически режим допускане за свободно обращение, прилагането на мерките на търговската политика в ЕС, както и изпълнение на задължението му за заплащане и обезпечаване на публичните държавни вземания при поставяне на стоките под режим за периода 01.01.2018 г. 30.09.2020 г. След провеждане на действията по чл. 84кл от Закона за митниците бил издаден констативен доклад, в който било констатирано задължение за заплащане на мито от 30 189,62 лв. и ДДС 48 997,88 лв., сред които суми за ДДС в размер на 3 249,09 лв. по МД MRN19BG0043030048186R0. С писмо изх. 32-75918/08.03.2021 г. директорът на ТД Дунавска на основание чл. 26, ал. 1 от АПК уведомил дружеството, че започва производство по издаване на индивидуален административен акт във връзка с констатациите в доклада, даден бил 30-дневен срок за изразяване на становище. С писмо вх. 32-143288/07.05.2021 г. дружеството жалбоподател възразило, че не е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията относно стойността на стоката. Въз основа на установените обстоятелства било прието обжалваното пред административния съд решение, в което са изложени мотиви, че определената по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза митническа стойност на декларираните в посочената по-горе декларация стоки не може да бъде приета и тази стойност не може да бъде определена по реда, предвиден в разпоредбите от чл. 70 до чл. 74, параграф 2, буква г) от този регламент, а следва да се определи по реда и при условията на чл. 74, параграф 3 от него, вр. чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Определена е митническа стойност в размер на 21 150 лв. въз основа на данните за формираната митническа стойност по MRN 20BG001008021618R7 от 30.06.2020 г., върху която са определени съответните задължения за ДДС. Според мотивите на обжалвания акт извършена проверка в Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи показала, че стойността на стока 4 е значително по-ниска от средностатистическата стойност на стоките със същото описание, код по ТАРИК и сходни количества, което поражда съмнение за достоверността на декларираната митническа стойност. Митническият орган приел, че не следва да се прилага чл. 70 от МКС, а на митническата стойност да се определи по реда на чл. 74, параграф 2 в посочената последователност. Изключил е възможността за прилагане на букви а), б), в) и г) от чл. 74, параграф 2 и е приел, че стойността следва да се определи по параграф 3 от този член, чрез използване на разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на чл. VІІ от Общото споразумение за митата и търговията, Член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и глава трета Стойност на стоките за митнически цели. По този метод митническата стойност е определена на база на вече приети митнически стойности на стоки, допуснати за свободно обращение, и по-специално въз основа на данните за формираната митническа стойност по митническа декларация MRN 20BG001008021618R7 от 30.06.2020 г. В хода на съдебното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза, съгласно приетото заключение от която дружеството е платило с един превод пълната стойност на фактурата, която съответства на декларираната от жалбоподателя в митническата декларация. От страна на ответника са представени митническата декларация, въз основа на която е определена митническата стойност, и справка за всички вносове за стоки със същия тарифен номер с произход Турция за периода 01.01.2019 18.07.2019 г. При така установените факти, от правна страна административният съд приема, че обжалваното решение е издадено от компетентен по степен, материя и територия административен орган, в предвидената от закона форма, и в него са изложени фактическите и правни съображения за издаването му. Не установява допуснати съществени процесуални нарушения. По приложението на материалния закон приема, че общият принцип за определяне на митническата стойност е въведен с чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, докато в чл. 74 от него са предвидени вторични методи, които са субсидиарни по отношение на общия метод и едни спрямо други. Посочва, че за да се приложат субсидиарни методи е необходимо наличие на основателни съмнения в декларираните митнически стойности, които да не бъдат разсеяни от заявителя. Приема, че изключително ниската договорена стойност на внасяните стоки в сравнение със средностатистическата може да породи основателно съмнение, както твърди митническият орган, но тези твърдения не са обосновани с доказателства официални данни или данни от митнически декларации за сходни стоки, чието представяне е в тежест за органа. Посочва, че в мотивите на решението няма данни за внос на сходни стоки и обоснована сходност на вноса с други конкретни вносове, не е посочена каква е средната стойност на стоки със сходни функционални характеристики, от сходни или подобни материали със сходен състав и обективно годни да заменят внесените по декларацията, поради което приема твърденията за средностатистическа стойност на сходни стоки, значително надвишаваща декларираната, а оттам и основателните съмнения на митническия орган за необосновани. Липсата на основателно съмнение, подкрепено от съответните доказателства и анализ, приема за пречка за прилагане на методите за определяне на митническата стойност по чл. 73 от Регламент 952/2013, и за достатъчно основание за незаконосъобразност на обжалваното решение. В допълнение посочва, че дори да се приеме наличие на основателно съмнение и неприложимост на методите по чл. 74, параграф 2 от регламента, неправилно е приложен на чл. 74, параграф 3 от регламента, тъй като новата стойност, определена въз основа на данните по MRN 20BG001008021618R7 от 30.06.2020 г., касае стоки, които макар да са класирани по същия тарифен код, са с друго описание и мерни единици, без да е ясно как е изчислена митническата стойност в обжалваното решение. Тази декларация освен това е последваща, а не предхождаща процесния внос, въпреки наличието на много голям брой вносове на стоки със същия тарифен код на стоки с по-близко описание и със същите мерни единици от същата държава в периода 01.01.2019 18.07.2019 г. (датата на конкретния внос). По тези съображения съдът е отменил обжалваното пред него решение. Настоящият състав възприема изцяло установеното от първоинстанционния съд от фактическа страна и правните му изводи, към които препраща съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Доводите в касационната жалба, с които се оспорват изводите на административния съд, са общи и на практика преповтарят мотивите на обжалваното пред административния съд решение, поради което не могат да бъдат обсъждани поотделно в съответствие с чл. 218, ал. 1 от АПК. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват твърдените в жалбата пороци на обжалваното решение. Правилни са изводите на съда, че в обжалваното решение липсват мотиви, които да обосноват съмненията на митническия орган в декларираната митническа стойност. Мотивите на митническия орган, с които са въведени тези съмнения, са лаконични и се изчерпват до твърдението, че независимо от предоставените документи, извършените съпоставки и счетоводни проверки са налице необичайно ниски цени на стока 4. Не са обективирани конкретни данни за средностатистически стойности на стоки със същото описание, код по ТАРИК и сходни количества. Неприложимостта на методите по чл. 74, параграф 2 от регламента е обоснована единствено с липсата на бази данни, а новата митническа стойност без анализ и преизчисляване е определена въз основа на митническата стойност на стока с описание и декларирана в мерни единици, различни от тези на стоката по коригираната декларация, въпреки наличието на множество вносове на стоки с по-близко описание, в същите мерни единици и декларирани в по-близък времеви диапазон от използваната за сравнение митническа декларация. Като постановено в съответствие със събраните доказателства и правилно приложение на материалния закон, решението следва да бъде оставено в сила. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, състав на VІІІ отделение