Решение № 7826 от 7.9.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на ЧЕЗ Разпределение България АД, чрез процесуален представител срещу решение 4180/24.06.2021 г., постановено по адм. дело 7446/2020 г. по описа на Административен съд - Софияград (АССГ). Излагат се съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита се, че като не се е съобразил с правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че нито в мотивите на обжалваното решение, нито в административната преписка се съдържа информация относно това как Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисията) е определила конкретните стойности на цените за дружеството, нито как е определила стойностите на ценообразуващите елементи - ниво на утвърдения технологичен разход, оперативни разходи, разходи за амортизации и балансова стойност на активите и др. КЕВР следва да изготви и представи алгоритъм за извършване на анализа по чл. 37а от Методиката за определяне на прогнозната пазарна цена, която да бъде публична, за да се спази принципа цените да са недискриминационни, основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин. Твърди се, че общият подход не следва да бъде прилаган по отношение на разходите за персонал за ЧЕЗ Разпределение България АД, защото те са под средния размер на заплатите в отрасъл Енергетика, съгласно данните на НСИ. С непризнаването на разходите за персонал е невъзможно да се достигне размер на възнагражденията над средния за отрасъла, намаляват се съществено и възможностите да бъдат привлечени нови кадри с експертни познания и добра мотивация за работа, както и да се задържат квалифицирани служители. Не е обсъдено и възражението на дружеството срещу направеното сравнение на утвърдените от него разходи, спрямо същите на другите две електроразпределителни дружества на стр. 61 от решение Ц-29. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което административният акт да се отмени и преписката се върне на Комисията със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендират се разноски. Ответникът - Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след осъществяване на вменената му от закона служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като предявена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по жалба на ЧЕЗ Разпределение България АД срещу решение Ц-29/01.07.2020 г. на Комисията, в частта по Раздел ІІ, т.6.1., с която на дружеството за третата ценова година от 5-я регулаторен период, при следните ценообразуващи елементи: необходими годишни приходи - 318 595 хил. лв. и пренесена електрическа енергия от 9 301 046 MWh, са утвърдени цени, считано от 01.07.2020 г. както следва: цена за пренос на електрическа енергия през разпределителна мрежа на средно напрежение - 0,00980 лв./kWh; цена за пренос на електрическа енергия през разпределителна мрежа на ниско напрежение - 0,03355 лв./kWh; цена за достъп за небитови клиенти - 0,01989 лв./kW/ден; цена за достъп за битови клиенти - 0,00568 лв./kWh. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на ЧЕЗ Разпределение България АД и е осъдил дружеството да заплати на Комисията разноските по делото. За да постанови този резултат АССГ е приел, че оспореният акт, в обжалваната част, е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроцесуалните правила за издаването му. Посочил е, че в административното производство ЧЕЗ Разпределение България АД подава заявление вх. Е-13-62-46 от 31.03.2020 г. за утвърждаване на цени за пренос и достъп на електрическата енергия, което е разгледано, съгласно изискванията на глава ІV от Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ). Резултатът от извършения анализ на данните предоставени от дружеството и тези на останалите заявители е отразен в доклад от 22.05.2020 г. от работната група, който е приет от КЕВР. Съдът е приел, че са спазени изискванията на чл. 48 от НРЦЕЕ относно приемането на доклад на закрито заседание и обсъждането му в открито заседание. В съответствие с чл. 14 от ЗЕ е проведено обществено обсъждане, като информацията, включително докладът и проектът на решение са обявени на интернет страницата на КЕВР, достъпна до всички лица, а Комисията е изпратила и индивидуални писма до заинтересуваните организации. Съдът е приел, че е спазен и реда за издаване на решението. Възраженията и становищата на ЧЕЗ Разпределение България АД срещу изготвения доклад и проекта на решение са обсъдени подробно в решение Ц-29/01.07.2020 г. на Комисията. По делото е прието заключение по допуснатата комплексна съдебно- икономическа и техническа експертиза /КСИТЕ/, неоспорена от страните и кредитирана от съда като обективна и компетентна. Съдът е приел, че възприетият от Комисията единен подход по отношение на ценообразуващите елементи е законосъобразен и е въпрос на целесъобразност. Относно разходите за дейността разпределение на електрическа енергия съдът се е мотивирал, че допълнителните разходи, възникнали в резултат на преговори със синдикални организации и изменение на съществуващи договори, следва да се покриват от оптимизации на оперативните разходи на дружеството вследствие на извършените инвестиции. Приел е, че одобреният за ЧЕЗ Разпределение България АД среден номинален размер на инвестициите за 5-я регулаторен период и съответно включен в цените е с 24,5% по-висок спрямо този на Електроразпределение Юг" ЕАД и със 113% по-висок спрямо този на Електроразпределение Север АД, което предполага разходване на тези средства за постигане на по-висока ефективност, в т.ч. оптимизация на оперативните разходи и намаляване на размера на технологичния разход. Посочено е, че твърденията на дружеството за непризнаване на отделни разходи за целия регулаторен период са неотносими към производството, тъй като същите са изследвани в решение Ц-11 от 01.07.2018 г. на КЕВР, което е отделен индивидуален административен акт, предмет на самостоятелно съдебно производство и който е влязъл в законна сила по отношение на ЧЕЗ Разпределение България АД. През новия регулаторен период корекции биха могли да се правят единствено при неизпълнение на инвестиционната програма на дружеството, тъй като КЕВР е утвърдила в цените разходи, които са платени от крайните клиенти, но реално не са извършени. Също така съдът е приел, че при преизпълнение на инвестиционната програма, автоматично се увеличава регулаторната база на активите на лицензианта, респективно това води до по-висока стойност на ценообразуващия елемент през новия регулаторен период. Относно разходите за амортизации, балансова стойност на активите и нормата на възвръщаемост на капитала първостепенният съд е приел, че подходът на КЕВР е правилен, като органът е признал амортизации върху активи, които са придобити възмездно и са въведени в експлоатация. Относно ценообразуващия елемент - оборотен капитал, съдът отново е обосновал извод, че това е въпрос свързан с целесъобразността на акта. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата на ЧЕЗ Разпределение България АД. Решението е правилно. Неоснователни са развитите съображения в касационната жалба за неправилност на решението, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства, като е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства. Съдът е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146 от АПК. На база изяснената фактическа обстановка са изложени обосновани правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани въз основа на възприетите факти и дават отговори на спорните въпроси - чл.172а, ал.1 и ал.2 АПК. Неоснователно е и твърдението на касационния жалбоподател, че решението е издадено в нарушение на материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка съдът е изградил правни изводи в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗЕ цените на електрическата енергия се образуват от енергийните предприятия, съобразно изискванията на закона, наредбите по прилагането му и указанията, дадени от Комисията. Правомощията на КЕВР за ценово регулиране предполагат анализи и оценки на предоставената информация с оглед нейната точност и икономическа обоснованост. Тази функция произтича от разпоредбата на чл. 23, т. 4 от ЗЕ, регламентираща правомощието на КЕВР да осигурява баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите. При упражняване на правомощията си КЕВР действа при условията на оперативна самостоятелност и има правомощието да утвърди такъв размер на ценообразуващите елементи, какъвто тя счита за икономически обоснован. Решение Ц29/01.07.2020 г., в оспорваната част, е постановено от материално компетентен административен орган по смисъла на чл.10 и чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗЕ, във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ. На регулиране от Комисията подлежат цените за достъп и/или за пренос през електроразпределителните мрежи. На следващо място в НРЦЕЕ е въведен регулаторен механизъм, който защитава интересите, както на електроразпределителните дружества, така и на крайните клиенти, а именно при постигнатата средно претеглена пазарна цена с над +/- 5% от прогнозната пазарна цена, тази разлика да бъде отразена в необходимите годишни приходи през следващия ценови период (чл. 38, ал. 7 от НРЦЕЕ). Относно признатите оперативни разходи за дейността разпределение на електрическа енергия, балансова стойност на активите и оборотен капитал следва да се вземе предвид, че на основание чл. 3, ал. 5 от НРЦЕЕ Комисията с решение определя приложим метод за ценово регулиране за енергийните предприятия, като се ръководи от принципите по чл. 23 и чл. 31 от ЗЕ. С решение Ц-11 от 01.07.2018 г. Комисията е приела за 5-я регулаторен период на енергийните предприятия, които осъществяват дейността разпределение на електрическа енергия, приложим метод на регулиране горна граница на приходи с продължителност от три години. С цитираното решение се определят цените за втората година от регулаторния период. Основната цел на регулирането на цените чрез метода горна граница на приходи е създаването на стимули за енергийните предприятия да намаляват своите разходи. Това се постига чрез определяне на приходи, респективно цени, които енергийното предприятие следва да получава за период от няколко години, независимо от размера на разходите, които прави през този период. В тази връзка стимулите предоставят на регулираното предприятие възможност да управлява свободно доходността от дейността си по време на определения регулаторен период. Утвърждаването на необходимите годишни приходи за дейността за първата година от регулаторния период и тяхното изменение само с корекционните фактори през останалите ценови години на регулаторния период осигурява по-голяма прогнозируемост и инвестиции, насочени към постигане на целевите показатели, които да гарантират оптимизиране на разходите и подобряване ефективността на работата на дружествата. По своята същност оперативните разходи представляват административни разходи и разходи за експлоатация и поддръжка, като в този смисъл е обосновано при сравнение да се използва и показател, отразяващ разходи, отнесени към дължина на мрежата, от което е видно. че на дружеството са утвърдени съпоставими разходи с тези на останалите мрежови оператори и далеч по-високи инвестиционни такива Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че през трите години на регулаторния период могат да се коригират цените и годишните приходи само единствено в предвидените в нормативната уредба случаи. В тази връзка твърденията на дружеството за непризнаване на отделни разходи за целия регулаторен период са неотносими, тъй като същите са изследвани в решение Ц-11 от 01.07.2018 г. на КЕВР. Съгласно чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НРЦЕЕ признатата стойност на активите е приетата от Комисията отчетна стойност на активите към края на базисната година, които се използват и са свързани пряко с дейността по лицензията, която следва да се намали с амортизацията, определена за регулаторни цели за периода на използване на възмездно придобитите активи за извършване на лицензионната дейност и изчислена чрез прилагане на линеен метод, и стойността на активите, които са придобити чрез финансиране или по безвъзмезден начин, в т.ч. по грантови схеми, дарения, помощи, от клиенти и др. Икономически необосновано и в нарушение на принципите на регулирането спрямо крайните клиенти е кумулативното признаване в регулаторната база на активите на балансовата стойност на активите към края на базисната година и прогнозната стойност на инвестициите, както и амортизациите към края на базисната година и прогнозни амортизации на инвестициите. Би следвало да се прилага подход или при използване на отчетните стойности от базисната година да не се прибавят към тях прогнозни стойности за инвестиции с презумпцията, че извършените инвестиции ще възстановяват намаляващата балансова стойност на активите и съответно намаляващите им амортизационни отчисления, или при признаване на прогнозни инвестиции и съответно техните амортизации, отчетните данни от базисната година да се използват само като основа за изчисляване на реалните през регулаторния период стойности на балансовата стойност и амортизационните отчисления на възмездно придобитите активи. По отношение на оплакванията, свързани с признатите на дружеството разходи за амортизации от приетата по делото експертиза се установява, че подходът на КЕВР е правилен, като Комисията е одобрила амортизации върху активи, които са придобити възмездно и са въведени в експлоатация. По отношение на оплакванията относно размера на оборотния капитал АССГ правилно е установил, че не е на лице нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал 8 от НРЦЕЕ. КЕВР е определила оборотния капитал в максималния предвиден размер, а именно 1/8 от утвърдените годишни оперативни парични разходи за лицензионната дейност. Вещото лице с отговорите по поставените му в открито съдебно заседание въпроси сочи, че по отношение на отговора по последната задача е коректно да се включи и корекцията със фактор Z, която в случая е с отрицателен знак, т.е. води до намаляване на оборотния капитал. АССГ правилно е установил, че в конкретния случай по отношение на този ценообразуващ елемент е въпрос на регулаторен подход, как същият да бъде формиран. Предвид изложеното, оплакванията в касационната жалба се явяват неоснователни. Решението на административния съд като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на Комисията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на трето отделение