Решение № 6591 от 4.7.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда начл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Иванчева и А. Иванчева, чрез адв. Колев като процесуален представител, срещу решение 405 от 25.11.2021 г., постановено по адм. дело 510/2021 г. по описа на Административен съд - Враца, с което е отхвърлено оспорването им срещу разрешение за строеж 100/14.08.2020 г. на главния архитект на община Враца. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се осмени оспореното строително разрешение. Ответниците - главният архитект на община Враца и К. Каменов не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Врховният административен съд, състав на втоо отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на С. Иванчева и А. Иванчева срещу разрешение за строеж (РС) 100/14.08.2020 г. на главния архитект на община Враца, издадено за Реконструкция на покрив на многофамилна жилищна сграда в УПИ XI-156, кв. 38, ЦГЧ по плана на гр. Враца, по искане на К. Каменов. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореното РС е постановено от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия по чл. 148, ал. 2 ЗУТ, при спазване на изискванията за форма съгласно чл. 59, ал. 2 АПК, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Излага съображения, че подаденото до главния архитект на община Враца заявление е във връзка със заповед по чл. 195, ал. 4 във вр. с чл. 196, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ, с която на заявителя и на жалбоподателите като съсобственици на многофамилната жилищна сграда, е вменено задължение в определен срок да предприемат необходимите ремонтни дейности за привеждане на строежа в съответствие с изискванията на чл. 169 ЗУТ, като изпълнят и/или възложат за изпълнение съответните строително-монтажни работи и конкретни мероприятия, целящи извършване на основен ремонт на покривната й конструкция. Съдът обосновава извод, че в този случай за адресатите на административния акт по чл. 195, ал. 4 ЗУТ се създава задължение да изпълнят дадените предписания, поради което тяхното съгласие не е необходимо, когато разпоредените действия са предприети от един от тях, вкл. и за подаване на заявление за съгласуване и одобряване на инвестиционния проект, както и за издаване на разрешение за строеж за реконструкция на покрива на сградата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Данните по делото сочат, че оспореното РС е издадено във връзка с влязла в сила заповед 679/21.04.2020 г. на кмета на община Враца, с която на жалбоподателите и на настоящия ответник К. Каменов като съсобственици на многофамилната жилищна сграда е наредено в тримесечен срок да предприемат необходимите дейности, с които да приведат строежа в съответствие с изискванията на чл. 169 ЗУТ, като извършат съответните строително-монтажни работи и конкретни мероприятия, с цел изпълнение на основен ремонт на покривната конструкция и привеждането й в съответствие с изискванията на Наредба I з- 1971/29.10.2009 г. В тази връзка по заявление на единия от съсобствениците е издадено и оспореното в първоинстанционното производство РС. Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ЗУТ задължава собствениците да поддържат строежите в състояние, съответстващо на основните изисквания за тях съгласно чл. 169, ал.1 и ал. 3 ЗУТ. Следователно, строителното разрешение е издадено именно във връзка с предприети от единия от съсобствениците такива действия с внасянето за одобряване на проекти за реконструкция на покрива на сградата и във връзка с предписанията, дадени със заповедта на кмета на община Враца по чл. 195, ал. 4 ЗУТ. По делото не се твърди и не се установява тази заповед да е оспорена по съдебен ред, поради което правилно е приета от съда за влязла в сила. В мотивите на акта е прието, че елементите на дървената конструкция са в много лошо експлоатационно състояние провиснали, с частична загуба на устойчивост и деформирани, с липсващи на места ламаринени обшивки и непреодолими течове на втори жилищен етаж. Посочено е, че покривът на сградата не отговаря на нормативните изисквания, нуждае се от неотложен основен ремонт, което налага адекватни мерки за неговото поправяне и заздравяване, като доколкото същият представлява обща част, то задължението за поддържането му е на всички съсобственици. При тези данни правилен е изводът на съда, че съгласието на жалбоподателите за издаване на РС с предмет обща част на сградата, в която те притежават самостоятелен обект, не е необходимо. В случаите на заповед по чл. 195 ал. 4 във вр. с чл. 169 ЗУТ редът по чл. 148, ал. 5 във вр. с чл. 183, ал. 1 ЗУТ не следва да се прилага. Това е така, тъй като жалбоподателите наред с възложителя също са адресати на тази заповед. С нея е разпоредено извършването на действия, които са длъжни да предприемат. Приемането на обратното би довело до невъзможност да се изпълнят дадените предписания за поправяне и заздравяване на строежа. Отделно от това в случая не е налице хипотезата на чл. 183, ал. 1 ЗУТ, тъй като не се касае за нов строеж, надстрояване или пристрояване, а за реконструкция на обща част на съществуваща сграда. Неоснователен е доводът в касационната жалба, направен и в първоинстанционното производство, за незаконосъобразност на РС поради несъобщаването му по предвидения за това ред. Връчването на акта е от значение за преценката относно началния момент, от който тече срокът за обжалването му, но не влияе нито на валидността на волеизявлението, нито на неговата законосъобразност. След като строителното разрешение не е съобщено на жалбоподателите, то оспорването им правилно е прието от съда за подадено в срок и е разгледано по същество. Неоснователно е направеното възражение, че в случая не се касае за основен ремонт на покрива, а под формата на реконструкция се предвижда изграждането на трети етаж на сградата. Видно от данните по делото покривът на сградата, чиято реконструкция е предмет на акта, е многоскатен. В конструктивното становище е посочено, че при изпълнение на строителството следва да се спазят кота било и кота корниз на съществуващата сграда, носещите зидове на ограждащите стени следва да се окантят със стоманобетонен пояс със сечение 25x25, армиран със стомана ф 22x22, с дължина 100 см, монтирани през 20 см, а компрометираните елементи на дървената конструкция да се подменят с нови, като се запазват същите междуосови разстояния, както при съществуващото положение. От приложения одобрен инвестиционен проект в неговата конструктивна част не се установява надграждане на изпълнени зидове и стени, а тяхното укрепване. Не са налице данни разрешеното строителство да е извън височината и обема на съществуващата сграда. В хипотезата на "основен ремонт" по смисъла на § 5, т. 43 ЗУТ също се извършва частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации на строежа, както и строително-монтажните работи, с които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната експлоатация. В този смисъл ирелевантно за законосъобразността на оспореното РС е обстоятелството, че дадените със заповедта по чл. 195, ал. 4 ЗУТ предписания се изпълняват чрез реконструкция на покрива, а не чрез основен ремонт. Изводът на съда за материална законосъобразност на РС е правилен. Извън обхвата на съдебния контрол по настоящото производство е дали извършваните въз основа на оспорения административен акт строително-монтажни дейности са в отклонение или надхвърлят разрешеното строителство. Неоснователно е възражението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК от съда е извършена проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Обсъдени са подробно доказателствата по делото е доводите на страните, като са изложени конкретни съображения за направените изводи относно липсата на основания за отмяна на процесното строително разрешение. Ето защо, доводите на касационните жалбоподатели, че решението не съдържа мотиви и е постановено в противоречие с доказателствата по делото, са неоснователни. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение