Решение № 2470 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12228/2008 г.

Решение № 2470 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12228/2008 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на ДНСК - юрисконсулт Иван Атанасов срещу решение № 285 от 4.07.2008 г. по адм. д. № 1726/2006 г. на Пловдивския окръжен съд, V-ти състав, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност. Ответникът по касационната жалба не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Върховният административен съд обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № РД-14-1333 от 5.09.2006 г., издадена от зам. началника на ДНСК София, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, преустройство и реконструкция на таванско помещение в жилище в жилищна сграда в УПИ VI-546, кв. 81 - нов (стар кв. 90) по плана на ЦГЧ гр. Пловдив извършен от Христо Георгив Стоянов. Заповедта е издадена на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ за нарушения по чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Изследвана е компетентността на органа издал акта и правилно е наложен извода на съда, че органът издал заповедта е действал в рамките на предоставените му компетенции от началника на ДНСК, поради което заповедта е издадена от компетентния орган. За да постанови съдебния си акт съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, но вместо да анализира изложените в заповедта фактически и правни основания, е акцентирал върху обстоятелства, които са извън предмета на изложените в заповедта. Обсъдил е съдържанието на подадена молба от Христо Стоянов с вх. № 2400 - 919 от 18.07.2005 г. за одобряване на екзекутив (общо три папки), депозирана в Община Пловдив - район Централен, с довод че тъй като тази молба не е разгледана от общината, това води до виновно поведение от страна на общината, а не на жалбоподателя, обстоятелство поради което според съда, заповедта е назаконосъобразна. Коментирано е от съда и писмо от 18.11.2005 г. на главния архитект на община Пловдив, район "Централен" до Петър Кривенчев и Христо Стоянов със становище на главния архитект, че строежът може да бъде приведен в съответствие с нормите на ЗУТ при условие, че се премахнат несъответствията по първоначално одобрения проект, като се изпълни ажурен парапет към откритата тераса, да се премахне надвишаването на билота на сградата с необосновано изграденото помещение за излаз над покривната конструкция, както и се сочи, че строителство е извършено в нарушение на ЗУТ. Предложението на главния архитект е изграждане на табакерен отвор в покрива без да е необходимо увеличаването на "кота - било" и в този смисъл е указано на Христо Стоянов в 30 дневен срок да представи езсекутивен проект, с който сградата ще бъде приведена в съответствие с първоначално одобрения проект. Това писмо е ценено от съда като несъгласуване на действията на общината с тези на главния архитект, и са изложени мотиви, че една година преди отговора на главния архитект е представен екзекутивен проект, но въпреки това са дадени указания за представяне на нов такъв съобразно одобрения проект, за което жалбоподателят Христо Стоянов няма вина. При така изложената теза в обжалваното решение, съдът е приел, че оспорената заповед е преждевременно издадена, тъй като е било налице едно висящо производството за узаконяването на обекта в частта за допуснатите отклонения, което производство не неприключило с влязъл в сила административен акт. Досежно обстоятелството дали отклоненията са съществени или не, съдът е приел, че то е неотносимо към настоящото административно производство, независимо че в констативния акт, който е неразделна част от оспорената заповед е установено, че нарушенията са съществени - чл. 154, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. Съдът неправилно е приложил материалния закон. При контрола за законосъобразност на акта избирателно са интерпретирани отделни факти и с противоречиви мотиви съдът е стигнал до необоснован извод, имащ за последица постановяване на неправилно решение. Не е опроверган констативния акт, въз основа на който е издадена оспорената заповед. Установено е от административния орган, че е издадено разрешение за строеж № 253 от 11.06.1999 г. за преустройство и реконструкция на таванско помещение в жилище със запазване на кота корниз и кота било на покрива. С констативния акт е установено извършване на строежа в отклонение от одобрените проекти, като вместо скатен покрив е обособена открита тераса над последния жилищен етаж, оградена с плътен парапет. Изградено е монолитно помещение - преддверие към терасата с размери 2,52/3,32 м. с височина 1,68 м., а от към терасата - 2, 02 м. Указанията на главния архитект дадени с писмото не са изпълнени. В противоречие с нормите на ЗУТ е и допълнителното заключение на вещото лице, в смисъл че при извършеното строителство не са допуснати съществени отклонения в сравнение с одобрения проект, което заключение в тази му част неправилно е кредитирано от съда. Съгласно чл. 154, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, съществени отклонения от предвидените инвестиционни проекти са тези, които нарушават предвижданията на проекта, като се променя предназначението на обекта, отнемат се или се изменят общи части от сградата. По смисъла на чл. 38 от ЗС покривът е обща част от сградата, а с изпълнената на мястото на покрива открита тераса с размери 8, 06м. на 6, 73 м., тази обща част се изменя съществено. Това е станало без съгласието на останалите собственици на сградата. По първоначалния проект сградата е с кота - било 14, 56 м., а изграденото е с кота-било 16, 24м., като разликата от 2 м. което също представлява същество отклонение от предвижданията на проекта, тъй като се нарушават предвижданията на ПУП. Строежът не е заявен за узаконяване в сроковете по § 184, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ, което се установява от писмо от район "Централен" с изх. № 2400-919 от 28.08.2006 г. Тези обстоятелства, които са релевантни за настоящото производството и представляват фактически и правни основания, посочени в оспорения административен акт не са опровергани по делото от жалбоподателя пред първоинстанционния съд. При тези доказателства се налага извода за законосъобразност на оспорената заповед и за неоснователност на жалбата. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение приема, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да се реши по същество. Настоящата инстанция приема, че следва да се отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да се отхвърли жалбата Христо Георгиев Стоянов от гр. Пловдив срещу заповед № РД-14-1333 от 5.09.2006 г., издадена от зам. началника на ДНСК София, като неоснователна. Воден от изложеното, Върховният административен съд, второ отделение на основание чл. 221, ал. 2 от АПК