Решение № 381 от 26.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2932/2015 г.

Решение № 381 от 26.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2932/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 935/17.07.2015 г. е допуснато касационно обжалване, по касационна жалба на адв. М. Р. -пълномощник на Я. В. П. срещу решение № 515/04.12.2014 г. на Х. окръжен по в. гр. д. № 810/2014 г., с което е потвърдено решение № 497/16.07.2014 г. по гр. д. № 999/2013 г. на Хасковски районен съд, с което са отхвърлени, като неоснователни, предявените от Я. В. П. против Т. Й. Р. обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 108 ЗС, както и при условията на алтернативност иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, а именно - да се прогласи нищожността на сделката, сключена с нотариален акт № 159, т. 1, рег. № 0975, дело № 975/2013 г. по описа на нотариус с рег. № 353-К. Г., при условията на обективно алтернативно съединяване по чл. 87, ал. 3 ЗЗД да се развали сключения между Т. Й. Р. и Г. К. договор за прехвърляне срещу задължение за гледане и издръжка на недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.719.65.22.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК-София, с административен адрес [населено място], [улица], вх. А, ет. 1, ап. 2, с предназначение на обекта - жилище, апартамент, съгласно удостоверение № ТС - 46/01.02.2013 г. на [община], а съгласно договор - самостоятелния обект се намира в жилищната сграда - блок № 621-3, вх. А, ет. 1, построен върху държавна земя - парцел I, кв. 621, на [улица], с площ от 56,48 кв. м., ведно с прилежащото избено помещение с площ от 4,20 кв. м. и 3,395% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, поради виновно неизпълнение на същия, както и да бъде призната Я. В. П. за собственик на 1/3 ид. ч. от гореописания недвижим имот по наследяване и да бъде осъдена Т. Й. Р. да й отстъпи собствеността и предаде владението върху този имот. Касационното обжалване е допуснато с оглед проверка допустимостта на обжалваното въззивно решение. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и при извършената проверка намира следното: Производството по делото е образувано по предявени от Я. В. П. против Т. Й. Р. обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 87, ал. 3 ЗЗД при условията на алтернативност, а заедно с всеки от тези искове кумулативно е предявен и иск с правно основание чл. 108 ЗС. При правилно разпределяне на доказателствената тежест и преценка на събраните доказателства в съвкупност и взаимна връзка съдът е приел предявения иск за нищожност на атакуваната сделка за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот на Т. Й. Р. срещу поетото от последната задължение за издръжка и гледане на прехвърлителката Г. К. за неоснователен и недоказан. Приел е, че наследодателката на ищцата, респ. прехвърлителката по атакуваната сделка, не е страдала от психично заболяване, което да й пречи да разбира значението на постъпките си и последиците от същите, а това, че Г. К. е забравяла, обърквала се е и е проявявала различни страхове са състояния твърде характерни за по-възрастни хора и не води до извод за наличие на психично заболяване. Съобразно установеното е приел, че не е налице нищожност на атакуваната сделка поради липса на съгласие. Приел е, че не е налице и нищожност на атакуваната сделка поради липса на предмет, тъй като несъмнено е имало годен предмет на прехвърлянето - К. е прехвърлила на Т. Р. правото на собственост върху жилищния имот, който е притежавала към момента на сключване на сделката. Приел е за неоснователен и иска за нищожност на атакуваната сделка, поради липса на основание, тъй като грижите за прехвърлителката са започнали доста преди да се достигне до самата сделка, в която да се оформи и за в бъдеще задължението на ответницата да се грижи за възрастната жена; здравословното състояние на прехвърлителката е било относително стабилно и от медицинските документи, представени по делото, не може да се направи извод, че здравето на прехвърлителката е било вече влошено преди изповядване на сделката, както и, че ответницата е знаела, че прехвърлителката по сделката ще се разболее и почине толкова скоро след като е поела задължението да се грижи за нея. Разгледал е предявения в условията на алтернативност иск за разваляне на договора за прехвърляне на имот срещу задължението за издръжка и гледане и е приел, че Я. В. П. е наследник по закон на прехвърлителката, като правата й върху наследството на починалата й сестра възлизат на 1/3 ид. ч., предвид наличието на останалите двама наследници освен нея. Приел е от свидетелските показания, че Р. е полагала грижи за прехвърлителката, като се грижила за снабдяването й с хранителни продукти и лекарства, водила я на прегледи при лекар, грижила се е за нея при постъпването и изписването й от болницата. Не е кредитирал показанията на групата свидетели на П., тъй като е констатирал явно противоречие и непоследователност на същите. С оглед гореизложените съображения и разпределената доказателствена тежест в процеса съдът е приел за установено, че ответницата Р. е полагала необходимите грижи за прехвърлителката по процесната сделка, т. е налице е изпълнение на сключения договор, поради което липсват основания за неговото разваляне по реда на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Разгледал е и предявения кумулативно обективно съединен ревандикационен иск с останалите два иска за нищожност и за разваляне на договора за издръжка и гледане, сключен между Т. Р. и Г. К. Приел е иска за неоснователен и недоказан, тъй като по делото няма данни, че ищцата притежава право на собственост върху недвижимия имот, доколкото същият е предмет на правна сделка, по силата на която е прехвърлен на ответницата срещу поетото от нея задължение за издръжка и гледане на прехвърлителката. Установил е по безспорен начин, че ответницата владее жилищния имот, но на годно правно основание, а именно придобитото от нея право на собственост върху процесния имот, включващо в себе си и владението на имота. Предмет на подадената въззивна жалба от Я. П. е първоинстанционно решение, в частта му, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен при условията на алтернативност и съединения с него иск с правно основание чл. 108 ЗС. Въззивният съд е потвърдил изцяло първоинстанционното решение, като в мотивите си е обсъдил и необжалваната част от решението - отхвърлените искове за нищожност на сделката на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1, 2 и 4 ЗЗД. Проверката относно допустимостта на въззивното решение е обвързана от отговорът на процесуалноправния въпрос - допустимо ли е въззивно решение при предявени пред първоинстанционния съд няколко обективно съединени иска, в което въззивния съд се е произнесъл по правилността на решението относно исковете, за които решението е влязло в сила и не се е произнесъл относно иска, за който е бил сезиран с въззивната жалба. Въззивният съд следи служебно за валидността на първоинстанционното решение. Нищожното съдебно решение не влиза в сила, то не поражда сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила нито конститутивно действие, затова въззивният съд обявява служебно нищожността му и в необжалваната част. Недопустимото съдебно решение влиза в сила и поражда сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила и конститутивно действие. Въззивният съд следи служебно за допустимостта на първоинстанционното решение, но може да го обезсили само в обжалваната част. Въззивният съд не може да се произнася по влезли в сила съдебни решения. Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посочените в жалбата пороци. Надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касационно обжалване на въззивното решение. Неправилно въззивният съд се е произнесъл в решението си относно правилността на влязлото в сила първоинстанционно решение, в частта му, с която са отхвърлени исковете за нищожност на сделката на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1, 2 и 4 ЗЗД, поради което в тази част въззивното решение следва да бъде обезсилено и прекратено производството. В частта, в която предмет на обжалване са били отхвърлените искове по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл. 108 ЗС, въззивното решение е валидно и допустимо. Твърдението в касационната жалба, че липсата на мотиви обосновава недопустимост на въззивното решение по чл. 281, т. 2 ГПК е неоснователно. Съдът е мотивирал решението си по предмета на въззивната жалба и е приел, че ищцата не е доказала фактическите си твърдения по пътя на пълно и главно доказване. Дори и пестеливи мотиви, това не е равнозначно на абсолютна липса на мотиви, което би било основание за недопустимост на обжалваното решение и неговото обезсилване. В случая не се констатира липса на мотиви, а преценка доколко последните са пълни, обективни и правилни не следва да бъде извършвана, тъй като касационното обжалване е допуснато по реда на чл. 288 от ГПК единствено с оглед проверка допустимостта на обжалваното въззивно решение, а касаторът не е изложил правни въпроси, свързани с оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради което такава проверка за правилността му - по чл. 290, ал. 2 от ГПК не следва да се извършва /в този смисъл е и т. 1, изр. 4 - in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. При този изход на спора касаторът следва да заплати на ответника направените и надлежно удостоверени разноски за настоящата инстанция в размер на 1 300/хиляда и триста/лв. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на IV г. о.