Решение № 15805 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6440/2020 г.

Решение № 15805 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6440/2020 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Директора на РЗОК-Варна срещу решение № 297/24.02.2020 г. постановено по адм. дело № 361/2019 г. по описа на Административен съд – Варна в частта, с която е отменена Заповед № РД-09-2442/14.12.2018 г. на Директора на РЗОК-Варна в частта, с която е наложена финансова неустойка в размер на 50 лева на основание чл. 146, ал. 1 от НРД за ДД за 2018 г. (отм.); и в частта, с която е наложена санкция "прекратяване на договора"-частично по пакет "първична дентална помощ" по отношение на д-р П. Срур на основание чл. 152, ал. 1 от НРД за ДД за 2018 г. (отм.);. Наведените в жалбата възражения за неправилно приложение на материалния закон са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът по касационна жалба АИИППМПДМ "Д-р П. Срур" ЕООД чрез процесуален представител адв. Германов е в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира касационната жалба са неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение в съответствие с чл. 220 от АПК касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед № РД-09-2442/14.12.2018 г. на Директора на РЗОК-Варна, с която на АИИППМПДМ "Д-р П. Срур" ЕООД по т. 1 на основание чл. 146, ал. 1 от НРД за дентални дейности за 2018 г. е наложена финансова неустойка в размер на 50 лева, по т. 2 е наложена финансова неустойка в размер на 50 лева на основание чл. 151, ал. 1, т. 1 от НРД за дентални дейности за 2018 г. и по т. 3 е наложена санкция "прекратяване на договор"-ЧАСТИЧНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА Д-Р П. Срур на основание чл. 152, ал. 1 от от НРД за дентални дейности за 2018 г. При анализа на събраните в хода на административното и съдебното производство гласни и писмени доказателства, първоинстанционният съд приема за установено, че оспорената пред него Заповед за налагане на санкции е издадена от компетентен орган съгласно чл. 76, ал. 2 от ЗЗО, в установената форма, но в нарушение на материалният закон по отношение на т. 1 и т. 3, поради което отменя заповедта в посочените точки и отхвърля жалбата на АИИППМПДМ "Д-р П. Срур" ЕООД в останалата и част. Горният извод е обоснован като е установено, че не е налице твърдяното от административния орган нарушение на условията и реда за оказване на извънболнична дентална помощ изразяваща се в невписване в ЗОК на ЗОЛ на дентални дейности-екстракция на постоянен 44 зъб и обтурация с амалгама или химичен композит на постоянен 45 зъб отчетени с амбулаторен лист № 321/7.08.2018 г. Изводът на административния съд е, че е допусната техническа грешка състояща се в размяна на кодовете на двата съседни зъба като отчетената дентална дейност е една и съща-изваждане на зъб и пломбиране на зъб, които са отчетени вярно в ЗОК, но погрешно са вписани в АЛ. Така установеното изключва нарушение на чл. 91, ал. 2 от от НРД за дентални дейности за 2018 г., според който в ЗОК/притурка към ЗОК за извършени дентални дейности на ЗОЛ се отбелязват данните на лекаря по дентална медицина, извършил дейността, подписът и печатът на същия, кодът на дейността и кодът на съответния зъб по договора с НЗОК и датата на извършването. По отношение на т. 3 от заповедта съдът приема, в съответствие с установеното от него по отношение на т. 1 от заповедта, че не е доказано, че д-р Срур е отчела неизвършена от нея дейност. Установено е, че зъб с код 45 е изваден, а зъб с код 44 е пломбиран, т. е. извършена е дейност, която е отчетена в ЗОК на лицето, а именно екстракция на зъб /код 509 и обтурация на зъб /код 301/. За тези дейности лекарят по дентална медицина е получила заплащане от РЗОК като размяната на кодовете на двата зъба не е довело до разлика в заплащането нито от страна на РЗОК, нито от страна на пациента. Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Напълно се споделят изводите на първоинстанционния съд и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК същите не следва да се преповтарят. Процесното решение в обжалваната част е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваната заповед за налагане на санкции като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. С оглед на изложеното, Върховният административен съд – шесто отделение намира, че решението в обжалваната част е правилно като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. И двете страни са направили искане за присъждане на разноски по делото като касационният жалбоподател е направил възражение за прекомерност на разноските на другата страна. С оглед изхода на спора съдът намира искането на ответника по касация за присъждане на разноски по делото за основателно. Ще се касае до възражението за прекомерност с оглед сложността на правния спор съдът намира възражението за неоснователно. Следва да се осъди касаторът да заплати на АИИППМПДМ "Д-р П. Срур" ЕООД разноски по делото в размер на 800 лева представляващи адвокатски хонорар. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – шесто отделение,