Решение № 4408 от 29.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9808/2010 г.

Решение № 4408 от 29.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9808/2010 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Ексън" ЕООД, гр. Габрово, представлявано от управителя Лидия Любчева Миланова - Железарова срещу Решение № 252/15.06.2010 г. по адм. дело № 14/2010 г. на Административен съд - Велико Търново, VII-ми състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ № Ревизионен акт № 070900294/19.10.2009 г. на гл. инспектор по приходите Кольо Колев към ТД на НАП - Габрово, потвърден с Решение № 548/10.12.2009 г. на директор на дирекция "ОУИ" В. Търново при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно и постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му и присъждане на разноски. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, в съдебно заседание и в писмен отговор, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Административен съд - Велико Търново е отхвърлил като неоснователна и недоказана жалбата на "Ексън" ЕООД, гр. Габрово против PA № 070900294/19.10.2009 г. на ТД на НАП гр. Габрово, потвърден с Решение № 548/10.12.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта, в която на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 47336.67 лв. и са начислени лихви в размер на 2489.15 лв. за данъчни периоди от 10.10.2008 г. до 31.10.2008 г., м. 11.2008 г., м. 12.2008 г., м. 01.2009 г., м. 03.2009 г., м. 04.2009 г. и м. 05.2009 г. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че за жалбоподателя не е изпълнена разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и за него не възниква право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Не се спори по делото, че правото на строеж, учредено върху процесния имот е прехвърлено на 31.08.2009 г. Разходите в размер на 237004,30 лв. са били направени преди датата на прехвърляне на правото на строеж, а именно - 31.05.2009 г. и същите са били направени във връзка с купени строителни материали и услуги, свързани с изграждането на сградата, за която е било учредено правото на строеж. ВТАС е обосновал правните си изводи с чл. 92 от ЗС, предвид на който собственика на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако не е уговорено друго. С оглед на датата на учредяване на правото на строеж с нотариален акт № 82, т. VIII, дело № 1401/31.08.2009 г. на Службата по вписванията към РС - Габрово, всичко което е закупено с оглед на строежа е станало собственост на физическите лица, а не на жалбоподателя и те са собственици на построеното до тази дата. След като доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС представлява прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право, Съдът правилно е приел, че фактурираните стоки и услуги са станали собственост не на жалбоподателя, а на физическите лица. Предвид на изложеното "Ексън" ЕООД няма качеството на получател на доставките и услугите по процесните фактури, което води до извода, до който правилно е стигнал и ВТАС, че за дружеството не е изпълнено изискването на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. С получените от дружество през процесните периоди доставки на стоки и услуги са извършени подобрения в чужд имот, които са станали собственост на собствениците му, поради което не са използвани от дружеството за извършване на облагаеми доставки във връзка с икономическата му дейност, поради което и на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Касаторът не е ангажирал доказателства относно твърденията си, че стоките и услугите по процесните фактури са вложени в строителния обект, правото на строеж върху който принадлежи на дружеството. Не е било доказано реалното изпълнение с конкретните материали по процесните фактури, за да се направи точна преценка дали осчетоводяването кореспондира с други доказателства. Правилно Съдът е приел, че условията, при които е сключен предварителния договор от 18.09.2008 г. с продавачи Лидия Миланова - Железарова и Светлан Железаров и "Ексън" ЕООД са различни от тези при нотариалното оформяне на сделката за учредяване правото на строеж. В хода на ревизията са били представени три Акта за изпълнени СМР - два към 31.11.2008 г., които не са били подписани от представителя на "Фаворит 96" ООД и един към 10.03.2009 г., който не е бил подписан от жалбоподателя. Първоинстанционният съд не е кредитирал изводите от заключението на вещото лице в тази част, които са били оспорени от представителя на данъчната администрация. Решението е правилно. Съдът е направил обосновани изводи за фактите от наличните по делото доказателства. Към момента на получаване на услугите и стоките, за които дружеството е декларирало право на приспадане на данъчен кредит, същото не е разполагало с вещни права върху имота и е извършило подобрения в чужд имот, които по никакъв начин не са били взети предвид при последваща продажба на имота на дружеството. Чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС има предвид стоките и услугите, които предстои да бъдат предоставени, но те следва да са свързани с осъществяваната към момента на възлагането им независима икономическа дейност. Видно от Справката за облагаемия оборот и общия облагаем оборот за последните 12 месеца, към момента на получаване на процесните стоки и услуги "Ексън" ЕООД не е осъществявало независима икономическа дейност и няма отчетени обороти, следователно, тези стоки и услуги не са във връзка с икономическата му дейност. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на разноски на касатора. Ответникът по касационна жалба е бил представляван от юрисконсулт в касационното производство, поради което следва да бъде присъдено претендираното от него юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВАС в размер на 1446,51 лв.