Решение № 7252 от 1.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9400/2017 г.

Решение № 7252 от 1.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9400/2017 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ш. Ш., гражданин на Афганистан, против решение № 4697 от 13.07.2017 г., постановено по адм. дело № 5725/2017 г. по описа на Административен съд С. - град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на жалбата. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), чрез пълномощника си юриск. М. Х., в съдебно заседание изразява становище за правилност на обжалваното решение. Моли жалбата срещу него да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на Ш. Ш., гражданин на Афганистан, срещу решение № 9212 от 10.05.2017 г. на председателя на ДАБ, с което на Ш. Ш. е отказано предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административният акт на председателя на ДАБ е законосъобразен, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. За да отхвърли жалбата на Шарифи срещу решението на органа на ДАБ, съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденеца при проведените задължителни интервюта относно причините за нежеланието му да се завърне в родината си и обстоятелствата, изложени от него. Съдът, анализирайки понятието "преследване", субектите на това преследване по чл. 8, ал. 3 от ЗУБ и формите на действията по преследване според чл. 8, ал. 5 от ЗУБ, е развил съображения за това, че по отношение на жалбоподателя не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. А именно - по отношение на същия не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение. Затова съдът е счел, че липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът подробно е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като изхождайки отново от бежанската му история и актуалните данни за обществено - политическата обстановка в Афганистан към датата на постановяване на акта си е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на жалбоподателя на хуманитарен статут - липсват данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ. Най-накрая първоинстанционният съд е счел, че липсват и предпоставките за прилагане на принципа "забрана за връщане" по чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, тъй като от събраните доказателства не се установява живота или свободата на жалбоподателя да е бил застрашен по някои от признаците, посочени в тази разпоредба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. Правилно първоинстанционният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от жалбоподателя причини да напусне страната си не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Изтъкнатите причини са от личен и семеен характер и не обосновават наличието на основанията по чл. 8 от ЗУБ. Обосновани са изводите на административния съд и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Ш. Ш. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1-3 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка за обстановката в Афганистан и е мотивирал решението си именно с установеното в тях актуално положение в държавата на произход на чужденеца. В допълнение на изложеното от административния съд следва да се посочи, че в Афганистан към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Административния съд, базирайки се на информацията в справка с вх. № МД-99/26.01.17 г., правилно е приел, че въпреки нестабилната обстановка в Афганистан, конфликтите са регионални и не засягат цялата територия на страната, а само по - малко от 10 % от нея. Няма данни граждани на Афганистан да са преследвани само поради принадлежността си към някоя народностна група. Тези факти, както и противоречивата бежанска история на чужденеца, обосновават извод, че не са налице "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт" по смисъла на тълкуванието, дадено в горецитираното решение на СЕС. О. последната актуална справка № МД-290/5.04.2018 г. се потвърждават сходните изводи с тези на първоинстанционният съд. Доводите в представените писмени бележки от процесуалния представител на касатора, основани на сключен брак с българска гражданка и дете от брака - също български гражданин, правилно за преценени от административния съд като такива извън приложното поле на ЗУБ. След основанията за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, липсват такива, които да дават привилегии при наличие на някой/и от посочените факти. Гражданският брак с български гражданин и раждането на дете от брака - също български гражданин, имат значение при получаване на разрешение за пребиваване в България по ЗЧРБ, но не за производството по искането за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд С. - град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,