Решение № 15978 от 29.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 374/2020 г.

Решение № 15978 от 29.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 374/2020 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Дановски, чрез адв. Г. Стоянов, срещу Решение № 621 от 6.11.2019 г. постановено по адм. д. № 792/2019 г. по описа на Административен съд - Плевен (АС – Плевен). С посоченото съдебно решение Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – Враца е осъдена да заплати на Дановски, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300 лв., представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване и частична отмяна на Наказателно постановление № 18-0248-001380 от 30.11.2018 г. на началника на Районно управление (РУ) – Бяла Слатина при ОД на МВР – Враца, ведно със законната лихва върху сумата от 300 лв. считано от 28.05.2019 г. – датата на влизане в сила на съдебно решение № 41 от 3.05.2019 г. по НАХД № 59/2019 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, като искът е оставен без уважение за разликата до сумата от 750 лв. Наред с това, ОД на МВР – Враца е осъдена да заплати на Дановски направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 85, 98 лв. и държавна такса в размер на 10 лв. Отхвърлен е предявения иск за неимуществени вреди от 500 лева, 5 лв. ДТ за издаване на препис от съдебното реишение, както и за разноски до претендирания размер на 810 лева. С касационната жалба се обжалва решението в частта относно размера на имуществените вреди, както и в частта относно разноските. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът неправилно е присъдил само част от претендираното като вреда адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде увеличено до размер от 500 лв. Възразява се и по отношения определения размер на адвокатското възнаграждение за делото по обезщетението, като съдът не се е съобразил с Наредба № 1/2004 г. за определяне на размерите на адвокатските възнаграждения. Моли се отмяната на решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и решаване на спора по същество с определяне на справедливо обезщетение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява, представлява се от адв. Стоянов, които поддържа по същество доводите в касационната жалба и моли да бъде уважена. Претендира разноски за касационното производство, за които представя списък. Ответникът – ОД на МВР – Враца не представя писмен отговор на касационната жалба и не изразява становище по нея. В съдебното заседание пред настоящия съд не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита съдебно решение на първоинстанционния съд за правилно и обосновано в обжалваната му част. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваните му части на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението в обжалваните части е неблагоприятно и като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административен съд – Плевен е разгледал предявения от Р. Дановски иск срещу ОД на МВР – Враца, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискал да му бъде заплатено обезщетение в общ размер на 1255 лв., във връзка с водене на НАХД № 59/2019 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, от които 750 лв. за претърпени имуществени вреди, 500 лв. за претърпени неимуществени вреди и 5 лв. за заплатена държавна такса за издаване на заверен препис на решение. Претендирани са и разноските по воденето на делото пред административния съд. Установено от първоинстанционния съд е, че по силата на НП № 18-0248-001380 от 30.11.2018 г. на началника на РУ – Бяла Слатина при ОД на МВР – Враца на ищеца са били наложени три административни наказания "глоба" в размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, 10 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и 20 лв. на основание чл. 185 за извършено нарушение по чл. 157, ал. 8 от ЗДвП, извършено на 17.11.2018 г. Това наказателно постановление Р. Дановски е обжалвал, като за защитата си по делото е ангажирал адв. К. Кънчев от АК – Враца, с когото в хода на съдебното производство е сключил Договор за правна защита и съдействие серия А № 24 сключен на 8.02.2019 г., като е договорно адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., като при подписване на договора в брой е заплатена сумата от 1000 лв. С решение № 41/3.05.2019 г. по АНД № 59/2019 г. на РС – Бяла Слатина, съдът е отменил оспореното НП по отношение на наказанията по т. 2 и т. 3, като незаконосъобразно. Установено от съда е още, че съдебният акт на РС – Бяла Слатина не е бил обжалван по касационен ред в е влязъл в законна сила на 28.05.2019 г. Въз основа на изясненото по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд приел предявения иск за допустим, а по същество за частично основателен до размер на 300 лева. Съставът на АС - Плевен счел, че е налице първата необходима предпоставка, за да възникне правото на обезщетение – отмененото по съдебен ред наказателно постановление, което като властнически акт на административен орган представлява материалноправно основание по чл. 1 ЗОДОВ. Направил мотивиран извод, че е налице и вредоносен резултат – реално настъпила имуществена вреда, която да е в пряка причинна връзка с отменения акт. За да приеме това, съдът се мотивирал, че в хода на делото пред РС – Бяла Слатина е бил представен договор за правна защита и съдействие, видно от който е уговорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Позовавайки се на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС приел като несъмнено доказателство, че претендираното в настоящото производство като вреда адвокатско възнаграждение е било действително платено във връзка с проведеното съдебно обжалване на наказателното постановление. Констатирал е, че в случая се претендира обезщетение в размер на 750 лв. с оглед обстоятелството, че са отменени две от общо наложените три глоби. По отношение на претендираната сума за обезщетение за заплатения адвокатски хонорар в производството по обжалване на НП, АС – Плевен е приел, че следва да намали на 300 лева, съобразно направеното възражение относно размера, като съответно се е мотивирал. В заключение съдът посочил, че са налице доказателства за реално претърпени имуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото наказателно постановление и това дава основание за уважаване частично на иска за обезщетение. По отношение на иска за неимуществени вреди в размер на 500 лева, първоинстанционният съд счел, че е неоснователен и недоказан. Изложил е съображения, че в производството по ЗОДОВ не са представени медицински документи за извършени прегледи или за предписани медикаменти. Свидетелските показания приел като общи, схематични и не съдържащи конкретни факти, поради което не ги кредитирал. За неоснователна намерил и претенцията за обезщетение в размер на 5 лева за издаване на заверен препис от съдебното решение на РС – Бяла Слатина. Съдът счел, че държавната такса се дължи за предоставяне на документи и няма характер на вреда. Решението е валидно, допустимо и правилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за разрешаването на възникналия административноправен спор, като направените изводи са правилни. Изложените в тази връзка съображения от първоинстанционния съд се споделят напълно от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г., е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с материалния закон. Предявеният от Дановски иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменен с влязло в сила съдебно решение акт – НП, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Обосновани на приобщените по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за реално заплащане на претендираната сума за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на НП. Наред с това се установява, че адвоката действително е осъществил процесуално представителство и защита и договореното възнаграждение е заплатено, което се явява пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, предвид приетото с цитираното по-горе тълкувателно решение и правилно възприетите от първоинстанционния съд по делото факти. Неоправдано е поддържаното в касационната жалба възражение, че съдът определил по – нисък размер на претендираното обезщетение. Направено е изрично възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в представеното от ответника по иска по делото становище преди съдебното заседание пред АС – Плевен. Видно от изложеното там, ответникът по иска е заявил, че намира претендираната сума за заплатения адвокатски хонорар в размер на 750 лв. за прекомерно завишена за подобен вид дела, които са с ниска степен на фактическа и правна сложности и е изложил съображения за редуцирането на сумата на обезщетението до минималния размер по приложимата наредба за минималните размери на адвокатските възнаградения. В същото становище е направено възражение и по отношение прекомерността на претендираното адвокатско възнаграждение за производството по обезщетение пред АС – Плевен. Като съобрази изложеното, както и предписанието на чл. 18 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият съдебен състав намира, че правилно и в съответствие със закона и тълкувателната практика на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, съставът на АС – Плевен е редуцирал размера на претендираното обезщетение. По този въпрос следва да се съобразят две относими тълкувателни решения - Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Върховния административен съд, постановено тълк. д. № 2/16 г. и Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 1/17 г. В мотивите на първото е прието, че институтът на обезщетението от непозволено увреждане не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което съдът следва да присъди обезщетение, отговарящо на критериите по чл. 36, ал. 2 ЗА. В мотивите на другото тълкувателно решение е прието, че в правомощията на съда е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение. Съдът е посочил, че "В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него." Първоинстанционният съд е определил размера на разноските, които следва да се присъдят на Дановски за производството по обезщетението за заплатено от него адвокатско възнаграждение - в размер на 85, 98 лв. при уважено възражение за тяхната прекомерност. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, субсидирано приложим в настоящото производство по силата на препратката на чл. 144 АПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Отговорността за деловодните разноски произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор и се носи от страната, чието правно твърдение е отречено със съдебния акт. Тя има санкционен характер срещу субектът, предизвикал спора и може да бъде осъществена само по висящия процес. В конкретния случай искът по ЗОДОВ е бил уважен частично и правилно са присъдени и направените разноски за производството в размер на 85, 98 лв. съразмерно уважената част на иска. Ето защо решение в обжалваната му част като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Цитираното съдебно решение по адм. д. № 12658/2018 г. на което се позовава касатора е неотносимо към настоящия казус тъй като не е налице еднаквост на установените факти. Предвид изхода на спора в касационното производство разноски не се следват на страните. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение