Решение № 757 от 23.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10671/2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, насочени срещу решение 4999/21.07.2022 г., постановено по адм. дело 4825/2022 г. на Административен съд София-град. Касационната жалба на П. Хронц и Х. Шулер, чрез адв. К. Жечева - Макавеева е насочена срещу посоченото решение, като счита същото за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на така постановеното решение и е възведена претенция за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Касационната жалба на А. Димитрова, чрез процесуален представител адв. Йовчев, е насочена срещу посоченото по-горе решение на съда, като излага доводи за нищожност, неправилност и недопустимост на оспореното решение, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. А. Димитрова, чрез адв. Йовчев е подала и касационна жалба срещу определение 7573/30.09.2022 г., постановено по адм. дело 4825/2022 г. на Административен съд София град. Частният жалбоподател навежда доводи за нищожност, алтернативно моли обжалваното определение да бъде отменено като за неправилно, недопустимост, незаконосъобразно и необосновано. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Комисия за защита от дискриминацията, чрез юрк. Михайлова оспорва касационните жалби лично в съдебно заседание, пледира за отхвърляне на трите касационни жалби и за оставяне в сила обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно постановено. Моли за присъждане на сторените в производството разноски и прави възражение за прекомерност на сумите, заплатени за адвокатско възнаграждение от касаторите. Ответникът АББ България ЕООД, чрез адв. Макавеева поддържа подадената от дружеството касационна жалба и оспорва касационната жалба подадена от А. Димитрова. Прави искане за присъждане на сторените в производството разноски, съгласно представен по делото списък на разноските. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено на процесуалния представител на А. Димитрова. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба подадена от П. Хронц и Х. Шулер и смята решението за АССГ за неправилно. По касационната жалба подадена от А. Димитрова излага становище за допустимост на същата, но неоснователна. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, намери за установено следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е решение 214 от 20.04.2022г. на КЗД по преписка 441/2014г. на Трети специализиран постоянен заседателен състав, с което е се оставя без уважение искането на А. Димитрова за допълване на решение 816 от 17.12.2021 г. по същата преписка. Съдът е приел оспорването за допустимо и основателно и е отменил обжалвания административен акт, като е върнал преписката на КЗД за ново произнасяне, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на материалния закон. За да постанови този резултат първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност по реда на чл. 146 и чл. 168 АПК, въз основа на анализа на събраните в хода на административното и съдебно производства доказателства и на възраженията на страните, съдът е установил фактическата обстановка по делото и е направил извод, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния, по място, материя и степен административен орган, в кръга на правомощията му по закон, в предписаната от закона форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК съставът на Върховния административен съд приема, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Постановено е от компетентен съд, в законоустановения за това състав и в надлежна писмена форма, след надлежно сезиране и при наличието на всички положителни процесуални предпоставки и при липсата на абсолютни отрицателни такива, поради което и оплакванията за нищожност на съдебния акт не се споделят. Доводите на касационните жалбоподатели за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от страните обстоятелства, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактите, кои доказателства съдът кредитира и защо. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за незаконосъобразност на оспорвания административен акт. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страните в производството по делото не е препятствано, а обжалваното решение е надлежно мотивирано. Обосновано е приетото от съда, че в хода на административното производство административният орган е допуснал съществени нарушения на процедурните правила, довели до неправилно приложение на материалния закон, като КЗД се е произнесла по недопустима жалба съгласно чл. 27, ал.2, т.6 във връзка с чл. 62, ал.1 от АПК. Искането за допълване на акта, по чл. 62, ал. 1 АПК принадлежи единствено на административния орган, но не и на заинтересованите страни, както неправилно е приел АССГ. Органът, издал акта, може по своя инициатива да отстрани непълнотите в него, но това може да стори само в срока за обжалване на акта по своя инициатива. Това е така, защото заинтересованите страни разполагат с правото да обжалват мълчаливия отказ на органа в частта, в която той не се е произнесъл по цялото им искане. В процесния случай страните не оспорват факта, че срокът за обжалване на индивидуалния административен акт решение 816/17.12.2021 г., постановено по преписка 441/2014 г. на КЗД за А. Димитрова е изтекъл на 05.01.2022 г., в края на работния ден. След тази дата актът влиза в сила и поражда своето правно действие. Молбата на А. Димитрова за допълването му е подадена на 20.01.2022 г., т.е. след изтичането на законоустановения срок за обжалване, поради което, дори да се приеме, че тя, като заинтересована страна, може да иска допълване на издадения индивидуален административен акт /виждане, което е обратно на тълкуването, дадено от ВАС в определение 15572/19.12.2014 г., постановено по адм. дело 15491/2014 г. от 4-то отд./, тя е загубила това си право на 05.01.2022 г., в края на деня. Искането в този случай е било недопустимо и като такова е следвало да се остави без разглеждане от административния орган. По жалбата на А. Димитрова срещу определение 7573/30.09.2022 г., постановено по адм. дело 4825/2022 г. от АССГ. Жалбата е неоснователна. С обжалваното определение съдът от първата инстанция е отхвърлил молбата на А. Димитрова за допълване на решение 4999/21.07.2022 г., постановено по адм. дело 4825/2022 г., като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че не са налице изискуемите от фактическия състав на нормата на чл. 176, ал. 1 АПК обстоятелства, а именно непълнота в мотивите на съда. Приел е, че се е произнесъл по цялото оспорване. Така приетото от съда е обосновано, правилно и законосъобразно. Несъгласието на страната с мотивите на съда не обосновава приложението на посочената законова норма. Правилно съдът е приел, че за да е допустимо и основателно искането за допълване на съдебен акт решение или определение следва да са налице,в условията на кумулативност, три предпоставки: искането да е направено от страна по делото, в рамките на преклузивния срок по чл. 176, ал. 1 АПК и актът, чието допълване се иска да е непълен, т.е. съдът да не се е произнесъл по цялото искане на страната. В конкретния случай не е била налице третата предпоставка - съдът да не се е произнесъл по цялото искане и възражения на страната. В мотивите първоинстанционният съд е обсъдил всички възражения на оспорващата в светлината на чл. 146 и чл. 168 АПК, каквото е и законовото му задължение. При липса на една от трите изискуеми предпоставки правилно съдът е приел, че искането за допълване е неоснователно и не го е уважил. Определението е законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,