Решение № 3444 от 20.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9116/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" - София срещу Решение 2815/25.04.2023 г., постановено по адм. д. 9528/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен Ревизионен акт Р-22220220005847-091-001/17.05.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден изцяло с Решение 1147/30.07.2021 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че събраните по делото доказателства не установяват реалното извършване на спорните доставки от издателите на посочените фактури. Намира, че доставчиците не са представили необходимите документи и не са доказали разполагаемостта си със стоките, предмет на доставките, както и начина на транспортирането на стоките. Аргументира тезата, че съдът не е съобразил заключението по приетата ССчЕ във всички негови части. В тези насоки излага подробни доводи и претендира отмяна на атакуваното решение, отхвърляне на жалбата срещу РА и присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - "Кепитъл Барс" ЕООД, гр. София, чрез процесуален представител, с писмен отговор и в о.с.з. оспорва нейната основателност и претендира присъждане на осъществените разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София-град е законосъобразността на РА Р-22220220005847-091-001/17.05.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден изцяло с Решение 1147/30.07.2021 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" София, с който на "Кепитъл Барс" ЕООД са установени задължения по ЗДДС в резултат на отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Мариов Парк" ЕООД и Боки 94 ЕООД, както и по ЗКПО за 2019г., ведно със следващите се лихви за забава. За да достигне до извод за основателност на оспорването първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: В хода на ревизионното производство органите по приходите са установили, че основната дейност на "Кепитал Барс" ЕООД е търговия в питейни заведения, едното от които е находящо се в гр. Черноморец, къмпинг Градина За да отрекат претендираното данъчно предимство по фактурите, издадени от горепосочените доставчици, органите по приходите са приели, че представените доказателства не установяват реалното извършване на обективираните в тях стопански операции. Изводът на ревизиращите, че спорните доставки не са действително осъществени е мотивирало ревизиращите да приемат, че осчетоводените разходи за тях не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО, с оглед на което не следва да бъдат признати за данъчни цели. На основание чл. 26, т.2 ЗКПО с тях е преобразуван в посока увеличение счетоводния финансов резултат на ревизираното дружество, в резултат на което е определен допълнително дължим КД и лихви за забава. В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. След анализ на събраните доказателства първостепенният съд е приел, че те установяват реалното извършване на доставките по фактурите, издадени от Мариов Парк ЕООД и Боки 94 ЕООД. Този извод е обоснован от представените съпътстващи доставки документи и заключението на вещото лице по проведената ССчЕ, е систематизирало събраните доказателства в табличен вид. Въз основа на представените стокови разписки решаващият състав е приел за установено предаването на правото на разпореждане със стоките от доставчиците на получателя и последващото им използване за икономическата дейност на ревизираното дружество. При формираното заключение за реалност на спорните доставки, съдът е приел, че отразените разходи за тях не са документално необосновани, поради което неправомерно не са признати за данъчни цели и с тях е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2019г. и е определен допълнително дължим КД и лихви за забава. В обобщение е достигнат извод, че оспореният РА е незаконосъобразен. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Неоснователни са доводите на касатора, че непредставянето на изисканите доказателства от предходните доставчици по веригата би могло да е основание да се отрече претендираното от ревизирания данъчно предимство при наличието на достатъчно доказателства, които изясняват механизма на преките доставки. В своята практика ВАС многократно е подчертавал, че нередностите при доставчици не могат да се противопоставят на получателя, а неустановеността на тяхната техническа и кадрова обезпеченост не е основание органите по приходите да откажат на данъчнозадължено лице правото на приспадане на данъчен кредит. Този извод следва пряко от мотивите на решението по дело С-324/11, с които СЕС разяснява, че "Директива 2006/112 не допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото на приспадане от дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставени му услуги, поради това, че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с данък върху добавената стойност. " В Решението от 13.02.2014 г. по дело С-18/13 се посочва, че "само по себе си, за да се откаже признаване на правото на приспадане, не е достатъчно да липсва материална и персонална обезпеченост на доставчика или негов подизпълнител, нито разходите за услугата в счетоводната им документация да са неоправдани или в някои документи да липсват подписи на посочените като доставчици лица. Необходимо е още тези обстоятелства да сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама. " Съобразно т. 46 - 53 от визираното Решение на СЕС по дело С-342/11, в хипотезите, при които доставката не е била извършена между посочените във фактурите страни, проверката дали самият издател на фактурата е осъществил въпросната сделка е предпоставена от наличието на конкретни улики за наличието на измама, предоставени от данъчния орган /т. 53/. В съответствие с гореизложените принципни съображения, първоинстанционният съд подробно и конкретно е обсъдил всички събрани доказателства, проследени и описани и от вещото лице за доставките по фактурите, издадени от Мариов Парк ЕООД, а в резултат на техния анализ поотделно и в съвкупност правилно е приел, че като кореспондиращи помежду си представените фактури, стокови разписки и приемо-предавателни протоколи, фактури от предходен доставчик и фискални бонове за заплащане на стоките обосновават извода, че спорните доставки са действително извършени. Той се подкрепя и от заключението на експерта по ССчЕ, според което счетоводството на ревизираното дружество е редовно водено, а стоките по спорните фактурите са предмет на последващи доставки от ревизирания. За доставките по фактурите, издадени от Боки 94 ЕООД основателно касаторът поддържа, че първостепенният съд не е съобразил неустановеността на предаването на стоките от доставчика към получателя. Единствените доказателства, които са събрани в тази връзка са процесните фактури и касови бонове към тях, с оглед на което не може да се приеме, че правото на разпореждане със стоките като собственик е предадено от доставчика на получателя. Именно неустановеността на предаването на стоките на получателя налага извода, че спорните доставки от Боки -94 ЕООД не са реално извършени, с оглед на което законосъобразно с оспорения РА е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит за тях в общ размер от 1 201.29 лв., ведно с лихви за забава в размер на 163,19 лв. Гореизложеното е основание да се приеме, че в частта по ЗКПО незаконосъобразно разходите по фактурите, издадени от Мариов Парк ЕООД са приети за документално необосновани и с тях е увеличен счетоводния финансов резултат на дружеството и е определен допълнително дължим КД в размер и лихви за забава. Разходите по фактурите, издадени от Боки -94 ЕООД са документално необосновани по смисъла на ЗКПО, с оглед на което и на основание чл. 26, т.2 ЗКПО правомерно не са признати за данъчни цели. С данъчните им основи правилно е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2019г. със сумата от 6006,45 лв;, в резултат на което е определен допълнително дължим КД в размер на 600,64 лв. и лихви за забава в размер на 53,56 лв. Като е приел друго, първостепенният съд е постановил частично неправилно решение, което следва да бъде съответно отменено и вместо него постановено друго, по изяснения от фактическа страна спор, с което се отхвърли жалбата на дружеството в частта по ЗДДС за доставките по фактурите, издадени от Боки -94 ЕООД и в частта по ЗКПО за 2019г. за допълнително установения КД въз основа на непризнатите за данъчни цели разходи по същите фактури и лихви за забава. При този изход на спора и направените искания, в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за касационното производство, възлизащи на сумата от 8 215,50 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. В полза на НАП следва да се присъди съответно за първоинстанционното и касационното производство разноски и юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 1019,89 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение