Решение № 8758 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4759/2017 г.

Решение № 8758 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4759/2017 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет - С. З., чрез упълномощен юрисконсулт Д. В., срещу Решение № 53 от 01.03.2017 г., постановено по адм. д. № 11 по описа на Административен съд - С. З. (АС - С. З.) за 2017 г. С него, по жалбата на Г. И. и Х. Д., е отменено Решение № 673 от Протокол № 17, прието на заседание на Общински съвет - С. З. (ОС - С. З.), проведено на 22.12.2016 г., с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), във връзка с чл. 34, ал. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и § 27, ал. 2, т. 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ и чл. 45ж ППЗСПЗЗ, не е прието предложението за определянето на имот № 68850.153.19, находящ се в землището на гр. С. Загора, местност "Мутафа", начин на трайно ползване: нива, категория III, площ 1501,00 кв. м. и имот № 68850.84.19, находящ се в землището на гр. С. Загора, местност "Айданлийска кория", начин на трайно ползване: нива, категория III, площ 1061,00 кв. м. за обезщетяване на наследниците на К. И. М. и Р. К. Д., чийто имот е отчужден. Наред с това, преписката е изпратена на ОС - С. З., който да проведе процедурата по § 27, ал. 2, т. 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, във връзка с чл. 45ж, ал. 1 и ал. 2 ППЗСПЗЗ и да се произнесе с решение при спазване указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с решението. О. С. З. е осъдена да заплати на настоящите ответници по касация сумата от 10,00 (десет) лева, представляващи направени по делото разноски. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и неговата необоснованост, тъй като мотивите на съда не се подкрепяли от доказателствата по делото. Твърди се, че настоящите ответници по касация нямали правен интерес да обжалват решението, поради което първоинстанционният съд следвало да прекрати делото. Отделно се излагат подробни съображения по същество на спора. Наред с това, неправилно било прието от съда, че ОС - С. З. не е приел решение по предложението на вносителя, доколкото не е формирана воля относно приемането му. Тъй като в процедурата по гласуване на предложението то не събрало необходимия брой гласове "за" (повече от половината от общия брой на общинските съветници), то се счита, че общинският съвет не е приел предложението. Иска се обезсилване или отмяна на обжалваното решение и присъждане на сторените по делото разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа жалбата. По същество моли само отмяната на обжалваното решение. Ответните страни - Г. И. и Х. Д., чрез упълномощения адвокат Л. И., оспорват касационната жалба в представен по делото подробно обоснован писмен отговор. По същество молят обжалваното решение да остане в сила. Претендират сторените по делото разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд ответниците по касационната жалба не се явяват, но се представляват от адв. Иванова, която поддържа изразеното в писмения отговор на касационната жалба становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на проверка пред АС - С. З. е законосъобразността на Решение № 673 по Протокол № 17 от заседание на ОС - С. З., проведено на 22.12.2016 г., с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, във връзка с чл. 34, ал. 4 ЗОС и § 27, ал. 2, т. 3 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ и чл. 45ж ППЗСПЗЗ не е прието предложението за определянето на имот № 68850.153.19, находящ се в землището на гр. С. Загора, местност "Мутафа", начин на трайно ползване: нива, категория III, площ 1501,00 кв. м. и имот № 68850.84.19, находящ се в землището на гр. С. Загора, местност "Айданлийска кория", начин на трайно ползване: нива, категория III, площ 1061,00 кв. м. за обезщетяване на наследниците на К. И. М. и Р. К. Д., чийто имот е отчужден. Установено е от съда, че с Молба вх. № ВС-01-403 от 03.12.2015 г. настоящите ответници по касация заявили пред началника на Общинска служба по земеделие (ОСЗ) - гр. С. Загора искане да бъдат обезщетени със земеделски имоти, като са посочени и конкретните земеделски земи - имот № 68850.153.19 и имот № 68850.84.19. В молбата било посочено, че с Решение № 50723 от 22.07.2013 г. на ОСЗ - гр. С. Загора им е признато право на собственост, но същото не е възстановено, а с Решение № 50001 от 03.10.2013 г. на ОСЗ - гр. С. Загора им е определен размера на обезщетение от 2938,00 лв. С Писмо изх. № 10-02-7385 от 09.12.2015 г. ОСЗ - гр. С. Загора, в изпълнение на чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е сезирала кмета на О. С. З., като към заявлението са представени скици на имотите. С Писмо изх. № 10-61-608 кметът на О. С. З. е внесъл докладна записка за приемане на решения по § 27, ал. 2, т. 1 от ОС - С. З.. При така установеното от фактическа страна, от правна страна първоинстанционният съд приел, че оспореното решение е взето по предвидения в ЗМСМА ред. Съдът съобразил, че от съдържанието му не могат да се извлекат мотиви, но приел, че като такива може да разгледа становището на Постоянната комисия по законност и обществения ред към Общинския съвет - С. З., където като основание за отказа било посочено, че е налице влязъл в сила индивидуален административен акт на ОСЗ - гр. С. Загора - Решение № 50001 от 03.10.2013 г., с което се определя обезщетението за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи в размер на 2938,00 лв. На следващо място посочил, че заседанието на ОС - С. З. било свикано редовно. Присъствали са четиридесет и седем общински съветници от общ брой съветници - петдесет и един, предвид което съдът приел, че то е законно проведено при наличието на изискуемия кворум - повече от половината общински съветници съгласно чл. 27, ал. 2 ЗМСМА. Доколкото при проведеното поименно гласуване са гласували всичките присъствали четиридесет и седем общински съветници, като трима са били "за", тринадесет са били "против", а тридесет и един "въздържали се", съдът направил извод, че липсва решение на общинския съвет и не е налице въобще формирана воля относно приемането му. Мотивирал се за така приетото като се позовал на разпоредбата на чл. 27, ал. 4 ЗМСМА (в редакцията преди допълнението, публикувано в Д. вестник бр. 47 от 2018 г.), съгласно която решението по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА се взема с повече от половината от общия брой общински съветници. Приел, че за да се приеме или отхвърли едно решение на Общинския съвет, е необходимо за приемането или отхвърлянето на внесеното предложение да са гласували съответно "за" или "против" повече от половината от общия брой общински съветници, тоест поне двадесет и шест човека. В конкретния случай, с наличието на 31 гласа "въздържали се" от общо присъстващи 47 общински съветници, приел, че не е налице каквато и да е било формирана воля на колективния орган, тъй като тези гласове не могат да се приравнят нито към гласовете "за", нито към гласовете "против". В този смисъл направил извод, че не е налице формирана воля нито за приемането, нито за отхвърляне предложението на кмета на О. С. З., тоест няма валидно взето решение от общинския съвет. В допълнение изложил и мотиви по същество на спора, като приел, че единственото законосъобразно решение, което е следвало да вземе ОС - С. З., е било да предостави исканите имоти от общинския поземлен фонд. Затова въз основа на подробно изложени мотиви направил извод, че е налице и основание за отмяна на решението като взето в нарушение на материалния закон. По тези съображения го отменил и изпратил преписката на ОС - С. З. с указания. Решението е валидно, допустимо и правилно като резултат основан на извода, направен от първоинстанционния съд за допуснато нарушение на чл. 27, ал. 4 ЗМСМА при приемане на спорното решение. Постановено е по допустима жалба, при наличието на правен интерес от оспорването за настоящите ответници по касация, а преценката на съда досежно допуснатото нарушение на чл. 27, ал. 4 ЗМСМА (в относимата редакция, посочена по - горе) е направена при правилно приложение на материалния закон. В съответствие с посочената разпоредба са изводите на съда, че спорното решение като такова по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА се взима с мнозинство повече от половината от общия брой на общинските съветници, което в настоящия случай не е било налице. Доколкото при проведеното поименно гласуване 31 общински съветници са гласували "въздържали се", то не е било налице необходимото мнозинство за приемане на Решение № 673, обективирано в Протокол № 17 от заседание на ОС - С. З., проведено на 29.12.2016 г. В този смисъл правилно е прието от първоинстанционния съд, че за да се приеме или отхвърли едно решение от общинския съвет в спорната хипотеза е необходимо за приемането или отхвърлянето на внесеното предложение да са гласували съответно "за" или "против" повече от половината от общия брой общински съветници, тоест поне двадесет и шест. Следователно, поради неспазване разпоредбата на чл. 27, ал. 4, във вр. с чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, налице е произнасяне от общинския съвет без да е взето решение, както обосновано е съобразил и съставът на АС- С. З., което положение е недопустимо като резултат. Така приетото е достатъчно основание за отмяната на Решение № 673, обективирано в Протокол № 17 от заседание на ОС - С. З., проведено на 22.12.2016 г. и изпращане на преписката на ОС - С. З. за ново произнасяне. Допълнението на чл. 27, ал. 4 ЗМСМА с изречение второ със Закона за изменение и допълнение на ЗМСМА, обн. в Д. вестник, брой 47 от 05.06.2018 г. не променя правната уредба по въпроса, а практически представлява разяснение досежно броя на съветниците, които следва да гласуват "за" с оглед приемане на положително решение. Въпреки законодателната празнота, същият принцип следва да се прилага и в случаите на гласуване "против". Затова, независимо от предписанието, дадено в § 2 от Преходната разпоредба на ЗИД на ЗМСМА, обн. в Д. вестник, брой 47 от 05.06.2018 г. правните изводи, до които е достигнал първоинстанционният съд са правилни. След като е достигнал до извод, че няма валидно взето решение от общинския съвет, съдът не е следвало да дава указания по тълкуването и прилагането на закона във връзка с произнасянето на Общински съвет - С. З. по същество на предложението на вносителя, след като му е изпратил преписката. Отделно от изложеното, настоящият състав преценява като основателни твърденията на ответника по касация, направени в отговора на касационна жалба, поддържани още в първоинстанционната му жалба, досежно липсата на мотиви на спорното решение. Вярно е направеното там твърдение в насока, че решението не съдържа фактически съображения за отказа, като наред с това не препраща и към друг документ. В този смисъл, настоящият състав преценява като неправилно приетото от първоинстанционния съд, че мотивите на отказа може да бъдат извлечени от становището на Постоянната комисия по законност и обществен ред към ОС - С. З.. Този извод се подкрепя и от факта, че след публикуването на посоченото становище на официалния сайт на Община - С. З., на 20.12.2016 г. адвокат - пълномощникът на настоящите ответници по касация е депозирал до ОС - С. З. свое становище с оглед предстоящото гласуване по спорния въпрос (л. 191 - 195 от първоинстанционното дело). В нарушение на чл. 35 АПК обаче, така постъпилото писмо и становище не са докладвани на заседанието на 22.12.2016 г., нито са обсъдени направените там възражения. Видно от представения по делото препис - извлечение от протокола от заседанието, председателят на ОС - С. З. единствено е подложил на гласуване предложението на вносителя. Ето защо, първоинстанционният съд неправилно е приел, че обжалваното решение отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. Липсата на мотиви е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което води до незаконосъобразност на решението и е основание за неговата отмяна. Мотивирането на акта е изискване за неговата законосъобразност и необходимо условие за осъществявания контрол от страна на съда върху дейността на административния орган по издаването на акта. Задължението за мотивиране тежи върху органа и съдът не може да преодолее липсата на мотиви със собствени фактически установявания. Наред с това, липсата на мотиви затруднява ефективното упражняване на правото на защита на засегнатото от акта лице. В този смисъл посочената липса на мотиви е самостоятелно основание за отмяна на спорното решение на ОС - С. З.. Предвид всичко изложено по-горе, първоинстанционното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. По делото е направено искане от ответниците по касация за присъждане на разноски. Въпреки изхода на спора обаче, такива не следва да им се присъдят поради липсата на доказателства за извършването им. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение