Решение № 2910 от 10.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 881/2016 г.

Решение № 2910 от 10.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 881/2016 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи против решение № 7065 от 17.11.2015 г., постановено по адм. д. № 2186/2014 г. по описа на Административен съд С. - град. К. навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост- отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - Р. С. С., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд С. - град отменя заповед № з-12677/04.10.2012 г. на директора на СДВР, с която на Р. С. С. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения, но същата е постановено в противоречие с материалноправните норми на закона. По тези съображения съдът прави извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен и в съответствие със събраните по делото доказателства е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон. В дисциплинарното производство не са събрани доказателства, установяващи служителят да извършва нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР (отм.) вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.). Както в обобщената справка, така и в становището, изготвени от дисциплинарно разследващия орган и в оспорената заповед е налице позоваване на постановлението за привличане на Симеонов като обвиняем и обвинителния акт и са описани действия на служителя осъществяващи състав на престъпление от общ характер по чл. 214, ал. 2, т. 1 и 2 от НК. В дисциплинарното производство са дадени сведения от двама служители, които не възпроизвеждат свои възприятия, а това което са чули и се говори, а от дисциплинарно-разследващия орган не са събрани каквито и да било други годни доказателства, установяващи, че служителят извършва, описаните в заповедта дисциплинарни нарушения. Не са установени и деяния на служителя, с които същият да нарушава правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с които да е уронен престижа на службата и съответно да осъществява състав на нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 7, предл. 2 и т. 10 ЗМВР (отм.) вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР (отм.). Действително правилото на чл. 224, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност, но в случая не са налице доказателства, установяващи извършено дисциплинарно нарушение, което да е основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Следователно изводът на съда, че спрямо служителят не са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 227, ал. 1, т. 7 и 10 от ЗМВР (отм.) вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.), поради което и заповедта е издадена в нарушение на материалноправните норми на закона, е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Р. С. С. сумата 500 лв., представляваща изплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,