Решение № 6215 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5534/2016 г.

Решение № 6215 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5534/2016 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационни жалби, подадени от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Т. при Централно управление на Националната агенция за приходите и от К. Г. М. от гр. Т., обл. Л., против решение № 85 от 10.03.2016 г. по адм. дело № 8 по описа за 2016 г. на Административен съд - В. Т.

В касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Т. са изложени доводи за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 124а от ДОПК, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на съдебното решение в частта, с която ревизионен акт № Р-04001115000830-091-001/10.09.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП - В. Т. е отменен за допълнително определени задължения за вноски за ДОО за 2009 г. и лихви за 2008, 2010 г. и за периода от 01.01.2011 г. до 15.02.2011 г., вноски за ДЗПО - УПФ за 2009 г. и лихви, както и лихви за периодите 2008, 2010 и от 01.01.2011 до 15.02.2011 г., вноски за ЗО за 2009 г. и лихви върху тях, както и лихви за 2008, 2010 и от 01.01.2011 г. до 15.02.2011 г.

В касационната жалба на К. Г. М. от гр. Т., обл. Л., са изложени доводи за неправилно прилагане на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт № Р-04001115000830-091-001/10.09.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП В. Т..

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за частична основателност на касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Т. и за неоснователност на касационната жалба на К. Г. М. от гр. Т., обл. Л.

При извършената проверка се установи, че и двете касационни жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационните жалби по същество, Върховният административен съд намери следното:

1. По касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Т.:

С решението си в тази обжалвана част Административен съд - В. Т. е отменил ревизионен акт № Р-04001115000830 -091-001 от 10.09.2015 г., издаден от органи по приходите при Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) - В. Т., потвърден с решение № 504/07.12.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП"), гр. В. Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), в частта за допълнително определените на К. Г. М. задължения за вноски за ДОО за 2009 г. и лихви за 2008, 2010 г. и за периода от 01.01.2011 г. до 15.02.2011 г., вноски за ДЗПО - УПФ за 2009 г. и лихви, както и лихви за периодите 2008, 2010 и от 01.01.2011 до 15.02.2011 г., вноски за ЗО за 2009 г. и лихви върху тях, както и лихви за 2008, 2010 и от 01.01.2011 г. до 15.02.2011 г.

За да постанови решението си, Административен съд - В. Т. законосъобразно е приел, че материалноправната разпоредба на чл. 124а от ДОПК е неприложима при определяне на задължения за осигурителни вноски за периодите преди влизането й в сила на 15.02.2011 г. При отмяна на основните задължения отпадат и акцесорните задължения за лихви.

Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на чл. 124а от ДОПК.

С тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСС на Върховния административен съд е прието, че разпоредбите на чл. 122 - 124 от ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за периода преди създаването на чл. 124а ДОПК - ДВ, бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г. Нормата е материалноправна и няма придадено обратно действие.

С оглед на горните съображения обжалваното съдебно решение е правилно в частта, с която са отменени допълнително определените задължения по реда на чл. 124а от ДОПК за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО за 2009 г. -15.02.2011 г. Съдебното решение е правилно и в частта, с която са отменени установените задължения за лихви върху невнесени в срок авансови осигурителни вноски. Възражението на лицето, което е вписано като адвокат в Софийска адвокатска колегия, за изпълнение на задълженията за лихви е подкрепено с 5 бр. служебни бележки, издадени от Осигурителна каса "Адвокат" - С. Твърдението на органа по приходите, че внесените лихви са били взети предвид при определяне на задълженията, не е мотивирано. В мотивите за издаване на ревизионния акт липсват данни, че внесените суми, така както са отразени в служебните бележки, са приспаднати от окончателните размери на определените задължения за лихви. Размерите на задълженията по видове и периоди и лихви за просрочие към 10.09.2015 г. са изложени в таблица, от която също не е видно извършено намаление със сумите на доброволно изпълнените задължения.

Решението на Административен съд - В. Т. в отменителните му части е правилно и следва да бъде оставено в сила.

1. По касационната жалба на К. Г. М. от гр. Т., обл. Л.:

С обжалваното решение Административен съд - В. Т. е отхвърлил жалбата против ревизионен акт № Р - 04001115000830 - 091 - 001 от 10.09.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП - В. Т. в останалите обжалвани части, потвърдени с решението на Директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т., за определените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009, 2010, 2012 години заедно с лихвите, за авансови осигурителни вноски и лихви след 15.02.2011 г.

Решението е постановено при правилно прилагане на чл. 8, чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК.

Неоснователен е поддържаният от жалбоподателката довод за нищожност на оспорения ревизионен акт.

На основание чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите относно производствата по този кодекс, освен ако е предвидено друго, е териториалната дирекция по постоянния адрес на физическите лица. За производствата по глава петнадесета от ДОПК не е предвидено друго, с оглед на което е правно ирелевантно обстоятелството, че лицето е вписано като адвокат в Софийска адвокатска колегия. Постоянният адрес на оспорващата К. Г. М. е в гр. Т., който попада в териториалния обхват на дирекцията на НАП в гр. В. Търново. Ревизионният акт, издаден от компетентен орган по приходите, е валиден и е породил правно действие. Изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на възражението на данъчно задължено лице за нищожност на оспорения ревизионен акт е правилен.

Данъчната ревизия е извършена при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК, квалифицирани като особени случаи за определяне на основа на облагане. При извършената съпоставка са установени несъответствия между декларираните от лицето доходи от една страна и от друга - имущественото му състояние и разходите. С решение № 174 от 24.04.2015 г. на Ловешкия районен съд е постановено разкриване на банковата тайна. При съобразяване на наличните към 31.12.2008 г. парични средства от 209.40 лв. е изчислено превишение на изразходваните средства за 2009 г. в размер на 736.36 лв., за 2010 г. - 1973.59 лв. и за 2012 г. - 3849.18 лв.; получените парични средства за 2009 г. са установени в размер на 4790.09 лв., за 2010 г. - 3313.90 лв. и за 2012 г. - 4570.04 лв. Ревизираното лице не е представило доказателства, обясняващи несъответствията и евентуалния произход на доходите. Данните за укрити приходи или доходи и несъответствието между декларираните суми и имущественото състояние са послужили като предпоставка за определяне на основата за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. С разпореждане от 25.01.2016 г. първоинстанционният съд е указал на подателката на жалбата, че на основание чл. 124, ал. 2 от ДОПК доказателствената тежест за оборване на фактическите констатации, подкрепени от събраните доказателства в ревизионното производство, пада върху нея. До приключване на производството не са представени доказателства, даващи информация за произхода на средствата.

На основание чл. 54, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) годишната данъчна декларация се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на физическото лице, който в случая е в гр. Т. Недоказано е твърдението на жалбоподателката, че е подавала данъчни декларации в данъчна служба в гр. С. и че е налице "идентичност на декларации". Обстоятелството, че тя упражнява родителските права върху сина й, е взето предвид от органа по приходите. Прието е, че разходите за издръжка са поети по равно от двамата родители. В касационното производство са представени доказателства, че бащата, който е иракски гражданин, е починал през 2007 г., но според твърдението на жалбоподателката това обстоятелство не й е било известно до 2016 г. . Ако разходите за издръжка са били поети само от майката, както се твърди, това би означавало по-голямо несъответствие между декларираните приходи и направените разходи за свързани лица, което за ревизираното лице би било по-неблагоприятно обстоятелство при определяне на размера на основата за облагане. Неотносимо към законосъобразността на определените задължения е твърдението за наличието на надвнесени суми в размер на 350 лв. поради двойно плащане на едни и същи задължения. Недължимо платените суми за данъци и задължителни осигурителни вноски се прихващат или възстановяват по реда на чл. 129 от ДОПК.

Като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт в тази обжалвана част и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - В. Т. е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,