Решение № 8306 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10097/2012 г.

Решение № 8306 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10097/2012 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Павел Христов Мелъов, гр. Варна против решение № 1752/05.07.2012 г. по адм. дело № 1944/2012 г. по описа на Административния съд-Варна, с което е била отхвърлена жалбата му срещу заповед № 075 от 27.04.2012 г. на кмета на район "Младост", община Варна за прекратяване на наемните му правоотношения с имот общинска собственост, издадена на основание чл. 21, ал. 1 и ал. 3 от НУРУЖНГПНПОЖ. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Кметът на район "Младост", община Варна не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дав заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че Павел Христов Мелъов и членовете на семейството му са били настанени в общинско жилище, находящо се в гр. Варна, жк "Възраждане ", блок 76, вход Б, ет. 4, ап. 30, със заповед № 175/27.06.2001 г. на кмета на район "Младост " - община Варна. Въз основа на заповедта бил сключен безсрочен договор за наем от 27.07.2001 г. Страни по договора са неговата майка Мариянка Русева Малъова и Павел Малъов. Заповедта за прекратяване на наемните отношения е издадена на основание чл. 21, ал. 1, т. 9 от НУРУЖНГПНПОЖ поради това, че касаторът не е подавал декларации за 2010 г. и 2011 г. за семейно и имотно състояние в срок до 31.12. на текущата година. Съдът приел, че оспорената заповед № 075 от 27.04.2012 г. на кмета на район "Младост", община Варна е законосъобразна. Представените по делото писмени доказателства, които не се оспорват от касатора, установяват липсата на ежегодни декларации за 2010 и 2011 г., което съставлява основание за прекратяване на наемното правоотношение по чл. 46, ал. 2 вр. ал. 1, т. 9, вр. чл. 45а ЗОбС, вр. с чл. 21 от Наредбата. Прекратяването на наемното правоотношение се обуславяло от неизпълнението на това задължение. Решението е правилно. Административният съд е приложил точно материалния закон, който предвижда прекратяване на наемното правоотношение при неподаване, в законния срок - 31.12., на ежегодни декларация за семейно и имотно състояние. Съдът е направил верния извод, че подаването на такава декларация за 2012 г., не освобождава касатора от отговорност, респективно не може да санира неизпълнението за предходните години. При отсъствието на соченото в жалбата касационно основание за отмяна решението то следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение,