Решение № 3326 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5320/2010 г.

Решение № 3326 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5320/2010 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Стефанка Цветанова Тодорова, Младен Любенов Тодоров и Васил Любенов Тодоров, чрез адв. Албена Добрева от САК, срещу решението от 05.02.2010 г. по адм. дело № 7229/2009 г. на Административен съд София - град, 38 състав, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД-64-034 от 14.11.2008 г. на кмета на район "Кремиковци" при Столична община. В постъпило допълнително УТОЧНЕНИЕ по повод на оставената "без движение" на основание чл. 216 във връзка с чл. 212, ал. 1, т. 4 от АПК жалба, са посочени конкретни пороци на атакуваното решение, а именно, че същото е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателите молят решението да бъде отменено, като претендират присъждане на разноските пред всички инстанции. По делото е приложена и писмена защита. Ответникът Кмета на Столична община - Район "Кремиковци", не заявява становище по касационната жалба. Участващият в производството на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима и неоснователна. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел въз основа на събраните по делото доказателства, че оспореният административен акт е законосъобразен. Заповедта на кмета на район "Кремиковци", издадена на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, с която е одобрено решението на РЕС с протокол № 1/20.05.2008 г. и е отказано да се възстанови претендираната земеделска земя, тъй като попада в терен с изпълнено мероприятие - озеленяване и спирка на градски транспорт по плана на к. ж. Кремиковци, е законосъобразна. Съдът е съобразил актуалното фактическо положение на имота с осъществените озеленителни мероприятия и правилно и законосъобразно е приел, че имотът не е свободен от застрояване. При постановяване на решението си не е допуснал твърдените от касатора нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежни страни по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение от 05.02.2010 г. по административно дело № 7229/2009 г., в производство по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 11, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/, Административен съд София - град, Второ отделение, 38-ми състав ОТХВЪРЛЯ жалбата на Стефанка Цветанова Тодорова, Младен Любенов Тодоров и Васил Любенов Тодоров от гр. София, срещу заповед № РД-64-034 от 14.11.2008 г. на кмета на район "Кремиковци" - Столична община. За да постанови този резултат първоинстанционният съд, който според чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че оспорената заповед е законосъобразна - издадена от компетентния административен орган съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и § 11, ал. 1 от ЗИДЗСПЗЗ /ДВ, бр. 88/1998 г./ при спазване на процедурните правила и на материалноправните разпоредби на закона. Съдът е посочил, че производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ има за предмет да определи застроената и незастроена площ на имота съобразно фактическото положение към настоящия момент и административният орган е съобразил актуалното фактическо положение. Осъществени са озеленителни мероприятия и имотът не е е свободен от застрояване. Съдебното решение, макар и с лаконични правни изводи, е правилно. С обжалваната пред Административен съд София - град заповед № РД-64-034/14.11.2008 г., Кметът на Район "Кремиковци" е одобрил решението на РЕС взето с протокол № 1 от 20.05.2008 г., статия 25, според което ПИ № 1117 попада в терен предвиден за градинка и мероприятието е реализирано. Веднага следва да се отбележи, че нито административния орган, нито техническата служба на общината, респективно на района имат право да се произнасят по въпроса дали даден имот подлежи на възстановяване или не, респ. да признават или да отказват възстановяване. В междинното производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ (каквото безспорно е настоящото), само се определя застроената част, респ. свободната площ на претендиран за възстановяване по ЗСПЗЗ имот, след това се издава удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, а въз основа на тях колективния орган по поземлената собственост, независимо как е наименован през годините - поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори, а понастоящем само общинска служба по земеделие, постановява решение по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, с което решение или ще бъдат възстановени в реални граници правата на собствениците върху земеделските земи, включени в границите на урбанизираните територии (строителните граници на населените места) или ще им се признае правото на собственост, но с обезщетение по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ поради проведени мероприятия, които не позволяват реално възстановяване на собствеността. Затова изразът в заповедта, че "отказва да възстанови ПИ № 1117" е извън правомощието на кмета на района, но то няма и правна стойност, защото от този израз не възникват никакви правни последици за никой. Правата на жалбоподателите се засягат от отразеното в заповедта, че претендираният от тях имот с обща площ от 958 кв. метра попада в озеленяване /градина/ и спирка на градски транспорт по плана на ж. к. "Кремиковци". Тези обстоятелства се констатират и от вещото лице, което съдът е назначил по искане на жалбоподателите. Според заключението, имот пл. № 1117 попада в кв. 5 от регулационния план на кв. Кремиковци и е отреден за магазини, ресторант и парк. Със застроителния план на кв. Кремиковци на територията на кв. 5 е предвидено петно за сграда и озеленяване. По предвижданията на Общия устройствен план (ОУП) на гр. София и Столична община, приет със Закона за устройството и застрояването на Столична община (ДВ, бр. 106/27.12.2006 г.), в сила от 28.01.2007 г., цялата територия на кв. 5 в кв. Кремиковци е в зона, предвидена за терени за локални градини и озеленяване (Тго). При оглед на място вещото лице установява, че територията, отредена за кв. 5 е оформена като градинка - направени са алеи, покрити с твърда настилка, около алеите са поставени осветителни тела, оформена е детска площадка със съоръжения за игра, а на територията на градинката е изградена временна постройка. Вещото лице посочва още, че терена, върху който попада бивш имот пл. № 1117 е зает от спирка, подход от улицата и спирката към парка - две стъпала, алеи и тревни площи, като за онагледяване на изложеното са приложени скици. Нямало е никакво основание съдът да не възприеме изцяло така изготвената съдебно-техническа експертиза. Заключението е компетентно, обективно и безпристрастно, а самите вещи лица носят наказателна отговорност за даване на невярно заключение. Не е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила с отказа на съда да назначи повторна експертиза, както и да извърши оглед на място. В разпоредбата на чл. 201 от ГПК е конкретно посочено в кои случаи се възлага "допълнително" и в кои случаи "повторно" заключение, но такива хипотези не са налице. Правилно съдът е отказал и да издаде исканите от пълномощника на жалбоподателите удостоверения за снабдяване със заповедта за одобряване на действащия ОУП на София, тъй като в случая не се изследва въпроса дали мероприятието по отреждането е реализирано, за разлика от реституцията по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. В контекста на изложеното, възраженията в касационната жалба се явяват неоснователни. Некоректно се твърди, че на скицата нямало поставен условния геодезичен знак "V", с който се обозначава "тревна площ", защото такъв знак има отбелязан. За производството по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е без значение как точно ще се нарече намиращото се върху процесната част - тревна площ, затревена площ, зелена площ, затревяване, залесяване, засадена площ, озеленяване, озеленени площи и т. н., и в този смисъл е ирелевантно дали то е изпълнено във връзка със самостоятелно отреждане по регулационен план (понастоящем ПУП), ОУП или е благоустройствен елемент, представляващ неразделна част от основното мероприятие "ОЖС", "КЖС" или "групово жилищно строителство", което не може да има различен статут. Меродавен е факта, че е налице тревна площ, като е без значение дали тя е със или без трайни насаждения, тоест какъв вид растителност има - дървета, храсти, цветя, треви, което води до единствения възможен за това производство правен извод, че площта не е свободна от застрояване. Същото се отнася и за площта от имота заета от спирка, като е без значение дали тази спирка има навес или навес не съществува. Релевантното за този вид спорове е наличието на строителна дейност, респ. съоръжения по смисъла на неизчерпателната разпоредба на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, които са пречка един имот да се определи като незастроен, независимо, че върху него няма "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. С оглед изложеното, съдебното решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати твърдяните в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,