Решение № 15823 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7074/2009 г.

Решение № 15823 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7074/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) e образувано по касационна жалба на Людмил Иванов Стайков, чрез адв. Стефан Павлов, против решение № 18 от 8.04.2009 г., постановено по административно дело № 6254 по описа за 2008 г. на Административен съд - София-град. В така подадената жалба се подържат твърдения за неправилност на съдебното решение, изразяващи се в постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и при необоснованост на изводите - касационни основание съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество. Ответникът - Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, чрез процесуалния си представител юрк. Пейчевска, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като се обосновава с несъстоятелност на касационните доводи и правилна преценка на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорвания административен акт. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - София-град е образувано по жалбата на Людмил Иванов Стайков против Решение № 50 от 08.10.2008 г. на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Комисията). С него, по повод извършена проверка на основание чл. 3, ал. 1, т. 19 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА) е установена и обявена принадлежност на Стайков, в качеството му на член на Съвета за електронни медии, към органите по чл. 1 от закона. Първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването на административния акт, приемайки че постановеното решение е законосъобразен индивидуален административен акт. За да постанови този правен резултат решаващият съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на установените административнопроизводствени правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът е заключил, че по отношение на жалбоподателя се установява наличието на принадлежност към Държавна сигурност под формата на дейност като секретен сътрудник - агент, поради което обявяването й от комисията сочи на правилно прилагане на закона. Решението е правилно. Несъстоятелен се явява доводът на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По делото са представени доказателства за изясняване на релевантните за спора факти. Първостепенният съд е обсъдил подробно събраните доказателства, като е извършил служебна проверка на законосъобразността на оспорения пред него административен акт, предвид задължението по чл. 168 от АПК. Доказателственият материал е обсъден при спазване на процесуалния закон, като са изложени обосновани съображения относно кредитирането на приложената документация. Фактическите констатации и правните изводи в съдебното решение сочат на обективна преценка на относимите доказателства по главните за спора факти. В тази връзка следва да се подчертае, че заявлението на Румен Николов от една страна не е било известно на комисията към момента произнасянето й, а от друга същото е неотносимо към предмета на доказване. Изявленията направени от Николов биха били относими към евентуално оспорване на официалните документи, въз основа на които Комисията е постановила своето решение, но такова не е извършено. Въпросът за ценността и значението на заявлението на Николов трябва да бъде разгледано заедно с направените възражения за тълкуването и прилагането на материалния закон, целящи да обосноват извод, че под наличие на дейност, обосноваваща принадлежност към органите по чл. 1 от закона, следва да се разбира единствено доказано активно сътрудничество с Държавна сигурност и/или разузнавателните служби на Българската народна армия. Съгласно чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА принадлежността към органите по чл. 1 от закона се установява при наличието на дейност, което обстоятелство се установява, съгласно чл. 25 от ЗДРДОПБГДСРСБН въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове, които са посочени за всяка хипотеза отделно. Установяването на дейност на секретен сътрудник - агент по чл. 25, т. 3 от закона става с документи, които са примерно изброени и между които са посочени наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки) и протоколите за унищожаване. По този начин законодателят с действащия закон не отдава значение дали има или няма безспорни доказателства за съзнателно доставяна информация на органите на бившата Държавна сигурност, в какъвто смисъл е било к. р. № 10/1997 г. по к. д. № 14/1997 г. на КС на РБ, и каквато дейност би се доказала с наличие на някои от другите видове документи, посочени в чл. 25, т. 3 от закона. Правомощието на Комисията по чл. 4 от ЗДРДОПБГДСРСБН, съгласно разпоредбата на чл. 24 от същия закон е ограничено до установяване, т. е. констатиране принадлежността на лицата по чл. 3 към органите по чл. 1 от закона. Липсва законова вменено задължение на органа да изследва обстоятелството дали лицето е имало реална (активна) агентурна дейност или същото е вписано съобразно практиката посочена в т. 3 от цитираното конституционно решение, че справочната картотека и регистрационните дневници на тайните служби се съставят и съхраняват едностранно и съдържанието им се пази в тайна от сътрудниците, поради което са съществували условия за вписване на картотеката и в регистрационните дневници на лица без тяхно знание и без тяхно съгласие и без да са извършвали дейност по доставяне на информация на бившата ДС. С други думи, при сега действащия закон, комисията, действайки при обвързана компетентност, е длъжна при установена единствено регистрация, какъвто е и настоящия случай, да обяви принадлежност към органите по чл. 1 от закона. От тук следва, че заявленията на Николов относно реално осъществявана дейност от страна на Стайков като сътрудник е неотносима към предмета на доказване. Що се касае до доводите, че административния съд необосновано е приел, че комисията е действала в законен състав, въпреки представеното удостоверение за актуално състояние на Българската социалистическа партия, доказващо, че спрямо членовете на комисията Евтим Костадинов и Апостол Димитров са налице законови ограничение по смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 6 от закона, то същите не се споделят. От представените от Комисията доказателства е видно по категоричен начин, че комисарите са направили всичко необходимо да прекратят участието си във ВС на БСП като изрично са заявили волята си в това отношение, макар и освобождаването им да не е отразено в съдебните регистри. Възражението относно наличието на изпълнен фактически състав на хипотезата на чл. 29, ал. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБН също не може да бъде споделено. Съгласно споменатата разпоредба, лице, на което имената и псевдонимите са включени в справочните картотеки или регистрационните дневници на съответните служби, се разкрива от комисията, като изрично се отбелязва, че липсват други данни по чл. 25, т. 3. В настоящия случай, установената принадлежност е основана не само на вписванията в информационните масиви, но и на протокол № 75/1990 г. за унищожаване на лично и работно дело - съответно IА-29073 и IР-14730, с общо съдържание от 51 листа. Следователно при положение, че са налице други данни по чл. 25, т. 3 - протокол за унищожаване, спрямо комисията не е възникнало задължение да се съобрази с изискването на чл. 29, ал. 3 от закона. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК